Цигарите. Законът. Забраната. 1 Юни. Знаете.

Аз съм пушач, пуша по около кутия на ден. Казвам го информативно, не е някаква моя гордост. От друга страна, ходя по заведения с приятели. Гадно ми е да смърдя на стадо лисици след като съм поседял в някое кръчме. И нямам нищо против да пуша навън – правил съм го достатъчно извън България. А и вкъщи не се пуши, само на терасата. Вкратце – подкрепям забраната, нищо няма да ми стане ако трябва да пуша навън.

А кое ме разсмя? И ядоса?

Тъпанарският коментар от страна на УПРАВЛЯВАЩИТЕ, че законът и без това няма да се спазва, та за какво изобщо да бъде прокарван.

Е те тва се вика държавничество!

Това е.
Кратък постинг.
Няма да пиша за личните интереси зад невъвеждането на забраната.
Тях вече сте ги прочели другаде.

Примери:

• Шофиране с превишена скорост;
• Неблагоприлично поведение;
• Злоупотреба с упойващи вещества;
• Гласуване в парламента с чужда карта;
• Подкупване на отговорно лице;
• и т.н.

Мисля, че става ясно – не може да се посочи някой конкретен, който е пострадал от тези действия. Разбира се, когато се стигне до катастрофа при превишена скорост, до сбиване при неблагоприлично поведение, до убийство след запой – тогава вече преминаваме към престъпленията с жертви.

Виждам обаче един проблем. Дали някой може да си представи жертвата от гласуването в парламента с чужда карта? Или от подкупа, даден на полицай, при шофиране в насрещното посред нощ в глуха софийска уличка? Вероятно никой не може да си представи реална, физическа жертва. Сигурно и затова тези престъпления биват извършвани ежедневно. В крайна сметка, когато гусин Панчо гласува с картата на кака Мима, това никога няма да доведе до труп. Нали?

Хм, кой знае!

Хайде да преминем към една малко по-абстрактна категория – жертви-”нехора”. Когато потъпкваме правилата и законите по начин, който не би довел до нечие нараняване или нечия смърт, ние оправдаваме себе си – ето, наистина никой няма да пострада. За сметка на това, уважението към правилата страда. То линее, малко по малко чезне. Докато подкупите на всяко ниво в България са сиво ежедневие, а не изключение, ние нямаме право да предявяваме каквито и да било претенции срещу политиците и собствениците на “големия бизнес”. Докато аз съм склонен да се отърва от акт/фиш срещу 10-20-50лв, министърът на полянките и горичките ще е склонен да затвори очите си за някоя ливада. Докато самите хора толерират злоупотребата с правилата, тя няма да бъде прекратена. Защото тази толерантност на практика води до нов, неписан социален закон – “правилата не са задължителни, стига да има как да се отървеш”.

Има още една малка подробност – жертви-хора всъщност има. Просто те си личат по-трудно и обикновено си проличават след време, а не веднага. И нерядко не си даваме сметка, че тези жертви са плод на нещо, което се е случило преди месеци, дори години. Пример? Веднага! Всички знаем какво става по пътищата на България – катастрофи, осакатявания, убийства! Всички ранени и убити са директни жертви от игнорирането на закона за движение по пътищата, и косвени жертви на склонността на шофьорите да дадат подкуп, и на склонността на полицаите да приемат/поискат такъв. Защото тая работа, с подкупите, тотално подрива авторитета на закона за движение по пътищата, както и на съблюдаващите го органи. И тая работа, с подкупите, е започнала да се случва преди много време, за да узрее достатъчно и да започне да дава… жертви.

И да, гласуването в парламента с чужда карта също носи жертви – то е инвалидиране на авторитета на Закона на най-високо равнище. То води до неуважение към правилата от обикновения човек, тъй като онези, които “изковават” законите, сами ги нарушават. Постоянно.

Хайде да се замислим, тогава, дали все пак нарушаването на тези закони е victimless crime?

EDIT:
Линк към статията на Над относно дребната кражба.