Tag Archives: чалга

държавен късмет

Хей, хей, държавната лотария се възроди!

Така де, дълго време нищо не се чуваше за лотарията – само за великото ТОТО и неговите гаргантюански жакпоти слушаме.

Този постинг, обаче, го пиша заради едно малко и конкретно коментарче:

Промо песничката е чалга!

Яко се кефя, че държавната лотария се рекламира с този най-популярен у нас музикален жанр. Прайльна – шъ фанат да зарибят максимален брой потребители. Повече купувачи на билетчетата, повече потенциални милионери, по-голям приход за държавната лотария.

Смятам, че е ред на МВР да популяризира още повече своите невероятни акции (“Дупетата” и т.н.), като им пусне чалга саундтрак! И не просто някакви си вече популярни песни. Не! Всяка песничка трябва да бъде създадена специално за съответната МВР акция.

Ех, дупето
Ах, дупето
Вредно то е
За детето!

(14 секунди маане  break)

EDIT:
Дали да не променя заглавието на “държавна чалга”?

музика за тялото

Аз пък не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам.

Мислил съм за нея – какво е чалгата?

С няколко думи, според мен чалгата – в днешния си облик – е комерсиализация на еволюиралия криптофолклор (с екзотични елементи), възможна поради освобождаването на обществото ни от някои остарели системи на табуиране, вследствие на рязкото нахлуване на западно културно влияние след дълги години на “планова култура”.

Криптофолклор винаги е имало – блажен (ударението на “а”) фолклор, онзи, дето не е за пред хората. Онази част от фолклора ни, която е тясно свързана с плътското. То всъщност немалка част от не-крипто-фолклора също е косвен образ на плътското. Да бе, във фолклора има много секс! Само че скрит-покрит. А криптофолклорът, за който малко хора си дават сметка, той всъщност е нескритият.

Та, значи, този криптофолклор не е публичен – не са песните и танците за мегдана. Те са едни други песни и танци, за пред малко хора, близки хора, и обикновено свързани с определени събития (годеж?). И не са публични заради табуизацията. За секс не се говори.

Е, ок, не се е говорело – днес вече далеч по-свободно си говорим за секса. Някои табута отмират с времето. И ето, днес сме по-освободени, по-разкрепостени, по-либерални…

Чалгата си е съществувала и преди, тя не е нещо ново. Само че през годините на “комунизъм” у нас, тя е била потискана, защото текстовете й обикновено са били “нечисти”, а и самата музика е била “замърсена” с небългарски елементи. И колкото и да е странно, комунистическият режим, който никак не обичал религията, е налагал едни обществени норми, които в същността си определено са юдео-християнски. И по този начин естественото развитие на криптофолклора е било прекъснато.

И идва един прекрасен миг, в който завесата се къса, стената пада, Западът нахлува… и отнася бента, който е държал блажното. И блажното се разлива, след като толкова години е било затлачено.

Капитализмът и свободния пазар стъпват на българска земя и разни хора започват да откриват разни начини за правене на разни пари. Блажното вече е даденост, само че в голяма степен привнесено – все пак в Сърбия “турбо-фолкът” никога не е бил чак толкова забранен. Сръбската музика (турбо-фолк), а и гръцката (лаико и скиладико) дават мощен тласък на родната чалга, която заема всякакви елементи от тях. Близостта на звученето с някои песни от “Пирин фолк” и “Пирин фест” (там пък какво се случи?) свързва чалгата по-здраво и с нашия собствен фолклор.

И ето на – комерсиален продукт, рожба на политически, социални и икономически предпоставки, на културни влияния, на човешкото влечение към плътското, на избледняването на сексуалното табу, на свободата…

Според мен чалгата не е лоша, доколкото тя е един естествен развой на нещата. Лошото е когато в името на плътското забравим духовното.

И противното също е лошо – ние сме хора, а човек има и душа и тяло.

Затова аз не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам. Не съм пуритан, нито съм светец. И аз тяло имам, и аз душа нося.

Колкото до това какво получава чалгата от противопоставянето между нея и всички други музикални жанрове – това ще го пиша по-нататък, след като си завърша дипломната работа 😉

кулинарна чалга

Днес осъзнах нещо – пицата е кулинарната чалга!
Сигурно звучи тъпо, но има нещо…

Преди мноооого години, хората по Средиземноморието са добавяли разни неща към хляба, за да го овкусят – все пак хлябът е една от първите приготвяни (готвени) храни. Добавяли са разни масла, подправки, плодове… Обаче това са по-скоро филийки мазани с неща. По-късно, през 16-ти век, “пица” се е наричал един особен “инструмент” при пекарите – парче специфично тесто, което те са използвали като своеобразен термометър, за да проверят дали е достатъчно загрята фурната. Това е било горе долу когато доматите стигнали в Европа (географската, не политическата). Та пак около 16-ти век доматките най-сетне пристигнали (слава Богу!), а до 18-ти век вече било обичайно за бедното население около Неапол да добавя домати към въпросната “пица”, която вече се била обособила като евтина и долнокачествена храна за бедното население – народа.

Преди мноооого години, хората по Средиземноморието пеели народни песни. Ок де, всички хора. Тогава не е имало музикална индустрия, песните са били “храната” за душите на бедното население – народа.

Днес пицата е доста изгодно и широкоразпространено из България ястие, което, за разлика от оригиналната (и класическата италианска) пица, може да бъде гарнирано с всякакви изгъзици от сорта на боб, грах, царевица (т.нар. Мексикана) и други невъобразими неща.

Днес чалгата е доста изгоден и широкоразпространен из България музикален жанр, като, за разлика от оригиналния фолклор, може да бъде комбиниран с всякакви елементи от сорта на поп, рап, хаус и други невъобразими неща.

Всяка по-известна верига ресторанти в България предлага пица. Всъщност най-популярните заведения са пицарии (+ бира).

Всяка по-известна дискотека в България предлага чалга. Всъщност най-популярните дискотеки са чалготеки (+ водка).

Пицата е навсякъде. И чалгата е навсякъде.

Видяхте ли? 🙂