Tag Archives: цигари

всичко е урок

smokes
smokes

Аз съм мързелив. Много мързелив. По природа. Е, не разрушително мързелив, но със сигурност предпочитам да си се въргалям, вместо да тичам из парка. Или из фитнеса.

Напоследък, обаче, много хора не ме познават в точно тая ми светлина. Всъщност, изненадващо често някой ми обяснява как ми завиждал бил за волята, видиш ли. На мен! На Мишо, оня, мързеливия!

Трябва да призная, че немалка роля в тази моя автодресировка изиграха цигарите. Да, наистина – ако в този ми миризлив някогашен навик има нещо положително (ако не броим моментното удоволствие, което ми носеше тогава), то това е наученото умение да преборвам собствения си мързел.

(А той е голям, мощен и нахален. Сочен. Необятен.)

Всеки страстен пушач познава ужаса да се окаже без цигари в 1:30 посред нощ, изнервен от нещо и сновящ неврастенически по пижама из хола, коридора, кухнята и после наобратно.

А цигари няма!

УЖАС!

Гадост и зараза, мамка му и прасе!

Кой луд ще се вдигне да излиза само заради някаквите там цигари! Това е глупаво и несериозно. „Ще си легна.“

Не, няма.

След малко си вдигаш задника и отиваш до близката бензиностанция за кутия цигари. И един голям шоколад. С лешници.

И така, години наред. Винаги идва момент, в който вкъщи никъде няма никакви цигари и туйто!

Именно този наркомански импулс ме научи да преодолявам мързела си и да излизам със спокойна крачка от зоната си на комфорт. Съпротивлението отнема около 3 секунди и се преборва лесно – чрез взимане на решение. Не чудене – решение.

Много прилича на №2 от моите 4 стъпки.

Всъщност, по същия начин човек може да реши да не отиде за цигари, но аз винаги се поддавах на никотиновия глад. Което пък ме накара да си кажа, че щом едно нещо, толкова преходно, колкото 4 минути умерено одимено удоволствие (щото то не е нещо особено, в крайна сметка), може да ме накара да си стана от кълките, значи мога да го направя и за много други неща.

Всичко е урок.

стойността на цигарата

Едни познати имат заведение, в което заведение се спазваше забраната за тютюнопушенето на закрито. Първо, разбира се, разделиха заведението на отделни салони и казаха “тук ще се пуши, а ей там – не”. После дойде строгата забрана и прегражденията се превърнаха в една невъзвращаема инвестиция. Е, поне повечко вентилация винаги е добре дошла…

smokes
smokes

Беше ми гадно – на тях още повече, но нямаше какво да се направи. Ако не друго, то вече нямаше да смърдим на цигари и навсякъде щеше да е смоук-фрий! Радост!

Почнаха да се оплакват, че посещенията се спихнали. В един момент наистина вече си личеше, че хора няма. Стоеше си празно, или тук-там седяха по няколко човека, но нищо общо с посещаемостта от предните години.

Казах им, че не може да е заради цигарите, тъй като хората и без това няма къде да пушат, така че надали ще изберат да идат в друго заведение, ако и без това тук им е най-приятно и най-удобно.

Наскоро, обаче, видях, че в единия салон отново се пуши. В по-големия. Направих си устата да им кажа, че ако ми докажат повишение в посещаемостта и приходите, ще призная, че, чисто търговски, това е било напълно оправдано решение.

Доказаха ми го.

Признавам, че салонът за пушачи успя да им помогне да си поемат дъх.

Обаче знам едно друго заведение, в което, въпреки твърдото спазване на забраната, посещаемостта продължава да е висока. Толкова, че е невъзможно да си намериш маса в петък вечер, освен ако нямаш резервация. Наистина е невъзможно!

Значи… когато намериш как да привличаш клиентите, те са склонни да направят компромис с пушенето и излизат навън. Качеството и отношението са много важни. Всъщност, във второто заведение ходя най-вече заради отношението.

Ами местоположението и разпределението на пространството? Ако заведението е опнато връз някой булевард и пространството пред входа е малко и сгъчкано, заклещено между автобусна спирка и павилионче за пица на парче? А ако помещението е по-скоро дълбоко и за да излезеш да пушиш трябва да минеш през всички останали маси? Предполагам, че ако качеството на храната и обслужването не си заслужават всичко това, по-скоро ще потърсиш алтернативни варианти…

Или е това, или просто наистина повечето хора предпочитат пицата им да смърди на пепелник, а ако не – купуват си замразена, събират се вкъщи около бутилка домашнярка и си се натряскват както преди, заобиколени от никотинова мъгла. А може би все пак наблизо има достатъчно други заведения, в които качеството и отношението са съпоставими с тези в кръчмата на моите познати, но освен всичко пушачите могат да си пафкат на масата? В този случай, за пореден път, става дума за пословичната ни липса на стандарти, дори в контрола от страна на всякакви държавни институции.

Всъщност, ако е последното (а честно казано съм склнонен да вярвам, че е), то тогава наистина няма да мога с чисто сърце да обвиня моите познати, че нарушават наредбата. Защото държавата създава условия за неравнопоставеност, all other things being equal. И отново стигаме до основните градивни частици на тази държава – ние, нейните граждани. Ние, които, вместо да си кажем “тия далавери са гадна работа”, сме по-склонни да търсим начин да се включим в тях. Сочна далаверка – чиста работа!

Така де – докато има балъци, ще има и тарикати.

Не съм сигурен какво точно искам да кажа с този текст, но просто трябваше да пусна думичките да се изсипят някъде, иначе щях да се пръсна. Подсетиха ме какво исках да кажа: когато стойността на предлагания продукт / предлаганата услуга е по-ниска от стойността на цигарата за посетителя / потребителя, тогава – лошо, Седларов, много лошо!

P.S. Да припомня, че съм бивш пушач. Може текстът ми да придобие различно звучене…

козунакless

За 2013г. си обещах една тумба неща. Рано е да преглеждам списъка, за да видя докъде съм стигнал, но няколко от важните обещания всъщност хванаха дикиш! Със сигурност онези, свързани с хранене и спорт.

Спрях сладкото, спрях и тестеното. Съвсем. На 100%. Всъщност се хванах с хранителен режим, който смятам за здравословен и пълноценен (wholesome) – ям най-вече сурови зеленчуци, понякога задушени зеленчуци, сурови ядки, печени/варени меса, яйца (варени, бъркани, мишмаш), кисело мляко, масло, сирене и кашкавал. Млечните – сравнително рядко, освен маслото и киселото мляко. Увеличих водата и чайовете, и съвсем ограничих алкохола – бира или червено вино, но много, много рядко.

Това май се явява нещо като средиземноморска диета, или палеолитна, или може би Зоната?

По подобен начин спрях и цигарите – cold turkey. Вече почти година!

А защо пиша за това точно сега?

Защото взе, че дойде Великден. С всичките си изкушения и сладости. Най-вече козунаците.

И какво направих аз?

Реших, че няма да ям козунак. Ще продължа да спазвам режима си и да не консумирам сладко и тестено.

И всички ме зяпнаха невярващо, все едно съм полезно изкопаемо, или внезапно са разбрали, че съм изнасилвач-рецидивист, военен изменник и сатанист едновремнно.

“Ама как няма да хапнеш козунак?!”

“Ти си луд, за лекар си!”

“Е, не, това са крайности, хапни си малко!”

Ми… няма! Не знам за другите, но в моя случай това е все едно да кажеш на recovering алкохолик:

“Абе пийни едно малко, какво толкова! Полезно е за здравето!”

Същото е и с цигарите. Затова от Май 2012 не съм запалил нито една цигара.

Дълготрайните резултати се постигат само чрез дълготрайни промени в начина на живот.

Защото се страхувам, че след една-едничка цигара, или хапка козунак (или шоколад, или торта, или сладолед…), ще последва лавина. Защото бях пристрастен и към двете. Просто явно никой не си дава сметка, че човек може да се пристрасти към сладкото. Аз съм доказателство – може. А има твърде много доказателства, че захарта (и тестените храни, и като цяло преработените /processed?/ храни) е изключително вредна и една от най-сериозните отрови на последните десетилетия.

Моето решение да се откажа от тези храни някак нарушава нормалността на заобикалящата ме среда. И тя се съпротивлява – опитва се да си върне предишното равновесие, постигнато след толкова много години маркетингови усилия, били те от страна на големи корпорации (повечето шоколади, вафли, сладоледи), или на местни браншове (банички, толумбички, милинки)…

(Всеки път като видя реклама на някаква бърза, сладка храна тип вафла или зърнена закуска, в която реклама някой ни обяснява как тази закуска ни била давала още повече енергия, се чудя къде точно в нашето общество има човек – таргет на тая реклама – който е low on energy.)

Дотук – добре. 2 месеца без сладко и тестено, поне 3 пъти на седмица във фитнеса, от време на време джог из парка… Около 14кг надолу от последния набъбващ пик покрай новогодишните празници.

Надявам се, че хората ще спрат да ме гледат все едно имам нещо на лицето, като отказвам торта, парфе, тутманик или баница. Или пържени картофки. Или бира. Като се погледна в огледалото, стигам до извода, че съм си изял моя fair share от тия вкусотии. Ред ми е да се поправя 🙂

Но на агнешко ще си отям!

Хайде, лека нощ 🙂

P.S.
Препоръчвам да гледате това:

full stop

След като смятах (58,400), взех, че пристъпих към действия.

Спрях да пуша. Както и предните два пъти, вече просто не ми се пуши. Основната разлика е, че преди ставаше случайно – просто се събуждах непушач. Този път реших и чак тогава спря да ми се пуши.

Поне е лесно, след като се изключи желанието – волята ми не страда.

Друг проблем си открих. Нервичките.

Преди, в случай, че се изнервех, си палех една цигарка и тя някак обираше overhead-а. Сега, обаче, си нямам такова ритуалче. Хората предлагат да пия вода, или да дъвча дъвка, или да спортувам, или нещо друго…

Да, обаче аз вода пия постоянно и просто няма как да я увелича. Дъвка – хубаво, ама тя някак не успява да постигне същото, най-вече няма социализиращ ефект. “Хей, Весе, хайде да излезем на терасата да подъвчем дъвки!” Спортът – абе много хубаво, само че е за преди и след работа. Няма как да отделя 4 минути и да ми олекне. Не е същото.

Ще го измисля, де!

Друго ми е любопитно сега.

Лиших телесото си от вредните катрани, никотини, бензини, токсини и ужасини – всичко това е много хубаво! Сега се опитвам да внимавам и как се храня, иначе отново ще стана 115 кила, а имам едни натрапчиви спомени, че те нито ми отиват, нито са полезни.

И покрай това внимаване се замислих за някакви неща.

Пазим се от катраните и никотините, и бензините, и токсините, и ужасините в цигарите, че даже си имаме законодателство – кой може да ги пуши (18+), къде може да ги пуши (само на открито), как и кога можем да ги рекламираме, и т.н. Абе вредни неща са и сме си ги омотали в разни защитни червени ленти.

Но наистина ми е изключително странно, особено откак гледах едни филми и четох едни статии – защо нямаме такива закони и наредби свързани с храните? Като се замисля, хората, които страдат от тютюнопушенето може дори да са по-малко от хората, които страдат от неправилно хранене. Неправилно не само заради количествата и стойностите на хранителните вещества в храната ни, но и заради всичката химия, заради неестествените неща, които всекидневно вкарваме в устата си и в собственото си тяло.

Все повече от нас знаят, че си вредим. Получава се като при цигарите – знаем, че е опасно за здравето, но го приемаме като съзнателен лош избор. И продължаваме да се храним с изкуствени храни.

Чудя се какво да ям. И колко. И кога.

Това е по-сложно от въпроса “Да пуша или да не пуша?” – поне неговият отговор е еднозначен.

Всички имат отговори, само дето май няма два отговора, които да съвпадат!

Ще продължавам да си спортувам (нещо ново, което правя от много скоро), но въпросът с храната няма да ми даде мира. Както и фактът, че там няма никаква регулация.

58,400

smokesНе знам защо ми хрумна, но го сметнах.

8 години х 365 дена х 20 цигари на ден.

Наистина ли това съм направил? И продължавам?

Е, да, мога да се оправдая, че тази сметка е worst case scenario – спирал съм за по 1-2 месеца, има дни, в които не съм пушил, има месеци или години, в които не съм пушил по цяла кутия на ден…

От друга страна, има високосни години, има дни, в които съм пушил по 2+ кутии (ех, тия дискотечни времена, тия пиянски истории!), има периоди, в които съм пушил огромни цигари (Benson & Hedges Deluxe Ultra Lights).

В крайна сметка, 58,400 цигари звучи ужасяващо.

58,400 цигари = 2,920 кутии (по 20 цигари) = 292 стека (по 10 кутии) = 5.84 мастърбокса (по 50 стека)

(Което, по днешни цени на дребно, е около 14,600лв.)

Ебати!

Това е почти половин килограм катран!
И кой знае колко
амоняк
арсеник
бензол
кадмий
цианид
олово
формалдехид
нафталин
и други лайна!

Ебати!

Защо пуша?!

И защо се чудя на синузитите, тонзилитите, фарингитите, ларингитите и хремите, които ме тормозят по цяла зима?

Мога ли да спра? Отново?

Ама наистина?

Надявам се.

58,400 ме уплаши.