Tag Archives: сладко

еклери с миризливо сирене и боровинково сладко

Признавам си, сладкото е напълно и изцяло optional, а сиренето най-добре да е грюер, бофор, а защо не и критска гравиера! Всъщност, @napogua, която беше майсторесата, при която чиракувах в конкретния случай, каза, че е правила еклерите дори със скаморца и пак са се получили вкусни, само не дотам пръхкави.

Et voila!

A post shared by muiiio Blank (@muiiio) on

Еклерите се правят с пáрено тесто. Не бях правил досега. Отдавна си мислех да се хвана и да се науча, но все нещо ме спираше. Обикновено мързел. Но @napogua вече беше се отракала в забъркването на еклерово тесто и тоя път беше така добра да ми позволи да ѝ се пречкам 🙂

Продукти:

  • 220-240мл вода
  • 100г масло
  • 1чл захар
  • 1/2чл сол
  • 160-180г брашно
  • 4 яйца
  • 1чч настъргано сирене
  • подправки по желание (пипер, мащерка, розмарин, каквото ви се връзва)

Приготовление:

  • Загрявате си фурната на 220С
  • Водата, солта, захарта и маслото се слагат заедно в тенджерка и се кипват.
  • Махат се от огъня, добавя се брашното и се бърка постоянно, докато се хомогенизира.
  • Идеята е да се получи плътна, хомогенна топка, която да се отделя от стените, преценете си брашното на око.
  • Оставя се да се охлади малко, защото
  • Добавяте яйцата 1 по 1, с постоянно бъркане.
  • Топката тесто, която е била сравнително плътна и трудна за размесване, ще стане малко по-податлива – ако се наложи, можете да добавите още 1 яйце.
  • Добавяте 1/2 от настърганото сирене и подправките.
  • Дообърквате сместа.
  • Върху тава, постлана с хартия за печене, сипвате по около 1/2сл от сместа, като оставяте 3-4см между топчетата (на снимката долу се вижда).
  • Поръсвате всяко топче с малко от настърганото сирене.
  • Печете 8-10мин на 220С, след което още 15мин на 180С
  • Вадите и охлаждате.
  • Те изстиват особено бързо, така че до 2-3 минути можете да ги нападнете!
  • Междувременно, връщате температурата на 220С, нареждате топчетата в следващата тава и я мушкате във фурната!

Нямам снимка на сладкото от боровинки, но можете да си го представите 🙂 То не е задължително, но се оказа, че много, много добре се връзва с тези пухчета!

Gruyere eclair ❤️

A post shared by muiiio Blank (@muiiio) on

Да ви е сладко и солено!

аз не обичам сладко

сладкиши
сладкиши

Заглавието е подвеждащо.

Отчасти.

Нали преди време коренно промених начина си на хранене, та сега много рядко ям сладко – избягвам дори нещата с нискокалорични и безвъглехидратни подсладители, включително стевия. Дори дъвки не дъвча! Така съм си решил – за да не се изкушавам излишно.

(Режимът всъщност е по-сложен, като избягвам и тестени/зърнени, млечни и бобови храни, ям повече мазнини, но 1-2 дена седмично наблягам на въглехидрати…)

Обаче научих едно нещо за себе си – сладкото, само по себе си, не ми е слабост, и никога не е било. И тук всеки, който ме познава, или е виждал как нагъвам Нутела направо с пръсти от буркана, се ухилва ехидно, защото явно се опитвам да ви метна.

Ще го обясня така: никога не съм изпитвал желание да изям лъжица захар.

Ето, тя е същността на сладкото. Но не я харесвам. Дори в кафето си не слагам захар.

Това, което всъщност ми харесва, е комбинацията от вкус, аромат и текстура. Предполагам, че това е така за много хора – вероятно за повечето сладколюбци.

Всеки има нещо сладко, което ненавижда – мед, сутляш, грис халва, толумбички, круши… Обикновено е заради комбинация от вкус, аромат и текстура, която не ни харесва.

Защо пиша този текст?

След като реших да огранича сладкото, малко по малко измислих един хак, за да си помогна. Все пак, преди ядях шоколад всеки ден – с цели лешници, с карамел и морска сол, с бадеми… Трябваше да свика да не го правя, но да не се чувствам така ужасяващо лишен от това удоволствие!

Купих си ароматни чайове. Всякакви видове Yogi Tea (най-много обичам детокс или мъжки чай), Clipper (зелен с гинко и касис, или лимон и джинджифил), насипен чай от Veda House (Вата Доша е невероятен!) или “Моменти” (чили трюфел, о, да!), плодови – ябълка с канела, бъз и касис, билкови… И всеки ден си правя нечовешки количества чай в една огромна чаша – 500мл вкус и аромат. Но това невинаги ми стига напълно, затова от време на време добавям още един елемент, който, според моя хранителен режим, мога да си позволявам – макар и в някакви разумни граници. А именно – сурови ядки. Сега към чашата чай, ако много искам, си добавям една шепа бадеми, като си ги хрупкам бавно-бавно, сладко-сладко, един по един. Те добавят текстура и допълнителен вкус.

Така мога да комбинирам – шепа орехи с чай ябълка и канела, шепа ситни лешници с чай с чили и какаови зърна, шепа бадеми с кафето (добре де, и кафе пия). Първите 2 дни без сладко са някак напрегнати, защото човек като е свикнал, си го иска. Но успее ли да издържи, оттам насетне този хак върши перфектна работа. Особено ако някои от чайчетата съдържат малко сладък корен (женско биле, лакриц) – той добавя много приятна, лека сладост към чая.

Това е моят начин да не изпитвам нужда от сладкиши. Действа, а и ми харесва.

Някои дори твърдят, че е полезно!

локумки

локумки
локумки

Чаша мазнина (мас, масло, олио)
2 чаши пудра захар
2 чаши брашно
2-3 ванилии.

Омесвате на тесто. Правите топченца.

Вътре – локумче и орехче.

Във фурната на 175С до порозовяване. Накрая ги овалвате в още малко пудра захар и оставяте да се поохладят.

коледно вкусно

Въпреки че реших да огранича въглехидратите, това не ми пречи да си мечтая за коледните сладории, които смятам да натворя. Както миналата година, смятам да направя меломакарона, но тази година мисля да приготвя и щолен – онзи страхотен немски коледен сладкиш, пълен с всякакви сушени плодове. Мм-мм-ммм!

Това е, засега. Когато наистина смогна да ги приготвя, ще се похваля 🙂

(c) Corfu-island.org
меломакарона
(c) SterntalerBakery.com
щолен

III()|<()/\/-\_/\_

Тя го погледна.
Пресегна се бавно.
Дъхът й се учести неуловимо.
Зениците й леко се разшириха.
Сякаш предвкусваше удоволствието.
Извади го внимателно с пръсти.
Нежните й ръце усетиха кадифения допир.
Потръпна…
Беше го правила и преди. Много пъти.
Но всеки път беше също толкова великолепно, колкото първия.
Наведе се леко напред.
Усети характерния му аромат – както толкова пъти досега.
Никога не й беше изневерявал.
Тя също му беше вярна – от самото начало.
От онзи прекрасен ден, в който пътищата им се пресякоха.
Още тогава тя разбра, че никога няма да може да го остави.
Опита се да го забрави няколко пъти…
Да продължи напред сама – без него.
Безуспешно.
Той винаги успяваше да я примами отново.
Докато тя просто не се предаде. Сега беше негова завинаги.
Приближи устните си до него.
Толкова беше красив…
Твърд, но не корав…
Голям, но не огромен…
Перфектен!
Сърцето й заби учестено…
Беше готова за него.
Устните й се разтвориха бавно…
Топлият й дъх го докосна закачливо…
Тя го докосна нежно с връхчето на езика си.
Настръхна!
Всяко косъмче по тялото й се изправи…
Усети как пеперуди пърхат в слабините й…
Удоволствието от очакването, от играта, то беше също толкова интензивно…
Пое го внимателно с уста.
Той се плъзна по устните й…
Докосна езика й…
Блаженството се разля по тялото й…
Есенцията му погъделичка гърлото й…
Тя притвори очи…
И щастливо преглътна…

Винаги е обожавала шоколад!

*  *  *  *  *  *  *  *  *  *

Този постинг участва в третия седмичен BLOG CHALLENGE. Ако ви допада моето малко текстче, моля да ми дадете едно рамо в предизвикателството – оставете ми коментар 🙂 Или гласувайте с големия оранжев бутон на “свежо” долу вдясно. Или пък сложете линк към този постинг в блога си.

Благодаря!