Tag Archives: секс

не ни пипайте секса!

До скоро бях твърд поддръжник на идеята за легализация на проституцията. Не е ужасно чудно защо – тя така и така съществува, и се управлява от достатъчно силни лица и организации, нека поне подлежи на контрол и на данъчно облагане.

Обаче…

Вече не.

Защо ли?

Защото…

Наскоро гласове откъм Парламента обясниха, че сайтове и страници за споделено пътуване трябва да бъдат премахнати, блокирани, забранени и унищожени. Те били неполезни, вредни, опасни дори – защото, видиш ли, човек никога не знаел при кого ще се качи и кой ще го вози.

Затова – при лицензираните превозвачи!

(Спомняме си и как разкараха Uber…)

Та сега съм се притеснил, че ако легализират проституцията и добре познатият модел на картелиране налегне сексуалния пазар, и мощното сводническо лоби налегне с якото си туловище разните му там Парламентари групи и групички, изведнъж ще ни забранят сайтовете и приложенията за запознанства – Гепиме, Бацниме, Цукниме, Тиндър, Миндър, Триндър, Гриндър и всякакви други индъри. Защото, нали, човек никога не знае с кого ще се нае… запознае.

Затова – в лицензираните бардаци!

Та затуй…

Не ни пипайте секса! Да живее нелегалната проституция!

III()|<()/\/-\_/\_

Тя го погледна.
Пресегна се бавно.
Дъхът й се учести неуловимо.
Зениците й леко се разшириха.
Сякаш предвкусваше удоволствието.
Извади го внимателно с пръсти.
Нежните й ръце усетиха кадифения допир.
Потръпна…
Беше го правила и преди. Много пъти.
Но всеки път беше също толкова великолепно, колкото първия.
Наведе се леко напред.
Усети характерния му аромат – както толкова пъти досега.
Никога не й беше изневерявал.
Тя също му беше вярна – от самото начало.
От онзи прекрасен ден, в който пътищата им се пресякоха.
Още тогава тя разбра, че никога няма да може да го остави.
Опита се да го забрави няколко пъти…
Да продължи напред сама – без него.
Безуспешно.
Той винаги успяваше да я примами отново.
Докато тя просто не се предаде. Сега беше негова завинаги.
Приближи устните си до него.
Толкова беше красив…
Твърд, но не корав…
Голям, но не огромен…
Перфектен!
Сърцето й заби учестено…
Беше готова за него.
Устните й се разтвориха бавно…
Топлият й дъх го докосна закачливо…
Тя го докосна нежно с връхчето на езика си.
Настръхна!
Всяко косъмче по тялото й се изправи…
Усети как пеперуди пърхат в слабините й…
Удоволствието от очакването, от играта, то беше също толкова интензивно…
Пое го внимателно с уста.
Той се плъзна по устните й…
Докосна езика й…
Блаженството се разля по тялото й…
Есенцията му погъделичка гърлото й…
Тя притвори очи…
И щастливо преглътна…

Винаги е обожавала шоколад!

*  *  *  *  *  *  *  *  *  *

Този постинг участва в третия седмичен BLOG CHALLENGE. Ако ви допада моето малко текстче, моля да ми дадете едно рамо в предизвикателството – оставете ми коментар 🙂 Или гласувайте с големия оранжев бутон на “свежо” долу вдясно. Или пък сложете линк към този постинг в блога си.

Благодаря!

забраненият секс

Днес радио Витоша пусна поредната си петъчна тема, а именно:

КАК Е ДОПУСТИМО ДА ИЗКАРВАМЕ ПАРИ ОТ ТЯЛОТО СИ – КАТО ПОРНОАКТЬОР, КАТО ЛУКСОЗНА ТАНЦЬОРКА С КОНСУМАЦИЯ, ИЛИ – “ПЛЪТТА МИ НЕУМОРНА НЕ Е ЗА ПРОДАН ДНЕС”

Та какво ми хрумна на мене…

Това да продаваш тялото си е неморално. Това да правиш безразборен секс – също. Сексът трябва да бъде между двама души, не повече; да бъде с минимален брой партньори (ако може – само с един); да бъде с партньор от другия пол; да бъде стандартен (без вериги, униформи, показност и разни извращения); да бъде достояние единствено на участниците; да не е свързан с пари, или други облаги…

Списъкът може да стане дълъг, ако продължа.

Надявам се, че сте се сетили къде да монтирате кавичките, защото аз не споделям горепосочените “best practices”.

Жалко, но ценностите по света произлизат от религиите, които сами по себе си са рестриктивни режими, целящи да избегнат хедонизма и така да гарантират по-висока производителност и контрол. А в интерес на истината, ако не свързвах промискуитета с един куп болести, нямаше да имам нищо против интимно-фискалните взаимоотношения. Ма кво да правя – хипохондрия…

Това малко се връзва с постингите ми за чалгата и за сексуалния подбор, ама то темата е почти същата.

Вероятно немалко хора знаят за бонобо – маймуните (един вид шимпанзета), при които социумът се гради върху сексуални взаимоотношения. Сексът при тях е вид комуникация, валута, удоволствие, както и (разбира се) начин за възпроизвеждане. Забавното е, че генетически те са най-близките организми до хората. Това какво ни говори?

То и ние сами си знаем, че ако не съществуваха тези морални (и според мен – религиозни) устои, хората щяха да се плющят наляво и надясно. Абе то ние и сега го правим, но тайно – шшшш, да не разбере някой! Еднодневки, еднонощки, кратки връзки, приятели с екстри, изневери, разменки, групи, еднополови интимности, кинкири-минкири… Ама тайно, че какво ще помислят хората!

Винаги съм се чудел дали, ако знаех какво правят всички в интимното си време, щях да имам каквито и да било скрупули и притеснения да върша каквото си пожелая – сексуално имам предвид. Но, какво да се прави, създали сме си един сумрак, в който ние си мърсуваме скришом… и редом с останалите… и всички се правим на росни капки. И се кланяме на показния морал, лицемерен сам по себе си, който продължаваме да пресъздаваме всеки ден, ден след ден.

Всъщност откъде тръгна този така неорганизиран постинг?

От забраните.

Замислих се например за проституцията в България. Смятам, че е голяма глупост тя да е забранена. Държавна глупост. Неморална била? Ма моля ви се, морал! Я малко по-реалистично – сексът е секс, винаги се е продавал (и то под каква ли е форма), и винаги ще се продава. Я го узаконете, като едни трезвомислещи хора, та да можете да наложите стандарти! Щото докато е нелегален, стандарти не могат да бъдат официално определяни.

Проститутките няма да свършат, но може да бъдат по-уредени, по-здрави, по-чисти… Който иска да си плати за малко плътска радост, ще може да е доста по-спокоен, защото момичето / момчето ще бъде задължено да използва презервативи, да минава редовни прегледи, да извършва услугите си на хигиенични, уютни и удобни места, вместо по храстите край прекрасното околовръстно…

А защо казвам “момичето / момчето”? Ми защото и мъже, и жени се възползват от тези услуги, при това далеч невинаги с партньор от другия пол. Ъхъ, различната (не-хетеро) сексуална ориентация съществува – факт. И също е “неморална”. Което също създава предпоставки за проблеми. Потайността, непредпазливостта, неинформираността – те вървят ръка за ръка. Тази стигма пречи на развитието на нормални и здрави (здравословни) връзки – емоционални и сексуални – защото за тяхното съществуване е нужна благоприятна среда. Което пък води до хаотичност, разпиляност, нестабилност – хората с “алтернативна” сексуалност по-рядко смогват да поддържат една връзка и се стига до многобройни, но краткотрайни връзки.

Когато бъде забранено нещо сексуално, което е по-скоро природна даденост, отколкото прищявка на съвременния човек, резултатите могат да бъдат особено неприятни. По този начин се насърчава сивата икономика, увеличава се напрежението у хората, които знаят, че вършат нещо “неморално” (и незаконно), създават се и се поддържат лоши условия, в които не може да се постигне хармония… защото тази хармония би била в дисонанс със статуквото на обществената нагласа.

Забрани – бол. И наистина понякога водят до нежелани ситуации.

музика за тялото

Аз пък не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам.

Мислил съм за нея – какво е чалгата?

С няколко думи, според мен чалгата – в днешния си облик – е комерсиализация на еволюиралия криптофолклор (с екзотични елементи), възможна поради освобождаването на обществото ни от някои остарели системи на табуиране, вследствие на рязкото нахлуване на западно културно влияние след дълги години на “планова култура”.

Криптофолклор винаги е имало – блажен (ударението на “а”) фолклор, онзи, дето не е за пред хората. Онази част от фолклора ни, която е тясно свързана с плътското. То всъщност немалка част от не-крипто-фолклора също е косвен образ на плътското. Да бе, във фолклора има много секс! Само че скрит-покрит. А криптофолклорът, за който малко хора си дават сметка, той всъщност е нескритият.

Та, значи, този криптофолклор не е публичен – не са песните и танците за мегдана. Те са едни други песни и танци, за пред малко хора, близки хора, и обикновено свързани с определени събития (годеж?). И не са публични заради табуизацията. За секс не се говори.

Е, ок, не се е говорело – днес вече далеч по-свободно си говорим за секса. Някои табута отмират с времето. И ето, днес сме по-освободени, по-разкрепостени, по-либерални…

Чалгата си е съществувала и преди, тя не е нещо ново. Само че през годините на “комунизъм” у нас, тя е била потискана, защото текстовете й обикновено са били “нечисти”, а и самата музика е била “замърсена” с небългарски елементи. И колкото и да е странно, комунистическият режим, който никак не обичал религията, е налагал едни обществени норми, които в същността си определено са юдео-християнски. И по този начин естественото развитие на криптофолклора е било прекъснато.

И идва един прекрасен миг, в който завесата се къса, стената пада, Западът нахлува… и отнася бента, който е държал блажното. И блажното се разлива, след като толкова години е било затлачено.

Капитализмът и свободния пазар стъпват на българска земя и разни хора започват да откриват разни начини за правене на разни пари. Блажното вече е даденост, само че в голяма степен привнесено – все пак в Сърбия “турбо-фолкът” никога не е бил чак толкова забранен. Сръбската музика (турбо-фолк), а и гръцката (лаико и скиладико) дават мощен тласък на родната чалга, която заема всякакви елементи от тях. Близостта на звученето с някои песни от “Пирин фолк” и “Пирин фест” (там пък какво се случи?) свързва чалгата по-здраво и с нашия собствен фолклор.

И ето на – комерсиален продукт, рожба на политически, социални и икономически предпоставки, на културни влияния, на човешкото влечение към плътското, на избледняването на сексуалното табу, на свободата…

Според мен чалгата не е лоша, доколкото тя е един естествен развой на нещата. Лошото е когато в името на плътското забравим духовното.

И противното също е лошо – ние сме хора, а човек има и душа и тяло.

Затова аз не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам. Не съм пуритан, нито съм светец. И аз тяло имам, и аз душа нося.

Колкото до това какво получава чалгата от противопоставянето между нея и всички други музикални жанрове – това ще го пиша по-нататък, след като си завърша дипломната работа 😉

sexual selection

Спокойно, не е порно!

Много често се чудя защо толкова много хора са така показни, защо парите, скъпите автомобили, марковите дрехи и популярните заведения са толкова важни за тях. И от много мислене за малко не се удавих! Ще изложа мнението си накратко, по-долу, но първо вижте туй забавно нещо:

Тъй! Нека продължа 🙂

Знаете какво е sexual selection, нали? Ако не знаете – да обясня накратко:

  • Сексуалният подбор е принцип на избор на сексуален партньор, свързан с естествения подбор, който Чарлз Дарвин описва в своите теории. Дарвин твърди, че индивидите избират своите партньори по определени признаци, в зависимот от вида сексуален подбор, който съответният животински вид “практикува”. Има два основни вида сексуален подбор – борба (както при елените) и избор на партньор (както при повечето птици).
  • При борбата, както знаем, двама мъжки се бият за да докажат своето надмощие, като победителят спечелва сърцето (или поне репродуктивните органи) на женската. При борбата, също така, са важни вторични полови белези при мъжкарите, като например големина на рогата (които в случая се наричат оръжия).
  • При избора на партньор, женската избира мъжкия по други критерии: тя търси онзи с най-впечатляващи орнаменти – най-красивите пера при пауните и райските птици; най-сладкия глас при много пойни птици; и т.н.
  • Това са може би най-обичайните видове сексуален подбор, но тук-таме може да се наблюдава и обратния вариант, където женските се съревновават за мъжките. Ама за това трябва да почета повечко, тъй като единственото, което ме свързва с биологията, е това, че съм живо същество 🙂

Стана ли ясно? Това е изключително кратък и опростен преглед на сексуалния подбор.

А защо ли пиша за това?

Когато хората са живеели по поляни, в пещери, в дупки или под камъни, вероятно са избирали партньорите си по подобен начин. Теориите са много и различни, но тази на Дарвин за сексуалния подбор ми се струва най-логична. Та тогава вероятно жените са си харесвали най-високия и як мъж, или пък онзи с най-големи… оръжия 😀 Или онзи, който е крещял най-силно, или пък който е миришел най-гадно (твърди се, че миризмата на пот е една от причините хората да са оцелели, тъй като тя е помагала да прогонват разни диви дзверове). Целта в случая е да се избере такъв партньор, който ще може да нахрани и опази едно семейство – да гони саблезъбите тигри и да убива невинните антилопки, за да може чаветата да нагъват пържолки.

Да, ама вече не живеем по този начин! Колко ли души са останали на света, на които се налага да убият нещо, за да не умрат от глад? На колко души се налага да пазят жената и децата от непрестанните набези на глутници гладни гадове? Сигурно има такива, но определено не живеят в нашето пост-модерно западнеещо се общество. Тогава? Сексуалният подбор рухва ли?

Неееее! В нашето общество има други пособи за оцеляване. Например много пари и много власт. Парите и властта са тясно свързани, а властта има много измерения – от политическа до поп-културна (никой не може да ме убеди, че Мадона няма власт над милиони хора).

И така, защо младите дами си избират мъжагите с вратлетата и скъпите возила? Ами защото возилото представлява статусен символ, който поставя съответния мъж в такава прослойка, в която той няма как да е беден, недохранен, мизерстващ и т.н. А на дамата й е нужно точно това – сигурен, спокоен и обезпечен начин на живот, който да й позволи да отгледа малките.

А защо младите дами си правят големи цици, големи устни и големи коси? Защото пък мъжете избират за себе си жените с най-ярко изразени орнаменти. Така де, райските птици да не са вчерашни?

Това е изключително, ама изключително опростен модел на това, което е в главата ми в момента, ама някак не смея да подхвана задачката да го опиша цялото. Все пак тук мешаме семиотика, биология, антропология, социология… и сигурно един куп други логии. Има да чета, да чета, да чета, (и да цитирам, да цитирам, да цитирам) докато успея да докарам нещо, което да има някаква реална нАучна стойност 🙂

А следващата стъпка вероятно ще бъде да разгледам различните видове мъже и жени и да ги отъждествя с разни животни. Например жените, които си търсят красиииииииви мъже, са паунки (или райски пилета), докато жените, които искат мускулести и силни мъжаги, са лъвици (или сърни).

Айде стига толкоз!