торта от моркови

Мечката отворила сладкарница. В нея продавала всякакви плодови торти. Дошъл един ден заекът и попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Баба Меца отговорила отвратена:
– Не!
И Зайо си тръгнал. Но на другия ден отново дошъл и пак попитал:
– Имате ли тора от моркови?
Меца отново намръщено отговорила:
– Не!
И заекът си тръгнал. Но на следващия ден отново дошъл и пак попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Мечката сбърчила вежди и отговорила:
– Не!
И така цяла седмица. На следващия понеделник, Зайо за пореден път пристигнал в сладкарницата и попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Усмихната, Мецана отговорила:
– Да, Зайо, имаме!
И заекът гаднярски казал:
– Много е гадна, нали?

А всъщност тортата от моркови е страхотно нещо!

Онзи ден реших най-после и аз да пробвам как ще се справя с тая прословута торта от моркови – вездесъщия керът кейк. Запретнах ръкави, купих продукти, впрегнах @batevera да рендосва “3 cups of carrots” и започнах да забърквам тестото.

Блат:

– 4 яйца
– 1ч олио
– 2ч кафява захар
– 2ч брашно
– 2чл ванилия
– 2чл сода
– 2чл бакпулвер
– 1чл сол
– 2чл канела
– 1чл индийско орехче
– 1чл джинджифил
– 3ч ситно рендосани моркови
– 1.5ч наситнени печени орехи
– 1-2 шепи ситни стафиди
– 1-2 шепи сушени червени боровинки

Крем:

– 125гр масло
– 250гр сирене “Крема” (да, соленичкото)
– 1 ванилия
– 4ч пудра захар
– 1ч смлени печени орехи

Приготовление на блата:

Яйцата, олиото, захарта и ванилията се разбиват с миксера до пухкава, хомогенна смес. Добавят се всичко друго, освен морковите и орехите, и се доразбива с миксера. След това се добавят морковите, орехите, стафидите и боровинките, и се разбъркват с лъжица. Блатът се пече в по-големшка тава на 170 градуса, около 30 минути (най-добре е да се провери с клечка за зъби). Когато се извади, трябва да изстине хубаво, преди да се сложи кремът.

Разрязан блат за морковена торта :-) Виждат се стафиди и червени боровинки. Изстива.
Разрязан блат за морковена торта 🙂 Виждат се стафиди и червени боровинки. Изстива.

Приготовление на крема:

Всичко се разбива хубаво 🙂

После тортата се намазва и се оставя за малко в хладилника.

И отгоре...
И отгоре…
Мац-мац, крем от крем-сирене :-)
Мац-мац, крем от крем-сирене 🙂

Накрая се изяжда настървено.

Мням! Това официално е една от най-любимите ми торти.
Мням! Това официално е една от най-любимите ми торти.

Не се сетих да правя повече (или по-хубави) снимки, ама така е, като не съм кулинарен блогър 🙂 Но мога да гарантирам, че дори с повече снимки, тортата нямаше как да е по-вкусна.

Всъщност, за да е баш торта, разрязахме блата хоризонтално с конец (по съвет на @batevera), после намазахме от крема и между блатовете. Както се вижда, слоят крем беше твърде тънък и не си личи на снимките. Но пък без него тортата щеше да е една идея по-суха.

Скоро смятам да пробвам рецепта, в която захарта е заменена от фурми (по @DrVovo), а крем-сиренето и маслото са заменени от кашу (по @just_vili). И, евентуално, брашното ще бъде пълнозърнесто + трици или мюсли (по мама).

Йъми!

EDIT:

Днес е Архангел Михаил. Реших да почерпя именно с торта от моркови. В рецептата добавих 1/4чл млян карамфил, 1/4чл млян бахар, 2-3сл кора от лимон. Останалото запазих както е по-горе. Получи се супер 🙂

За muiiioвден, почерпих колегите с торта от моркови :)
За muiiioвден, почерпих колегите с торта от моркови 🙂

 

EDIT 2:

Промених още малко рецептата и стана още по-страхотна:

– Замених половината кафява захар с мед.
– Добавих 1ч кокос към морковите и сушените плодове
– Използвах настърганата кора на цял лимон
– Добавих кардамон (1/3чл), шафран (1/4чл) и звездовиден анасон (1/4чл)
(смятам, че и от трите можеше да поеме още малко)
– В крема добавих 1ч кокос (освен смлените печени орехи)
– Върху крема наръсих филиран бадем и карамелизиран кокос

 

EDIT 3:

Още някакви нещица промених, та рекох да се отбележа, ако някой реши да експериментира 🙂

– Брашното е 50% бяло и 50% пълнозърнесто
– Добавих 1/2ч грис (обичам грис в сладкиши, а и добре се връзва)
– Използвах 2.5 чаши моркови, като 50% бяха на ситно, 50% на едро ренде (акъл от Фкусно)
– Добавих и 1ч едро настъргана ябълка
– Също така, кората на един лимон, един портокал и една мандарина
– Орехите бяха малко повече, освен това половината от тях всъщност бяха бадеми
– Не ги натроших прекалено ситно и добре направих!
– Крема направих с 500гр маскарпоне, 150гр масло и 1.5ч пудра захар, като разбивах всичко на гореща водна баня и накрая стана много хубав, мек и пухкав крем

Тъй! 🙂

 

EDIT 4:

Още някакви промени, разбира се 🙂

Вече всичкото брашно е пълнозърнесто.

Не се страхувайте да добавите 0.5-1чл млян черен пипер към останалите подправки! Следващия път, освен това, ще добавя и лют червен пипер / чили на прах. Също, много добре влиза и сокът от 1 портокал, вместо само кората.

Кремът, за да контрастира хубаво с горещите подправки на кекса, може да бъде “охладен” чрез малко сол и лимон. За целта направих следното:

– Разбих 3 броя пълномаслено крем-сирене Филаделфия
– Добавих 250 грама размекнато масло
– Добавих 5 пакетчета ванилова пудра захар (това сигурно са поне 4 чаши)
– Добавих сума ти прахчета ванилия
– Около 2чл сол
– Сокът на 1/2 лимон (може и цял)

От това всичкото се получи много хубав и плътен ванилов крем, който едновременно допълваше спайси блата, но и контрастираше с него. И всичко изглеждаше ей така:

Good morning! I'll be your carrot cake for today.
Good morning! I’ll be your carrot cake for today.

патладзаня

Нямаше как да пропусна да си разкажа рецептата за патладзаня 🙂

Това е смесица между лазанята на майка ми и пармиджаната на Елисавета, в която вместо паста използвам патладжани и тиквички, нарязани на филийки дебели само около 1мм.

Туй ще бъде патладзаня :-)

Ей ги на продуктите. Само че това, дето е на снимката, е доста повече, отколкото е нужно. За 1 тавичка 2 тавички, която които стигат за двама четирима човека като мен, бяха нужни:

– 1 среден патладжан
– 1 едра тиквичка
– 1 домат
– 1 едра зелена чушка
– 1 едра червена чушка
– 1/2 обикновен пакет гъби (може и цял, а може и без)
– 1/2 пакетче настърган пармезан
– 1 кутишка cottage cheese (ама може и с извара, рикота, крема…)
– 4-5 скилидки чесън
– 3 топчици моцарела
– 1 пакет нарязана пражка шунка (окло 250гр)
– 1 буркан доматено пюре (или еквивалент)
– зехтин
– подправки (риган, босилек, розмарин, сушен домат…)

Клъц клъц #патладзаня

Всичките неща се режат на ситно, колкото е възможно по-еднакви като дебелина, въпреки че е много по-лесно да се нареже тиквичката на филийки по 1мм, отколкото, да речем, моцарелата. Важното е да са тънки, фини и елегантни 🙂

Getting there #патладзаня

А в една купа отделно се изсипват доматите, сирената (пармезан + cottage), подправките, счуканият чесън и зехтин на око. Разбъркват се, докато се омешат хубаво.

След това…

Слой след слой и в печката #патладзаня

Почваме да редим в тавичка, йена, или друго подобно нещо, което да има капак:

– сос (намазваме дъното)
– един ред тънки патладжанени филийки
– един ред тънки тиквичкени филийки
– чушки (червени и зелени)
– моцарела
– гъби
– сос
– шунка
– домати
– сос
– …
– патладжан
– тиквичка
– завършваме със сос

За по-плитък съд, едно изреждане на всички слоеве + завършване с патладжан, тиквичка и сос е предостатъчно.

Слагаме капака и печем на 170 градуса около 40 минути, след което махаме капака и допичаме около 20 минути.

Патладзанята е убиец!

Снимката на готовата лазаня не е толкова красива, колкото беше всъщност, направо не ѝ прави чест, но не ме интересува 🙂 Това е едно от най-вкусните неща, които съм готвил, като на всичкото отгоре е по-здравословно, защото е без тесто и защото позволява какви ли не вариации (по-малко сирене, по-малко месо, никакво месо…)

Ох, пак огладнях!

сиропирани курабийки-меденки

Има едни коледни гръцки сладки, които са много вкусни. Казват се μελομακάρονα (меломакарона). Наскоро Ели ги спомена с носталгия и аз се запалих да се пробвам – у нас сигурно няма къде да се намерят (а в Гърция по Коледа ги има на всеки ъгъл). Та ето една рецепта и няколко снимки 🙂

Първо – продуктите:

СЛАДКИ:

  • 250мл зехтин
  • 50гр захар (аз ползвах кафява тръстикова)
  • 220мл портокалов сок (ползвах фреш от 3 портокала)
  • настъргани портокалови кори (настъргах кората на 2 от портокалите)
  • 150мл Metaxa (нямах, но всякакъв коняк става)
  • 1,5 чаена лъжичка бакпулвер (аз пък ползвах цяло пакетче)
  • 250гр фин грис (не знам кой е фин, аз ползвах какъвто имах)
  • 350гр брашно (ползвах типово, и по-скоро бяха поне 400гр)
  • 150гр натрошени орехи (моите бяха смляни с мелачка и бяха на каша)
  • канела
  • карамфил (аз добавих индийско орехче, джинджифил и ванилия)

СИРОП:

  • 250мл мед (може и повече)
  • 100гр захар (ползвах ситна кафява)
  • 200мл вода
  • настъргани портокалови кори (оставих си около 1 супена лъжица от тези за тестото)
  • канела
  • карамфил (аз добавих индийско орехче и джинджифил)

Разбиват се заедно зехтинът, портокаловият сок и захарта, докато се смесят добре. Добавят се половината брашно и подправките и се разбива докато се получи хомогенна смес. Добавят се грисът, конякът, орехите и портокаловите кори, след което пак се разбива добре. Аз си разбивах с кухненски робот. Тестото се получава бежавко и редичко – по-скоро като тесто за кекс. След това се добавя останалото брашно – ако миксерът/роботът ви е по-ячък, може и с него да разбивате, но тъй като се получава гъсто тесто за сладки, по-добре е да се меси на ръка в плитка, широка тава.

След като тестото е добре омесено – става маслено тесто като за сладки – се покрива (може да се вие плътно с фолио) и се оставя да престои един час.

Оформят се сладки с формата на големи маслини (по-скоро 2 пъти по-големи от едра маслина), подреждат се в тава върху хартия за печене, притискат се леко отгоре и се пекат на около 180 градуса за 25-30 минути. След което се подреждат върху попивателна хартия за да се охладят.

След като са достатъчно охладени, се приготвя сиропът – всичките продукти се слагат в широк и не прекалено дълбок съд, кипват се за малко и се оставят да къкрят на слаб огън за няколко минутки.

Докато сиропът е горещ, сладките се потапят в него – една до друга, колкото се поберат – да покиснат за 1-2 (3-4) минути, като се натискат за да потънат, или пък се обръщат за да се накиснат отвсякъде. След това се подреждат в тава, поръсват се с натрошени орехи, покриват се и се оставят да пренощуват (а може да попрестоят и още повече).

Тъй като моите някак се получиха по-твърди отколкото се очаква и не попиха сиропа твърде добре, аз първо ги оставих да пренощуват без да ги поръсвам с орехи, след което ги накиснах втори път във врял сироп. След това вече ги поръсих с орехи, подредих ги отново в тавата и ги зарязах за около 1 ден.

Онези, гръцките, които съм ял, обикновено са доста едри, много сладки, мнооооого сиропирани и адски вкусни. Моите са по-ситни, не чак толкова сладки, полу-сиропирани и умерено приятни 🙂 Но съм доволен!

Снимките ще кача когато разбера защо WordPress не ще да ги обработи 🙂