Tag Archives: реклама

соцталгията в контекст

Загорка Ретро
Загорка Ретро

Соцталгията не е ново явление. Появи се недълго след падането на Източния блок, като на немски (за първи път там я видях) терминът е Ostalgie (от Ost – изток). Романтизиране на социалистическото ни минало, чрез използването на вече залезли образи, за да ни погъделичка по носталгията за отминалата младост.

Соцталгията не е лошо явление, сама по себе си. Всъщност това е просто конкретно проявление на въздишката по детството и безгрижието – проявление, характерно конкретно за този времеви период, тези географски ширини, това историческо наследство. А и с времето спомените избледняват и благодарение на редица memory biases (това как е на български?) се изкривяват – например, колкото повече остаряваме, толкова сме по-склонни да си припомняме основно хубавото от миналото (т.нар. Positivity effect).

Не е нещо лошо и използването ѝ като маркетингов инструмент. Би трябвало да сме свикнали вече – от “Инвентарна книга на социализма“, през заведенията “Ракета” и “Спутник”… Заигравка с доброто старо време.

Защото старото време винаги е добро. Дори когато не е.

Тогава къде е проблемът?

За по-чувствителните хора, които имат твърде живи и тежки спомени от стария режим, това наистина може да се явява болезнена кампания.

За онези, които държат на истинност в рекламата, тази кампания е твърде едностранчива и заслужава да бъде гарнирана и с негативни елементи от соц-миналото ни.

Но най-големият ми проблем се явява контекстът, в който тази кампания съществува. Конкретно – медийният контекст. Моментът, в който живеем, е особено напрегнат – по някаква причина сме свидетели на поредната схизма между Изтока и Запада. У нас тя сякаш се олицетворява от православието и славянството vs. арелигиозността и мултикултуралността. От Русия и САЩ(+ЕС). Отново. И все повече медии – стари и новосъздадени – си играят с тази измамна носталгия по соца, за да ни демонстрират в какво “лошо време” живеем и да захранват пошла политическа пропаганда чрез манипулацията на простичкия факт, че ние, хората, просто не можем да се доверяваме на паметта си.

И къде се явява проблемът ми с кампанията на Загорка Ретро?

Именно в контекста. Една (иначе симпатична) кампания, несъзнателно (надявам се!) легитимира останалите про-соц кампании, които ни заобикалят, като захранва и без това слабата и ковка обществена памет с един носталгичен (ерго – положителен) образ на соца.

Смятам, че правилният ход от страна на Загорка би бил официалната подкрепа на социално-отговорната форма на кампанията (напр. вече съществуващия хаштаг #соцталгия), в която виждаме всички възможни страни на соца. А Загорка може да застане зад тази нова, вече viral кампания, и да каже “от онова трудно време, когато бутилката Загорка беше сред малкото удоволствия, които можехме да си позволим безнаказано.”

Така че, не, соцталгията не е нещо лошо. Както и една запалка не е нещо лошо. Освен ако човек не я използва когато се въргаля в локва от бензин.

P.S. благодарности на @suh_chukan за картинката, от която сякаш тръгна шумът, и която използвах като илюстрация към този текст!

full stop

След като смятах (58,400), взех, че пристъпих към действия.

Спрях да пуша. Както и предните два пъти, вече просто не ми се пуши. Основната разлика е, че преди ставаше случайно – просто се събуждах непушач. Този път реших и чак тогава спря да ми се пуши.

Поне е лесно, след като се изключи желанието – волята ми не страда.

Друг проблем си открих. Нервичките.

Преди, в случай, че се изнервех, си палех една цигарка и тя някак обираше overhead-а. Сега, обаче, си нямам такова ритуалче. Хората предлагат да пия вода, или да дъвча дъвка, или да спортувам, или нещо друго…

Да, обаче аз вода пия постоянно и просто няма как да я увелича. Дъвка – хубаво, ама тя някак не успява да постигне същото, най-вече няма социализиращ ефект. “Хей, Весе, хайде да излезем на терасата да подъвчем дъвки!” Спортът – абе много хубаво, само че е за преди и след работа. Няма как да отделя 4 минути и да ми олекне. Не е същото.

Ще го измисля, де!

Друго ми е любопитно сега.

Лиших телесото си от вредните катрани, никотини, бензини, токсини и ужасини – всичко това е много хубаво! Сега се опитвам да внимавам и как се храня, иначе отново ще стана 115 кила, а имам едни натрапчиви спомени, че те нито ми отиват, нито са полезни.

И покрай това внимаване се замислих за някакви неща.

Пазим се от катраните и никотините, и бензините, и токсините, и ужасините в цигарите, че даже си имаме законодателство – кой може да ги пуши (18+), къде може да ги пуши (само на открито), как и кога можем да ги рекламираме, и т.н. Абе вредни неща са и сме си ги омотали в разни защитни червени ленти.

Но наистина ми е изключително странно, особено откак гледах едни филми и четох едни статии – защо нямаме такива закони и наредби свързани с храните? Като се замисля, хората, които страдат от тютюнопушенето може дори да са по-малко от хората, които страдат от неправилно хранене. Неправилно не само заради количествата и стойностите на хранителните вещества в храната ни, но и заради всичката химия, заради неестествените неща, които всекидневно вкарваме в устата си и в собственото си тяло.

Все повече от нас знаят, че си вредим. Получава се като при цигарите – знаем, че е опасно за здравето, но го приемаме като съзнателен лош избор. И продължаваме да се храним с изкуствени храни.

Чудя се какво да ям. И колко. И кога.

Това е по-сложно от въпроса “Да пуша или да не пуша?” – поне неговият отговор е еднозначен.

Всички имат отговори, само дето май няма два отговора, които да съвпадат!

Ще продължавам да си спортувам (нещо ново, което правя от много скоро), но въпросът с храната няма да ми даде мира. Както и фактът, че там няма никаква регулация.

Moët или неMoët

Дали пък да не побогохулствам тук малко?

Знам аз, че без събития не може. НеMoët! Не е правилно, не се постъпва така, не е обичайно, не е прилично, не е общоприето, не е кво ли не.

И все пак повечето ми се струват по-скоро ненужни, повърхностни, подмазвачески…

Всеки ми казва “Нетуъркинг, брато!” – важно е да познаваш партньорите, колегите, клиентите, спонсорите, важните клечки и клечици…

Бе сигурно е така. Само дето по събитията ходят общо взето едни и същи хора. Ми те си се познават!

Събития се правят, за да се правят събития. Събития има, защото трябва да има събития. А защо трябва да има събития? За да има събития.

Ей така ми звучи и изглежда голяма част от събитийността ни.

Скоро попаднах на снимки от някакво международно парти, Chic & Cozy: Joie de Vivre – луксозно, лъскаво, привлекателно, красиво, секси, скъпо, изчистено… Красиви хора, красиви дрехи, Moët се пие и се лее…

Много съм смотан и старомоден. Наивен. Не схващам събития, които явно се правят 1) самоцелно/безцелно, или 2) за да се вземат едни там пари. Въпреки че повечето неща, които правим, са за да вземем едни там пари.

Още по-странни са ми събития, които представят луксозни марки, скъпи-прескъпи, красиви та чак прекрасни, на които събития се канят журналисти, рекламисти и хайлайфисти, които… да обградят съответната марка с присъствието си. Те не могат да си я позволят. Те не са в нужната финансова прослойка. Те просто работят където трябва, тях ги знаят някви хора… И затова ще ги нахраним с интересните предложения на Ред Девил Кетъринг, ще ги напоим с Moët, ще им дадем да се снимат на фона на Louis Vuitton wall-of-fame и ще им блеснат очите! Ще ги погалим с прескъпо перо, да видят как е тук, нависоко.

Струва ли ми се, или това е един порочен кръг?

Ама наистина съм наивен.

Казус (който сам ще си развия тук):

Пускате нова медиа. Тя иска да таргетира конкретна субкултура. Да речем биропиещи, дъбстепослушащи, кецоносещи, велосипедиращи, сноубордещи, паркоразхождащи, палаткуващи, къмпингиращи и т.н. млади градски хора.

Какво правите?

Организирате събитие!
Точната музика, точният дрескод, точният стил.

Кого каните?

Медии, медийни партньори, потенциални спонсори, партньори, важни имена, важни медии.
Точните хора, които после да ви дадат едно рамо задето сте ги нахранили тая вечер.

Какъв е проблемът ми с това?

Давате едни пари за да поканите едни хора, които така или иначе (ще) знаят за този нов проект, работят в такава сфера, че би трябвало да го отразят, а и вероятно същата вечер са на друго подобно събитие. За сметка на онези хора, които са вашият таргет, за които наистина би било интересно да чуят тази музика (тя е тяхната музика), да видят този стил (това е техният стил), да ви опознаят отблизо, лично, да споделят с вас. И си мисля, че обикновено пари за второ събитие, което да бъде насочено именно към тези важни за вас хора, няма. И си оставате с едното “лаунч-парти” на което да покажете на журналисти и рекламисти и хайлайфисти колко сте супер, а те да покажат колко ви уважават и колко са готини. За да може на следващия ден да видите статийка тук или там, в която да пише нещичко и за вас.

Да, знам, ясно ми е, че събитията са нужни, нетуъркингът е полезен, събитията са най-добрият и лесен начин да се постигнат тези познанства, представяния, положителни отразявания и т.н. Просто съм, както казах, наивен и старомоден и все мисълта ми е по-скоро насочена към крайния потребител – онзи, когото трябва да убедя, че моят продукт е за него, че услугата ми си заслужава времето и парите му, че моят бранд си отива с неговите разбирания… Знам, че е добре да се поддържат отношения с медиите и агенциите, с партньорите и спонсорите, защото те са катализаторът, чрез който максимално бързо и лесно ще стигнете до таргета си.

То всъщност събитията правят именно това.

Както обикновено, размишлявам в крачка.

Абе общо взето, по-склонен съм да си контактувам с крайния потребител, отколкото с посредника.

Но може би това е грешка.

В крайна сметка, това може би е един подкуп, без който няма как?

Като се замисля, Apple също организират събития, на които канят съответните хора. И Microsoft. И сигурно Google, HTC, Sony, Toyota… Журналисти, блогъри, специалисти, лидери в конкретни области… Тези хора отиват там, за да видят какво ще им покажат. С очакване да научат нещо ново и да го отразят. Да го отразят максимално бързо, защото потребителите им искат да видят тази информация.

Май главата ми е заровена основно в технологични блогове!

Не бе, просто се чудя и се мая защо снимките на Хайлайф, сайтовете за “ПиАр новини” (вече някоя “звезда” да кихне и веднага се пуска рилийс), събитията, на които отиваме да си покажем новите буки/дрешки/гаджета, защо тия неща изместват фокуса?

Вместо да общуваме с потребителите, ние псевдо-общуваме с каналите, които водят към тях. После им пращаме рилийси, те ги публикуват дословно… И всичко е тип-топ.

Всъщност сам не знам точно кое ми създава проблем в цялата тази ситуация. В крайна сметка имаме утъпкан коловоз, който явно върши достатъчно добра работа.

А аз просто съм смотан и не разбирам.

Хаотично съм го написал, без да стигна до някакъв извод, ама да знаете, че тя моята мисъл така тече. И понякога рязко спира.

EDIT:

Ето, че все пак (както обикновено) не съм съвсем прав. Е, поне не относно събитието, което съм използвал като илюстрация. Chic & Cozy: Joie de Vivre всъщност цели да събере млади, интелигентни хора, които познават себе си и света и имат желание да общуват със себеподобни. А брандовете, които присъстват там (и съм изброил тук) са спонсори на събитието. Това ми напомня и на събитията на Тук-Там. Това всъщност не са самоцелни/безцелни събирания на хора, затова съм склонен да оттегля страховитата си и безумно-влиятелна критика в случая 🙂

Но тя остава да важи за партитата, които най-редовно се състоят в Night Flight с основна цел разни хора да си разходят новите цици, гаджета и цепки.

нашата реклама

Един коментар под статия в Capital.bg ми припомни едно нещо, дето си го мисля понякога. Та реших да си го запиша поне в блога, да си личи, че някога съм мислил и аз.

Става дума за статията, посветена на епичния фейл (поредния) на ДабълБи, който обясни в Хърватия как у нас, в БГ, животът е прекрасен.

Гъз!

Ениуей де, няма да пиша за тая глупост, нито за тоя глупак. Друго ще си кажа.

Коментарът на arch_ споменава туризма на Хърватия. От което си спомних за онзи вид реклами, които би трябвало да нахъсват разните чужденци да туристят. И се сетих за българската реклама.

Винаги маркетингаджиите и рекламистите обясняват едно правило (не само едно, ама тук то ми е важно), а именно – focus! Концентрирай се! Не се разхвърляй, не се размивай!

Сега да си спомним рекламите на БеГе (ако някой ги намери – да даде линк, че в момента ме мързи да ровичкам) – там са представени едни ключови елементи, които би трябвало да впечатлят всеки рекламогледач и потенциален турист.

Море, плаж, вода, гори, полета, планини, ски, сноуборд, забава, веселие, млади хора, деца, семейства, традиции, култура, кухня, специалитети, красота, изгреви, залези…

Имам проблем с този подход. Мисля, че е погрешен, неефективен, или поне не в дългосрочен план.

Първо, всичките тия ключови думички са изтъркани до немайкъде. Тая реклама е generic и половина – името на коя да е страна ще се върже, стига да има 1) излаз на море и 2) планини и сняг.

Освен това, дали пък точно тия са ни предимствата пред останалите страни? Все пак с тази рекламка се опитваме да се отличим, да се покажем, да убедим някого – “Ела при нас, не ходи в Испания!”.

ОК де, ама то всъщност е пълно с места, където можеш лятото да плажуваш, а зимата да сноубордираш. Даже и плажовете им са по-хубави от нашите, и ски-пистите им са повече и по-добри.

Тогава?

Тогава смятам, че е нужно да покажем истината. Това, което все пак ни отличава.

Тук е евтино, тук алкохолът е навсякъде, тук става купон защото е евтино и алкохолът е навсякъде. И достъпен.

Сорка, ама това са фактите! Туристите у нас не са средната (или висока) класа европейци, защото те могат да идат на море на хубаво мято, където обслужващият персонал всъщност върши нещо смислено, където няма да си потрошат колата в някоя дупка.

Тук идват бедни европейчета, студентчета, които искат да си купонясват без да се наложи после цяла година да си изплащат кредитната карта.

Вместо да се борим с красивите кадри на адриатическото крайбрежие, невероятните скали на Памуккале, страховитите ски-писти по Алпите, истинската антична история на Гърция, Турция и Италия (а не като нашата – унищожена от комунизъм и разграбизъм)… Би било логично да направим реклама, която да показва колко е евтино при нас (ок, може и “изгодно”, ако настоявате), колко много може да се пие и яде за сравнително малко пари, как тревата е забранена, ама всъщност само на хартия…

Абе що не я легализираме? И проституцията, че и без това има достатъчно секс-туризъм у нас. Хем ще им събира държавата данъци, хем ще има някакъв контрол, защото в момента всичкото е пълен хаос.

И така.

Както предложи Karakonjol, принт рекламата на БГ може да изглежда по следния начин:

Уличка. Саксии с палми – явно е някъде по Златните или Слънчев бряг. Отзад светят дискотеки, светлините са пъстри, привлекателни, омайващи. Даже ако са Златните, може да се вижда и Айфеловата куличка. Виждат се тълпи младежи, всеки носи някакво питие. Всички са усмихнати на макс – having a good time, определено. На преден план има три момичета, които вероятно са пияни и/или надрусани. Едната е поразголена, полегнала на земята, леко разкрачена, поличката и се е надигнала примамливо.

Най-отдолу, под разкрачената мацка, с парти-шрифт пише:
Bulgaria – everyone’s welcome!

а всъщност…

Това е новата реклама на Загорка.

Но така по-добре би отразявала реалността:

– Събуждам се с румънски поп от китайския ми будилник
– Обличам си турските дънки, турската риза и турските кецове
– Шефът ми грък изисква швейцарска прецизност, макар че работата ми за него е тъмна индия
– Обядвам българска баничка с фалшиво сирене
(но жадувам за нещо повече)
– Само че на работа мога да се подкрепя единствено с българско кафе и гръцки кроасан
– След тренировката ми по българско блъскане в градския
– Слизам на спирката от унгарския автобус
– И най-накрая пия българска бира
– Всеки ден общувам с целия свят, но в края на деня жадувам за къща в Холандия
– Загорка. Защо не си Heineken?