Tag Archives: пътища

национална лотария за справяне с проблемите

Всички сме запознати с принципа на работа на нашите институции:

1. Някой нахален гражданин подава сигнал в някоя институция за нещо си, с което и без това всички са свикнали от години, та тоя за какъв се мисли?!

2. Институцията си бърка по дупките, сигналът е затрупан от някакви папки, в които никой не знае какво има, за сметка на това всички компютри имат пасианс.

3. Някой умира в ситуация, пряко свързана с въпросния сигнал.

4. Взимат се Мерки. Временно, докато има камери и Журналисти.

5. Давай сначала.

И така, кръговратът на живота си кръговърти, а ние си решаваме проблемите на цената на 1-2-4-5 живота. Колко му е, на фона на 6-7 милиона жители? То и без това повечето са безработни и само висят на врата на реформите… Пречат!

Та аз имам едно предложение. Вместо да чакаме на някой мрачен междуселски път без сантиметър маркировка, осеян с трапове, да се сблъскат челно един местен и един чуждоземски автомобил, и да загинат няколко човека, бихме могли да се разминем само с един отнет живот, при това нашенски. Да не разваляме външнополитическите отношения.

На лотариен принцип.

Да, можем да принасяме някого в жертва, вместо да чакаме това да се случи по естествен път! И за да бъде напълно честно, трябва да прибегнем към гореспоменатия лотариен принцип. Но за да не застрашаваме държавата, трябва поне правителството и парламента да изключим, че без тях кой знае какво ще се случи… Кораб без капитан и екипаж, нали знаете!

Та при завършването на всеки пътен участък, да даваме в жертва по един живот, може дори по стар български обичай – те нали традициите са ни важни! – да вграждаме печелившия от лотарията в основите на магистралите и мостовете! Така щото винаги да ни пази от злите духове!

Аз за пътищата говоря, защото нашата национална война се води най-вече там, нали по медиите все за “войната по пътищата” ни приказват. Ама сигурно има как да си решим и други проблеми чрез Лотарията за Справяне с Проблемите на България! Може да направим една лотария за пътищата, друга за строежите (тук влиза поддръжката на асансьорните уредби), трета за здравеопазването в провинцията… Диверсификация му е мамата!

Разбира се, участието ще е задължително (освен за горепосочените изключения), ще се тегли по ЕГН, софтуерът ще е написан от ония, как се казваха – Информационно Обслужване? Подобен на оня за случайното разпределение на делата в Съда, ама по-сложен.

Позната схема, то не една или две книги има с такъв сценарий, че и филми бол…

Така ще намалим броя на жертвите! Освен това, здравноосигурителната система може да има фонд за възнаграждаване на семействата на печелившите – все пак и те трябва да получат нещо от лотарията. Освен, разбира се, удовлетворението, че тяхното семейство е помогнало за спасението на цял един народ.

Да, мисля, че идеята е много добра!

Къде мога да внеса предложение? Онлайн става ли?

Всъщност, сигурно става, ама после вероятно трябва да ида до няое гише, за да им дам някакъв документ на живо, и вероятно да им връча попълнен някой формуляр, който съм си изпринтил вкъщи (и информацията от който имат в поне 2 от многобройните си, но все още несвързани една с друга системи)…

Ще проверя, но да, мисля, че идеята е много добра!

P.S. Видяхте ли ей това (във връзка с ей това):

мразя ви

Сутрин в задръстването.

Вечер в задръстването.

Когато няма паркоместа.

Вие си измисляте частни правила.

Една малка, алтернативна реалност, за момента, за случая, в която това, че вие няма да чакате на дългата опашка за левия завой, а ще се натрупате по средата на кръстовището за да преварите нас, чакащите балами, ви прави по-умни, по-хитри, по-умели, по-и-аз-не-знам-какви.

По-яки.

Мразя ви.

Сутрин в задръстването ви мразя, когато по трамвайните релси минете покрай всички нас, дето сме тъпи и уважаваме правилата, за да се струпате отново на кръстовището и да бъдете тарикати. Защото бързате, а ние сме там основно за да ви пречим да стигнете навреме.

Мразя ви като се покатерите с автомобилите си по градинките и тротоарите, защото няма паркоместа.

Мразя ви, като заемете паркомястото, предназначено за хора в неравностойно положение.

Мразя ви, когато правилата не важат за вас, а само за “останалите”.

Мразя ви, защото вместо да живеете в едно константно НДП поле, бихте могли да мислите и по-далече от собствения си скапан гъз!

Ако ви пречат правилата – надайте вой до небесата, за да бъдат те ревизирани!

Ако не могат да бъдат ревизирани – живейте според тях, мамка ви и свине, защото тия правила помагат на едно общество да съществува като такова – да има структура!

Но не! Вие – а колко ужасно много сте! – не уважавате правилата, защото “България е демокрация, ма!

Вие сте лайна! До един!

И да, аз ви мразя, защото в това ваше отношение към околните, към правилата, към света, се корени всичко, което не е наред с тая смотана Страна на Чудесата, с тая шибана държава и с тоя задръстен народ!

Защото детето ви вече знае, че така се прави. И че се пресича на червено. И че подкупите са супер. И че другите хора са само фон за вас самите, на който да можете да изпъкнете.

Общество?

Да бе!

Стадо?

I wish.

Глутница от единаци!

размисли от задръстването

Мамка ми твърди, че манталитетът си проличава най-добре в задръствания.

В събота, преди да ме тръшне гадният грип, се разходих до Костинброд. Минах през Люлин, после се спуснах към бул. “Европа” и потеглих в посока Калотина. Всъщност, така казано, звучи безобидно. Реално, зле планираните временни проходи при строежа на точно тази част на околовръстното бяха създали сутрешно съботно задръстване, в което стотици автомобили пъплеха по половин час, за да успеят да се измъкнат от София.

Но аз говорех за манталитета.

В задръстването си личи кой колко уважава правилата и околните. Кой приема себе си за жертва на задръстването, вместо за участник в него. Проличават си джигитите и тарикатите.

Установих, че не се изнервям от самото задръстване – в крайна сметка, не мога да го забързам, но пък си имам музика (и си пея с нея). Обаче тия тъпанари, които са склонни да минат в насрещното и да присветват с дълги – те и всички подобни – ме вбесяват. Защото знам – убеден съм – че са същите в живота, в работата, в отношенията си, в политиката…

Това са тези, които всяка седмица блъскат някого на пешеходната пътека пред нас.

Нарушение след нарушение, отвсякъде! Тези пред мен, тези зад мен… Неуважение. Те са по-важни от мен, по-хитри, по-смели, по-богати, по-красиви, по-можещи, по-знаещи, по-заслужили?

Някои цепеха напряко, през паркинга на Mr. Bricolage, в далечния край на който вече имаше утъпкан от нарушители път – между края на паркинга и временния пробив. Явно никой не е видял нередност в това. Други просто изпреварваха в насрещното и се врязваха в трафика, разчитайки, че заплахата от одрани ламарини ще им отвори пътя. Така и ставаше.

Тези хора можем да ги видим сутрин във всяко задръстване. Защото само те бързат, а останалите сме там по собствено желание, за да им пречим. Карат по трамвайните релси – даже по насрещните трамвайни релси – за да минат пред чакащите на светофара и да се накачулят един връз друг по средата на кръстовището.

Ама като се замисля, кой катаджия ще е луд да стои да пази реда в сутрешния трафик-ад? Та тогава ще му се налага да бачка, да си скъса задника от истинско катаджийстване! Не е същото като да дебнеш случайните нарушители зад някой храст.

О, не съм ли споменавал, че към катаджиите не изпитвам нищо освен презрение?

Ама не съм аз виновен. За 32 години все щяха да се докажат, ако можеха, не? Да разбера и аз от опит, че това са хора, които мога да уважавам…

Но не, те са същите като нарушителите. Всъщност, редовно те са нарушителите! Без светлинна и звукова сигнализация, с телефон в ръка, с цигара в уста, разпасана униформа и поведение на малоумници, летящи в насрещното, по трамвайните релси, врязващи се нагло в движението, с оня поглед тип “ти знаеш ли кой съм аз бе!”, който съм свикнал да виждам у бойкоподобните мачо-неандерталци…

Когато контролният орган, който би следвало да ти нашока канчето при нарушение, демонстрира същото неуважение към правилата и към останалите на пътя, а на всичкото отгоре е склонен да ти се продаде за 20лв, тогава няма защо да се тревожиш. Ти си легитимиран от представителя на държавата по тия пътища.

сКАТана работа

Караш си по Околовръстното, в посока Младост – бул. България, отворил си прозорците, надул си музика и си пееш колкото глас имаш. В крайна сметка, на никого не пречиш, сега ти е паднало! Врещиш си, вятърът вее косите ти, слънцето тъкмо залязва, рехавките, високи облаци са оранжево-розово-лилави, температурата на въздуха е 23 градуса по Целзий. Витоша ти е отляво, като гигантска сянка, от която лъха лека вечерна прохлада… Спазваш си ограничението, най-много да го минеш с 5-10км/ч, ама заникъде не бързаш и без това. Някой те изпревари отляво, друг отдясно, трети пърпори с някаква стара пърпоретина с най-много 50км/ч, но ти си зяеш най-безхаберно с [insert favourite singer] и просто се чувстваш чудесно!

Наближаваш отбивката за бул. България и се престрояваш в най-дясната лента, откъдето ще влезеш в захода на детелината и ще се спуснеш надолу към България. Намаляваш скоростта, заедно с другите преди и след теб – някъде между 60 и 70 км/ч, и се спускаш по облия, низходящ завой, по инерция. Долу, кривата се влива в локалното платно на бул. България, което след това се влива в самия Булевард. Знаеш, че при нито едно от вливанията няма т.нар. merge lane, защото булевардът явно е създаден от тъпанари, лишени от всякаква мисъл, свързана с начина, по който се развива трафикът по големите, градски пътни артерии.

Rewind! Всъщност, подобна липса на мисъл си срещнал и малко по-рано, още в Младост-ската отсечка на Околовръстното!

Излизаш си ти от Младост, вливаш се в Околовръстното, където ускорителната отсечка (merge lane?) ти помага да се присъединиш безпроблемно към бързото движение на останалите автомобили. 500м по-надолу, пътят се разделя на две: лявата част се превръща в надлез (онзи, който излиза горе покрай IKEA-та), а дясната продължава надолу, към кръстовището за Бистрица и Малинова долина. Престрояваш се 2 ленти вляво, за да се качиш по надлеза, когато, с известно закъснение и още по-известно объркване установяваш, че точно в средата на лентата, в която се движиш, се появява нова маркировка! Прекъсната линия, която се превръща в непрекъсната линия, точно когато двете линии, досега маркирали твоята лента просто изчезват! Вече, най-неочаквано, се движиш между лентите на пътя и върху маркировката… която само на десетки метри от теб се превръща в кратичко бордюрче, последвано от възходящата мантинела на надлеза! И ти се движиш право срещу нея!

Напасваш се към новите условия, преместваш се малко по-наляво, влизаш в лентата и продължаваш по Околовръстното. Поемаш дъх, надуваш музиката…

Караш си по Околовръстното, в посока Младост – бул. България, отворил си прозорците, надул си музика и си пееш колкото глас имаш… Опа, това вече го разказахме по-горе.

Докъде стигнахме?

А, да, спускаш се от Околовръстното към бул. България, по оная идиотска детелина, която се врязва безцеремонно в локалното, а то – в булеварда.

ОБАЧЕ!

НЕОЧАКВАНО!

Точно в края на наклонения завой, където той се влива в локалното платно на бул. България, леко скрит от храстите, виждаш, почти в последния момент, някакъв автомобил, който е спрял в лентата за движение. Спрял!

Всички бичите спирачки – тия пред теб, тия отзад…

Какъв е този шиба…ааа…!?!?!…

Не си довършваш попържнята, защото виждаш скритата бяла Астра на КАТ-аджиите, които, с целия акъл, присъщ на всички видове кореноплодни, са застанали на пусия зад няколко рунтави храста и чакат ли чакат следващата жертва, която, необмислено, ще надвиши позволените 40-50км/ч за тази отсечка и ще застраши безопасността на останалите участници в движението. Добре че са ТЕ, КАТ-аджиите, да регулират движението и да предотвратяват рискови ситуации в резултат неприлагането на правилника за движението по пътищата.

Ко?

You guessed it!

НЕ!

Пяна ми излизаше от устата! Тия бе, ТИЯ ЛИ БЕ? Уважение ли? НИКАКВО уважение!

Уважавам хора, които притежават достатъчно мисловен заряд, че да не изложат съгражданите си на опасност само заради някакви си скапани 20лв! Или поне да имат инстинкт за самосъхранение! Ама не, тия са като жабите, които, като видят мушица, и целият свят за тях се превръща в едно дребно фъркато, което става за йеденье. Почти са останали на гръбначен мозък и инстинкти!

Не, бе, не уважавам КАТ-аджиите ей заради тия тъпи истории! И защото именно те би трябвало да помагат движението по нашите пътища да става по-безопасно! И вместо да висят и да дебнат някой глупец, който ще се спусне към бул. България с 60км/ч, да бяха се сетили да застанат на 1км преди задръстването при гара Яна, защото дори само един КАТ-аджийски автомобил там би подействал като ефективен метод за ограничаване на скоростта и повишаване на вниманието на шофьорите.

Защото всички знаем, че ремонтът, опасността от задръстване и стеснението на пътя не са били обозначени подбаващо. Както обикновено.

За справка, скрийншотче от Google Maps на детелината на Околовръстното и бул. България. Червената точка обозначава КАТ-аджийската Астра, а зелената – спрения от тях миниван. За яснота съм оставил и мащаба, също взет от Google Maps (който май е леко неточен, но автомобилите на картинката също вършат работа).

KAT-аджийски гений
KAT-аджийски гений

бързи и яростни (и не дотам интелигентни)

Заглавието ми е клиширано, може и да го променя по-нататък.

Днес, 06.12.2009 (честит празник на всички!), Нова телевизия се осра. Не е за първи път, признавам, но това беше върхът на малоумието.

В “Темата на Нова” тази вечер, от 19:30ч до 20:00ч, се ужасихме от безумните младежи, които развиват страховито високи скорости по родните пътища. Клипчетата с 336км/ч нашумяха, гордостта на шофьорчетата вероятно им е докарала оргазъм, тийнейджъри (и не само) им се възхищават и им завиждат… И Новаците решиха да информират България за тази нова мода, да покажат неодобрението си към такова безотговорно поведение, да предизвикат и у нас, зрителите, някаква отрицателна емоция, страх може би. Да, аз съм против тия идиотщини, не съм съгласен да се гъзарчат някакви хлапенца със стотици конски сили, без да си дават сметка какво вършат. Еле па по нашите перфектни европейски пътища! (Магистрала “Тракия”, около Пазарджик, е невероятна!)

След което Нова ни пусна “Бързи и яростни 2”.

Има ли по-малоумен програмен директор?! Много ми е интересно кое е постигнало повече – половинчасовият документален репортаж, или двучасовият холивудски филм. Репортажът е евтин, не включва световни секс-символи и определено му липсва динамиката, с която филмчето е заредено. А и във филма, онези, които като луди карат бързите коли, са добрите. И във филма целта е зрителят да се отъждестви с тях, поне донякъде, да бъде съпричастен и да съпреживее всичко с тях.

И при някои по-ограничени хомо сапиенсовци – да бъде изграден образ за подражание.

Та, да, признавам си, от Нова ТВ днес направиха голяма глупост. Все едно да ти кажат “не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря”.

Другата седмица очаквам репортаж за проституцията по улиците на София, след което – “Хубава жена”.