такива ли сме?

Харесвам младите, проактивни хора, креативни, иновативни, трошачите на границите, къртачите на статуквото, носителите на различността, тъкачите на бъдещето, приемащите многообразието…

Докато не се затворят в своя малък куул бъбъл, в който си бъбълбукат заедно, необезпокоявани от ужасния, толкова ънкуул свят от другата страна на тъничката бъбълска мембранка.

Докато не започнат да виждат само себе си и себеподобните.
Докато не се превърнат в един кошерен организъм с кошерно съзнание.
Докато многообразието им не се разтвори в киселината на себеобичта им.
И заводският им хумор не се превърне в заводски правилник.

Когато започнат да отблъскват света,
Да ръкопляскат само на себе си,
Да се потупват по собствените раменца,
Да се самоиздигат на пиедестал.

Изгубват представа за реалността, критиката на чуждите е несъществена, а своите не критикуват.
Целеустремеността към съзидание бива изместена от старанието за вътрешно одобрение.
Поводът остава същият, но причината се изражда, а с нея – и самите резултати.
Усърдието им вече е себеугодно.

И аз съм такъв… Просто моето бъбълче не е куул.

за оставките

Вчера се заприказвахме за оставките. Политическите. И, както винаги, стигнахме до оная част, в която никой български (или балкански?) политик не подава оставка. Защото “това няма да промени нищо”, та вместо това той/тя ще продължи да работи, на досегашния си пост, за да “поправи” каквото има да се поправя.

Таратанци!

Няма да обяснявам, че никой никога нищо няма да поправи, защото и без това целта е друга.

Ние това много добре го знаеме!

Само ми се щеше да си окна тука по темата “Какво толкова ще промени една оставка?”.

Бъдещето, мили мои политици. Нашето към по-добро, Вашето – към каквото сте си постлали.

Как?

Не, няма да почисти Вашите лайна. Няма и да ги предотврати със задна дата. Но пък, ей така, инкрементално, итеративно, ще допринесе за предотвратяването на бъдещи осираници от страна на други Ваши колеги за в бъдеще. Защото ще им се налага да си опичат акъла не ex post, а ex ante. Ще покаже, че имате отношение към проблема и че поемате отговорност.

А, да, също да спомена – да изречеш “Поемам отговорността” не е същото като да поемеш отговорността. Ама никак не е същото!

От друга страна, неподаването на оставка демонстрира непоемане на отговорност и един различен вид отношение към съответния проблем – непукизъм, безразличие и равнодушие. И поставянето на Вас над нас. Дори и да можехте да поправите нещо, ако останехте на този пост, Вие вече сте компрометирани и адекватното Ви оставане там е немислимо. И е заявка, че въпреки тоталната Ви осирáция, Вие продължавате да смятате, че по-добри от Вас за съответния пост не съществуват.

Ами не.

Защо журналистите не им го натякват всеки път? ВСЕКИ ПЪТ? А просто си държат микрофона и кимат!

ОСТАВКАТА НЕ ОПРАВЯ МИНАЛОТО, А БЪДЕЩЕТО!

Махайте се!

misconception

Нямаме си на български достатъчно добра думичка за превод на misconception – най-добрият превод е “погрешно схващане”.

Чели ли сте Сет Годин? В една от книгите си, “Племена”, той говори за лидерите и последователите, мениджърите и служителите, промените, целите, организациите… Интересна е – чете се лесно, представени са много примери и гледни точки.

Има една точка, която особено много харесвам:
“Лидерството не е мениджмънт”

Прав е, човекът. Едно е да си лидер, друго е да си мениджър. Там той казва:
“Мениджмънтът се занимава с управлението на ресурсите с цел свършване на определена работа.”

Това най-вероятно всички го разбираме и сме съгласни.

“Лидерството, от друга страна, се състои в това да създавате промени, в които вярвате.”

Май започва да ми се изяснява.

“Лидерите имат последователи. Мениджърите имат служители.”

Усещате ли накъде вървя?

Имаме си един лидер. Не мога да му го отрека на ДабълБи. Човекът успя да накара много хора да му вярват, да очакват резултати, да се надяват. Има последователи. Предполагам, че и той вярва в онова, което се опитва да постигне. Надявам се, че вярва.

Обаче ето на – той не е мениджър. Не успява да организира себе си, камо ли цял държавен апарат! Ако имаше някой, който е добър мениджър, който да хване вълната и да я впрегне в полезна работа, може би щеше да се получи нещо много хубаво!

За съжаление имаме лидер, който се опитва да организира.