Tag Archives: правила

мразя ви

Сутрин в задръстването.

Вечер в задръстването.

Когато няма паркоместа.

Вие си измисляте частни правила.

Една малка, алтернативна реалност, за момента, за случая, в която това, че вие няма да чакате на дългата опашка за левия завой, а ще се натрупате по средата на кръстовището за да преварите нас, чакащите балами, ви прави по-умни, по-хитри, по-умели, по-и-аз-не-знам-какви.

По-яки.

Мразя ви.

Сутрин в задръстването ви мразя, когато по трамвайните релси минете покрай всички нас, дето сме тъпи и уважаваме правилата, за да се струпате отново на кръстовището и да бъдете тарикати. Защото бързате, а ние сме там основно за да ви пречим да стигнете навреме.

Мразя ви като се покатерите с автомобилите си по градинките и тротоарите, защото няма паркоместа.

Мразя ви, като заемете паркомястото, предназначено за хора в неравностойно положение.

Мразя ви, когато правилата не важат за вас, а само за “останалите”.

Мразя ви, защото вместо да живеете в едно константно НДП поле, бихте могли да мислите и по-далече от собствения си скапан гъз!

Ако ви пречат правилата – надайте вой до небесата, за да бъдат те ревизирани!

Ако не могат да бъдат ревизирани – живейте според тях, мамка ви и свине, защото тия правила помагат на едно общество да съществува като такова – да има структура!

Но не! Вие – а колко ужасно много сте! – не уважавате правилата, защото “България е демокрация, ма!

Вие сте лайна! До един!

И да, аз ви мразя, защото в това ваше отношение към околните, към правилата, към света, се корени всичко, което не е наред с тая смотана Страна на Чудесата, с тая шибана държава и с тоя задръстен народ!

Защото детето ви вече знае, че така се прави. И че се пресича на червено. И че подкупите са супер. И че другите хора са само фон за вас самите, на който да можете да изпъкнете.

Общество?

Да бе!

Стадо?

I wish.

Глутница от единаци!

разходката

Пак си мисля за дългосрочна разходка зад граница. Пътуване с академично-професионален профил.

Защото виждам, че държавата България не представлява плодородна среда. Напротив, враждебна е. Тук само ненатрапчивият, въздребничък бизнес може да оцелее (не броим вече установените и улегнали стълбове на голямата българска икономика*), без да привлича хищниците. А ако ненадейно порасте – тогава Нашите Хора идват и си го взимат. И в повечето случаи, създателят му не успява да си задели няколко милиона, за да си го откупи.

И защото съм убеден, че болшинството от гражданите на тая България, вместо да се чувстват унизени от лепкавата корупция, в която съществуваме, всъщност я пресъздават (perpetuate дори, ама не ми хрумва хубав превод) всеки ден чрез мислите и действията си.

Да, мисля си за дългосрочна разходка зад граница.

Но удрям на камък, още преди да съм предприел нещо. Дори не съм се огледал, да проверя какви, аджеба, са ми опциите! Защото…

Защото знам, че у нас стандарти няма – за процедури, за работа, за качество. За нищо. Тук всеки знае най-добре, всеки може най-добре, затова никой не се съобразява с никакви правила. Те даже пречат!

И затова работата се върши през пръсти. Който както си иска/може. Те нещата все пак ще се случат. Някак си.

Да, тук аз съм един красив, интелигентен, млад монтанчанин, с 4500лв. месечно възнаграждение (+допълнителните 50лв. на протестоден), но се страхувам, че в момента, в който изляза от силовото поле (force field-а) на Българската Реалност, аз ще се окажа един по-малко-от-посредствен човек, неподготвен за съществуване в свят, в който има изисквания, очаквания, правила, стандарти и оценки.

А аз, нали съм си перфекционист, нямам желание да се провалям.

 

– – – –

 

* Усеща ли се сарказмът?

10 прости правила

Интересуват ви социалните кампании?

Искате да се свържете с вашите потребители?

Искате да генерирате awareness?

Искате… нещо там с Фейсбук?

 

Ето 10 прости правила:

1: Не разчитайте на списъци с прости правила!

2: Не разчитайте на conversation calendars!

3: Не мислете, че страничка във Фейсбук = социална кампания!

4: Не мислете, че видео в YouTube = viral!

5: Не насилвайте нещата!

6: Не тръгвайте на лов за “лайкове”!

7: Не бъдете надменни!

8: Не бъдете сервилни!

9: Не бъдете резервирани!

10: Общувайте!

Бонус: Ама наистина не разчитайте на списъци с прости правила!

правилата на Гейтс

Това са “правилата на живота” според Бил Гейтс. Всъщност може и друг да ги е казал, но ги приписват на Били-бой. Както си личи, те произлизат от студения, безличен свят на корпоративна Америка.

Аз не ги харесвам и не смятам да живея живота си спрямо тях. Сигурен съм, че много други хора са съгласни с мен.

Между другото, “Тайната” говори ли ви нещо?

Rule 1: Life is not fair – get used to it!
Всъщност, животът е такъв, какъвто си го направим (или причиним). Аз съм си мрънкало (и всеки, който ме познава, ще го потвърди), но това не означава, че смятам, че животът ми е подреден от някой друг. Получаваме онова, което си “поръчаме”.

Rule 2: The world doesn’t care about your self-esteem. The world will expect you to accomplish something BEFORE you feel good about yourself.
Не! Не! Лош Били! Вместо да се зорим да постигнем “нещо” и чак тогава да се почувстваме добре, би трябвало да се чувстваме добре когато вършим нещо. Само тогава то ще го правим добре. Всъщност Били ни дава съвет как да правим нещо за Другите. А това, вярвам, не е правилният път.

Rule 3: You will NOT make $60,000 a year right out of high school. You won’t be a vice-president with a car phone until you earn both.
Хм, предполагам, че всичко зависи от целите, които си поставим. Тук е прав. Но дали аз искам точно това? Аз предпочитам да бъда себе си, да съм заобиколен от приятели, да бъда обичан и да обичам. И да мога, правейки онова, което харесвам, да успея да осигуря собствения си комфорт. Без ексцесии.

Rule 4: If you think your teacher is tough, wait till you get a boss.
Както има преподаватели, които се гордеят с това колко много от учениците си “късат”, така има и шефове, които градят име и самочувствие чрез нечовешко поведение. Един нормален човек не би търпял такъв “шеф”. Работа има и ще има, докато има хора.

Rule 5: Flipping burgers is not beneath your dignity. Your Grandparents had a different word for burger flipping: they called it opportunity.
Е, да, ще се съглася. Няма работа, която е недостойна. Но има работа, която е неподходяща. Всеки има умения, талант, желания… Проблемът е, че твърде много хора смятат, че искат нещо, докато всъщност не осъзнават, че се поддават на нечий натиск (среда? семейство? общество?) и неосъзнато заместват реалните си желания с чуждите очаквания.

Rule 6: If you mess up, it’s not your parents’ fault, so don’t whine about your mistakes, learn from them.
За грешките е прав – те са уроците на живота. Вместо да посърнем, да се свием и да се предадем, най-добре да извлечем полза от тях. Колкото до родителите – средата влияе, казах го и в предната точка. Да, вината е наша, макар и неосъзната и неумишлена – просто понякога не знаем как да слушаме себе си.

Rule 7: Before you were born, your parents weren’t as boring as they are now. They got that way from paying your bills, cleaning your clothes and listening to you talk about how cool you thought you were. So before you save the rain forest from the parasites of your parent’s generation, try delousing the closet in your own room.
Това дори не мога да го приема за съвет – звучи ми по-скоро като някакъв частен случай. Всъщност не знам как да го коментирам. Ако ми хрумне нещо, ще допълня.

Rule 8: Your school may have done away with winners and losers, but life HAS NOT. In some schools, they have abolished failing grades and they’ll give you as MANY TIMES as you want to get the right answer. This doesn’t bear the slightest resemblance to ANYTHING in real life.
Абе какво означава “real life”? Сякаш животът преди завършването е нереален? Глупости на търкалета! Ще бъдеш “лузър” ако живееш като такъв. Ще бъдеш “уинър”, ако се чувстваш такъв. Отново корпоративен студ!

Rule 9: Life is not divided into semesters. You don’t get summers off and very few employers are interested in helping you FIND YOURSELF. Do that on your own time.
Хм, отново корпоративен студ. Били да не мисли, че животът се изчерпва с работа в голяма компания? Ако човекът, за когото работите, не е склонен да ви помогне да откриете себе си, значи сам не знае какво е полезно за него. Ако, обаче, ви помогне, като ви насърчава, като ви учи, като общува с вас – тогава той ще получи много повече от добър и ценен служител.

Rule 10: Television is NOT real life. In real life people actually have to leave the coffee shop and go to jobs.
Освен ако не работят в кофи шоп. Всъщност моето мнение за “JOB” е описано в един по-стар постинг.

Rule 11: Be nice to nerds. Chances are you’ll end up working for one.
Дискриминация! Be nice to everyone! Или поне към онези, които го заслужават. Иначе има ли значение дали ще работите за nerd? Или за блондинка? Или за шишко? Или за китаец? Защо ли си мисля, че това е просто етикет, а самата същност на човека е много по-богата?