моето море

Днес прочетох две независими статии, в които беше описано онова българско Черноморие, което ме отвращава. Нормално е – дойде плажното време и видяхме на какво е заприличало крайбрежието. В частност – Лозенец, Оазис, Созопол, Силистар… Които техните редовни (“арт” – според двете статии) посетители издигнаха в култ, пък после се шашардисаха, че били станали култови. А съвсем странна ми беше изненадата и в двата текста, сякаш 1) това никога преди не се е случвало, 2) не сме очаквали, че някога ще се случи, а и 3) се е случило само за да попречи на пишýщите, едва ли не.

Сякаш довчера бяхме един пълноценен и целокупен народ, сплотен и почтен, без чалга, алкохол, дрога, мутри и ланци. Сякаш хотелищата ненадейно са изникнали едва снощи връз рибарските колиби. Сякаш ние нямаме никакво участие в метаморфозата от рай към… това.

Аз пък реших, съвсем накратко, да напиша нещо за моето море.

Там няма барове, дискотеки, шезлонги и парти. Няма чадъри под наем. Няма хотели и казина. Няма голф-енд-спа-марина-резорт-бийч булшит. Има някакво село, градински домати, една кръчма, останала в 80-те, с няколко сервитьорки – едната е пич, едната е отегчена, едната е нова. Има две тоалетни, които до миналата година бяха с клекала, но и тази година са също толкова запуснати. Отзад има някакви дървета, наляво има къмпинг, надясно няма нищо. Духа вятър, а във водата има водорасли и щипалки.

Когато и да дойдеш на плажа, винаги има място. Няма първа, втора, трета или четвърта линия. Няма линии. Никой не показва мускули, повечето сме с шкембета. Силикон също не се вижда. Не ти пука дали някой ще те осъди, че си носиш бирата на плажа. Или сандвичи. Или банани.

И музика няма, освен ако не си носим x-mini-то и не си пуснем кротичко Bajka или Jamiroquai.

 

Така е на село. Отиваш на село и получаваш село. Но няма парти.

А ако отидеш на парти, ще получиш парти, с всичките съпровождащи го парти енимълс и животинското им поведение. Но не очаквай село.

 

Няма да напиша къде ходих, да не вземе да стане фашонáбилно, че тогава, още с първия изникнал гигантски хотел, освен погнуса, ще изпитам и вина.

windows7 party

Ето ви launch маркетинг а-ла Microsoft. Няколко актьори, които никога преди не са се виждали, се държат странно пред камерата – правят се на стари дружки. Малко ми напомня на зъболекар(к)ите по рекламите на паста за зъби (знаете ги – гледат и говорят сякаш до камерата има човек с пистолет, насочен към главата им, който им е казал “ще се държиш нормално, ще се усмихваш и ще кажеш, че Сенсодин е най-добрата паста – иначе си мъртва!”).

Та, какво представлява едно парти, според Майкрософт? Събиране на хора, които явно нямат собствен живот, нито желание да се забавляват. Събитие, което изисква поне 1-2 дни планиране от страна на домакините, и то не защото трябва да осигурят музика, храна, напитки и т.н., а защото трябва да изгледат някакви клипчета за ползването на новия OS на MS, и да изпринтират някакви си там указания. Какви ли са указанията? Примерно “първо пуснете на гостите си програмката за снимки, след което им покажете как да ги обработят, а после демонстрирайте как се изпращат в мейл”? Може пък да пише какво трябва да се яде и пие – вероятно нещо с цветовете на MS.

А между другото, тия четиримата на кого говорят? Слабата им имитация на приятелско безгрижие не успява да прикрие неумелото режисьорско решение да говорят хем един на друг, хем на камерата. А и този изкуствен смях… аз лъжа по-добре!

Всъщност има ли някой, на този свят, който наистина ще си организира Windows 7 Launch Party?

Признавам, аз съм пристрастен (ударението е на “а”) – в крайна сметка принадлежа към църквата на Apple. Но, бога ми, не бих организирал Snow Leopard Launch Party за нищо на света! Едно е да обяснявам наляво и надясно колко се кефя на OSX, съвсем друго – да се излагам ЧАК толкова.

А иначе смятам, че Windows 7 е най-добрият OS на MS до момента. Инсталирал съм си бетата на нетбукчето и смея да твърдя, че няма по-добра операционна система за non-Apple компютри.

Е сега вече линуксарите ще ме линчуват 🙂