ЕКОледа

Коледа дойде! Дори и насред таз криза повсеместна, тя смогна да пристигне навреме. Появиха се елхичките по ъглите на улиците и булевардите… и се намери някой да каже “ма не убивайте елхичка!”

Все повече хора защитават живота на беззащитните малки елови дръвчета, които биват изсичани ежегодно, за да ни е уютно и празнично. Това не е екологично, така унищожаваме дръвчета, които биха се развили естествено, които биха допринесли за стабилна екосистема…

И ми казват “аз от пет години използвам изкуствено дръвче – хем не ми се налага да чистя от иглички, хем вече пет елхички съм спасил”.

Тъй! Мисля, че пластмасовите елхички трябва да бъдат именувани “еко-елхи” – по тертипа на небезизвестните “еко-палта”. По този начин, оксиморонът ще стане твърде очевиден.

Да оставим настрана факта, че (повечето от) тези ели се отглеждат единствено с целта да бъдат коледни дръвчета. Да подминем и факта, че украсяването на елха не е свързано с християнството – това не ме касае, а и връзка все някъде се намира, след като вече е добило неоспорима коледна символика. Може да подминем и факта, че повечето от дръвчетата няма да оцелеят дълго, защото изключително малко от тях оцеляват в иглолистните гори, тъй като най-силните дървета буквално унищожават по-слабите. (Тук всъщност може да се поспори, тъй като никой не знае дали няма да бъде отрязана точно някоя бъдеща многовековна ела…)

Нека поговорим за еко-дръвчетата. Защо са “еко”? Защото заради тях не се унищожава истинско дръвче. И с палтата така – те са “еко”, защото заради тях не се убиват чинчили/норки/зайци/котки и т.н.. Вместо това се използват синтетични материи, най-често пластмаси, които имат подобни свойства и външен вид. И които все някога ще бъдат изхвърлени и ще се разпадат с десетилетия.

Еко?

Разбира се, винаги има хора, които обясняват за разсадниците и развъдниците – това са дървета и животинки, които се отглеждат специално с цел да бъдат унищожени за да задоволят потребителските ни нужди. После вероятно разговорът прераства и към хранителната индустрия – фермите, развъдниците, рибарниците и т.н..

Един път една приятелка, вегетарианка, ме гледаше как настървено ръфам пилешко бутче и заяви: “Ти в момента ядеш мъртва птица!” Аз й отговорих: “По-добре мъртва да я ям.” 🙂 Все едно да ми кажат, че като ям омлет, консумирам осакатени и термично обработени птичи ембриони…

Отнесох се!

Обикновено защитниците на “еко-елхите” и “еко-палтата” продължават офанзивата си с твърдението, че дръвчетата и кожите не са само от разсадниците и развъдниците, но и от бракониерство, което ощетява природата. И са прави – така е. Но това, до което води производството на тези “еко” продукти, поне от моя гледна точка, не намалява бракониерството, а вместо това увеличава количеството неорганични отпадъци. Борим едно зло с друго. Ако целта е да борим бракониерството – нека не се блазним от прекалено евтини продукти без доказан произход, а да проверяваме откъде е дошла тази елха, или онази норка.

Вместо да ми се кара някой, че съм си купил елхичка от пазара, или яке от камилска кожа (примерно), и вместо да ми препоръчва да си купя пластмасово “дърво” или синтетична “кожа”, може да измисли далеч по-добри препоръки. Мога да си купя елхичка в саксия, която по-късно да засадя на някоя поляна. Мога да взема само няколко клонки, с които да си украся някой кът у дома. Ето, по този начин нанасям по-малко вреда, отколкото ако си купя пластмасово дърво. Колкото до кожите на горките животинки, противниците на кожените дрехи може просто да подкрепят индустриите за производство на памук и вълна, вместо да пропагандират носенето на пластмасови палта. Аз самият притежавам единствено кожени обувки – всичко друго ми е памук и вълна.

Във Фейсбук има новосъздадена група “Не убивайте дърво за Коледа!” в която твърде много членове се хвалят с пластмасовите си боклуци. Съжалявам, но с далеч по-чиста съвест бих си купил елхичка от някой, който може да ми докаже произхода й (предполагам, че не е трудно, особено в по-големи вериги магазини), отколкото да си взема изкуствена. Да, вероятно някога бих могъл да я рециклирам, но всички знаем на какво ниво е рециклирането (и разделното събиране) у нас. А и всъщност от години се радвам на елхичка в саксия, която някой хубав ден ще опитам да пресадя в парка отсреща.

25% корупция

25% от българите са дали подкуп през 2009г.

Много искам да видя изследването! Ако е такова проучване, което обхваща представители на целия български народ, тогава вероятно информацията е точна. От друга страна, мен не ме интересува дали баба Гицка от Долно Големанци е прибягвала до подкупи, защото тя вероятно става рано сутрин, извежда козичките, после шета из къщи, после посреща козичките… и сигурно нивгаш не е дала и 10 стотинки подкуп.

Не, аз искам едно такова проучване, което се концентрира върху активното население. Даже, ако е възможно, искам да бъде съставено от различни анализи: активно (трудоспособно) население; (млади) професионалисти; собственици на дребен и среден бизнес; собственици на едър и свръхедър бизнес; и т.н. Мисля, че тогава процентът ще скокне доста сериозно.

Освен това ме интересува дали това проучване се е концентрирало единствено върху държавните услуги. Дали са проверили колко от шофьорите са се измъкнали от глоба/акт чрез подкуп? Дали е проверено (някак) колко ученика или студента са прибегнали до подкуп?

Изследването разглежда проблема с корупцията в ДЪРЖАВАТА България.

А аз си мисля, че по-сериозен е проблемът с корупцията в СТРАНАТА България.

С други думи – не са корумпирани държавните служители, а е корумпиран народът. И тъй като служителите са част от този народ – при това не само държавните – те също са корумпирани. Без да твърдя, че абсолютно всеки българин е корумпирам, аз смятам, че болшинството са/сме (по-добре да не изключвам себе си, в крайна сметка).

Не знам кое е дошло първо, то е малко като спора за яйцето и кокошката…

Хм… освен това май си мисля, че всичко това с държавните органи за превенция на корупцията (и всичките ни антикорупционни практики) прилича на онази поговорка: крадецът вика “дръжте крадеца”.

бързи и яростни (и не дотам интелигентни)

Заглавието ми е клиширано, може и да го променя по-нататък.

Днес, 06.12.2009 (честит празник на всички!), Нова телевизия се осра. Не е за първи път, признавам, но това беше върхът на малоумието.

В “Темата на Нова” тази вечер, от 19:30ч до 20:00ч, се ужасихме от безумните младежи, които развиват страховито високи скорости по родните пътища. Клипчетата с 336км/ч нашумяха, гордостта на шофьорчетата вероятно им е докарала оргазъм, тийнейджъри (и не само) им се възхищават и им завиждат… И Новаците решиха да информират България за тази нова мода, да покажат неодобрението си към такова безотговорно поведение, да предизвикат и у нас, зрителите, някаква отрицателна емоция, страх може би. Да, аз съм против тия идиотщини, не съм съгласен да се гъзарчат някакви хлапенца със стотици конски сили, без да си дават сметка какво вършат. Еле па по нашите перфектни европейски пътища! (Магистрала “Тракия”, около Пазарджик, е невероятна!)

След което Нова ни пусна “Бързи и яростни 2”.

Има ли по-малоумен програмен директор?! Много ми е интересно кое е постигнало повече – половинчасовият документален репортаж, или двучасовият холивудски филм. Репортажът е евтин, не включва световни секс-символи и определено му липсва динамиката, с която филмчето е заредено. А и във филма, онези, които като луди карат бързите коли, са добрите. И във филма целта е зрителят да се отъждестви с тях, поне донякъде, да бъде съпричастен и да съпреживее всичко с тях.

И при някои по-ограничени хомо сапиенсовци – да бъде изграден образ за подражание.

Та, да, признавам си, от Нова ТВ днес направиха голяма глупост. Все едно да ти кажат “не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря”.

Другата седмица очаквам репортаж за проституцията по улиците на София, след което – “Хубава жена”.

victimless crime

Не знам дали в българския език си имаме такъв термин – престъпление без жертва. Какво е то? Това е вид престъпление, при което няма явно идентифицирана жертва – няма ясен индивид, комуто е причинена вреда.

Примери:

  • Шофиране с превишена скорост;
  • Неблагоприлично поведение;
  • Злоупотреба с упойващи вещества;
  • Гласуване в парламента с чужда карта;
  • Подкупване на отговорно лице;
  • и т.н.

Мисля, че става ясно – не може да се посочи някой конкретен, който е пострадал от тези действия. Разбира се, когато се стигне до катастрофа при превишена скорост, до сбиване при неблагоприлично поведение, до убийство след запой – тогава вече преминаваме към престъпленията с жертви.

Виждам обаче един проблем. Дали някой може да си представи жертвата от гласуването в парламента с чужда карта? Или от подкупа, даден на полицай, при шофиране в насрещното посред нощ в глуха софийска уличка? Вероятно никой не може да си представи реална, физическа жертва. Сигурно и затова тези престъпления биват извършвани ежедневно. В крайна сметка, когато гусин Панчо гласува с картата на кака Мима, това никога няма да доведе до труп. Нали?

Хм, кой знае!

Хайде да преминем към една малко по-абстрактна категория – жертви-“нехора”. Когато потъпкваме правилата и законите по начин, който не би довел до нечие нараняване или нечия смърт, ние оправдаваме себе си – ето, наистина никой няма да пострада. За сметка на това, уважението към правилата страда. То линее, малко по малко чезне. Докато подкупите на всяко ниво в България са сиво ежедневие, а не изключение, ние нямаме право да предявяваме каквито и да било претенции срещу политиците и собствениците на “големия бизнес”. Докато аз съм склонен да се отърва от акт/фиш срещу 10-20-50лв, министърът на полянките и горичките ще е склонен да затвори очите си за някоя ливада. Докато самите хора толерират злоупотребата с правилата, тя няма да бъде прекратена. Защото тази толерантност на практика води до нов, неписан социален закон – “правилата не са задължителни, стига да има как да се отървеш”.

Има още една малка подробност – жертви-хора всъщност има. Просто те си личат по-трудно и обикновено си проличават след време, а не веднага. И нерядко не си даваме сметка, че тези жертви са плод на нещо, което се е случило преди месеци, дори години. Пример? Веднага! Всички знаем какво става по пътищата на България – катастрофи, осакатявания, убийства! Всички ранени и убити са директни жертви от игнорирането на закона за движение по пътищата, и косвени жертви на склонността на шофьорите да дадат подкуп, и на склонността на полицаите да приемат/поискат такъв. Защото тая работа, с подкупите, тотално подрива авторитета на закона за движение по пътищата, както и на съблюдаващите го органи. И тая работа, с подкупите, е започнала да се случва преди много време, за да узрее достатъчно и да започне да дава… жертви.

И да, гласуването в парламента с чужда карта също носи жертви – то е инвалидиране на авторитета на Закона на най-високо равнище. То води до неуважение към правилата от обикновения човек, тъй като онези, които “изковават” законите, сами ги нарушават. Постоянно.

Хайде да се замислим, тогава, дали все пак нарушаването на тези закони е victimless crime?

EDIT:
Линк към статията на Над относно дребната кражба.