Tag Archives: отговорност

за оставките

Вчера се заприказвахме за оставките. Политическите. И, както винаги, стигнахме до оная част, в която никой български (или балкански?) политик не подава оставка. Защото “това няма да промени нищо”, та вместо това той/тя ще продължи да работи, на досегашния си пост, за да “поправи” каквото има да се поправя.

Таратанци!

Няма да обяснявам, че никой никога нищо няма да поправи, защото и без това целта е друга.

Ние това много добре го знаеме!

Само ми се щеше да си окна тука по темата “Какво толкова ще промени една оставка?”.

Бъдещето, мили мои политици. Нашето към по-добро, Вашето – към каквото сте си постлали.

Как?

Не, няма да почисти Вашите лайна. Няма и да ги предотврати със задна дата. Но пък, ей така, инкрементално, итеративно, ще допринесе за предотвратяването на бъдещи осираници от страна на други Ваши колеги за в бъдеще. Защото ще им се налага да си опичат акъла не ex post, а ex ante. Ще покаже, че имате отношение към проблема и че поемате отговорност.

А, да, също да спомена – да изречеш “Поемам отговорността” не е същото като да поемеш отговорността. Ама никак не е същото!

От друга страна, неподаването на оставка демонстрира непоемане на отговорност и един различен вид отношение към съответния проблем – непукизъм, безразличие и равнодушие. И поставянето на Вас над нас. Дори и да можехте да поправите нещо, ако останехте на този пост, Вие вече сте компрометирани и адекватното Ви оставане там е немислимо. И е заявка, че въпреки тоталната Ви осирáция, Вие продължавате да смятате, че по-добри от Вас за съответния пост не съществуват.

Ами не.

Защо журналистите не им го натякват всеки път? ВСЕКИ ПЪТ? А просто си държат микрофона и кимат!

ОСТАВКАТА НЕ ОПРАВЯ МИНАЛОТО, А БЪДЕЩЕТО!

Махайте се!

политрици

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/06/02/910536_boiko_borisov_za_slavi_trifonov_ako_iska_da_e_politik/?ref=miniurl

Директно поствам линка, че нещо се разядосах.
Отдавна не бях писал, но ето на – трябваше някъде да изпусна парата. Не, да се изповръщам дори!

Бойко Борисов не го харесвам, ясно е.

Слави Трифонов – и него хич не го харесвам. Ако не е ясно – да бъде.

Обаче това е нелепо, гаменско, непрофесионално и неполитическо поведение! Това, бойковото. Ама не-ле-по!

Задават ти в едно от най-гледаните ТВ предавания някакъв въпрос. Не някакъв, няколко. 25. И те “канят” да идеш да отговориш. Да, ясно е, че Славчо си прави PR на гърба на правителството, на гърба на ББ, яхнал вълната на недоволството и страха от вече очаквания крах на крехката ни икономичка…

НО!

Бойко Борисов е министър председател. Шефът! Вождът! Той прави, той струва, той ръководи! (И патки пасе!)

Когато си политик от такъв ранг (no comment) и в най-гледаното “токшоу”, колкото и изчалгарено да е, ти зададат въпроси, ти не се държиш по този долнопробен, нагъл, гаменски, махленски, просташки, мутренски, мачистки начин! Ако ще се правиш на важен – мълчиш! Щом са прости и не са ти на нивото – мълчиш! Ще си играеш на мъдър политик и МЪЛЧИШ!

ИЛИ

Отговаряш на въпросите! Ако в някои от тях има лъжи, неистини, изкривени твърдения и факти – разобличаваш ги! Ако трябва – чакаш 2 седмици, за да може с умните глави да измислите правилните отговори, след което

ОТГОВАРЯШ!

Оф, ядосах се! Не може премиерът ни да се държи и да говори като някой селски бияч/ебач! Колкото и това да се харесва на “народа”, колкото и да звучи “като хората”, колкото и да бил “близък до избирателите” с този си начин на поведение… той е краен.

Оф, и аз се мисля за маркетолог… Ми той човекът се справя – нали така спечели изборите и народната либоф? Направил си е сметката и тя излиза. Ама аз, беден идеалист, по някаква причина си мисля, че трябва да се спазват разни там писани и неписани правила – за поведение, за политикотворение и т.н.

Дрънци.

В крайна сметка може би аз съм тъпичък.

забраненият секс

Днес радио Витоша пусна поредната си петъчна тема, а именно:

КАК Е ДОПУСТИМО ДА ИЗКАРВАМЕ ПАРИ ОТ ТЯЛОТО СИ – КАТО ПОРНОАКТЬОР, КАТО ЛУКСОЗНА ТАНЦЬОРКА С КОНСУМАЦИЯ, ИЛИ – “ПЛЪТТА МИ НЕУМОРНА НЕ Е ЗА ПРОДАН ДНЕС”

Та какво ми хрумна на мене…

Това да продаваш тялото си е неморално. Това да правиш безразборен секс – също. Сексът трябва да бъде между двама души, не повече; да бъде с минимален брой партньори (ако може – само с един); да бъде с партньор от другия пол; да бъде стандартен (без вериги, униформи, показност и разни извращения); да бъде достояние единствено на участниците; да не е свързан с пари, или други облаги…

Списъкът може да стане дълъг, ако продължа.

Надявам се, че сте се сетили къде да монтирате кавичките, защото аз не споделям горепосочените “best practices”.

Жалко, но ценностите по света произлизат от религиите, които сами по себе си са рестриктивни режими, целящи да избегнат хедонизма и така да гарантират по-висока производителност и контрол. А в интерес на истината, ако не свързвах промискуитета с един куп болести, нямаше да имам нищо против интимно-фискалните взаимоотношения. Ма кво да правя – хипохондрия…

Това малко се връзва с постингите ми за чалгата и за сексуалния подбор, ама то темата е почти същата.

Вероятно немалко хора знаят за бонобо – маймуните (един вид шимпанзета), при които социумът се гради върху сексуални взаимоотношения. Сексът при тях е вид комуникация, валута, удоволствие, както и (разбира се) начин за възпроизвеждане. Забавното е, че генетически те са най-близките организми до хората. Това какво ни говори?

То и ние сами си знаем, че ако не съществуваха тези морални (и според мен – религиозни) устои, хората щяха да се плющят наляво и надясно. Абе то ние и сега го правим, но тайно – шшшш, да не разбере някой! Еднодневки, еднонощки, кратки връзки, приятели с екстри, изневери, разменки, групи, еднополови интимности, кинкири-минкири… Ама тайно, че какво ще помислят хората!

Винаги съм се чудел дали, ако знаех какво правят всички в интимното си време, щях да имам каквито и да било скрупули и притеснения да върша каквото си пожелая – сексуално имам предвид. Но, какво да се прави, създали сме си един сумрак, в който ние си мърсуваме скришом… и редом с останалите… и всички се правим на росни капки. И се кланяме на показния морал, лицемерен сам по себе си, който продължаваме да пресъздаваме всеки ден, ден след ден.

Всъщност откъде тръгна този така неорганизиран постинг?

От забраните.

Замислих се например за проституцията в България. Смятам, че е голяма глупост тя да е забранена. Държавна глупост. Неморална била? Ма моля ви се, морал! Я малко по-реалистично – сексът е секс, винаги се е продавал (и то под каква ли е форма), и винаги ще се продава. Я го узаконете, като едни трезвомислещи хора, та да можете да наложите стандарти! Щото докато е нелегален, стандарти не могат да бъдат официално определяни.

Проститутките няма да свършат, но може да бъдат по-уредени, по-здрави, по-чисти… Който иска да си плати за малко плътска радост, ще може да е доста по-спокоен, защото момичето / момчето ще бъде задължено да използва презервативи, да минава редовни прегледи, да извършва услугите си на хигиенични, уютни и удобни места, вместо по храстите край прекрасното околовръстно…

А защо казвам “момичето / момчето”? Ми защото и мъже, и жени се възползват от тези услуги, при това далеч невинаги с партньор от другия пол. Ъхъ, различната (не-хетеро) сексуална ориентация съществува – факт. И също е “неморална”. Което също създава предпоставки за проблеми. Потайността, непредпазливостта, неинформираността – те вървят ръка за ръка. Тази стигма пречи на развитието на нормални и здрави (здравословни) връзки – емоционални и сексуални – защото за тяхното съществуване е нужна благоприятна среда. Което пък води до хаотичност, разпиляност, нестабилност – хората с “алтернативна” сексуалност по-рядко смогват да поддържат една връзка и се стига до многобройни, но краткотрайни връзки.

Когато бъде забранено нещо сексуално, което е по-скоро природна даденост, отколкото прищявка на съвременния човек, резултатите могат да бъдат особено неприятни. По този начин се насърчава сивата икономика, увеличава се напрежението у хората, които знаят, че вършат нещо “неморално” (и незаконно), създават се и се поддържат лоши условия, в които не може да се постигне хармония… защото тази хармония би била в дисонанс със статуквото на обществената нагласа.

Забрани – бол. И наистина понякога водят до нежелани ситуации.

разЖЕЛЕВАне

Разкъсаха я, милата! Румяна Желева, де, не друга.

Ама как не?

Слухове, твърдения, подхвърляния и всякакви (псевдо?)компромати сноват из медийното пространство и мрежата, при това от месеци. Не я познавам лично, не съм запознат с конкретни и сурови факти, затова моето мнение не е свързано с предполагаемия конфликт на интереси.

Друг проблем виждам аз.

След като е запозната с всичко, което се приказва за нея; след като знае какво е изписано и изговорено; след като е наясно с обвиненията; след като познава законовата рамка; след като знае къде е и не е в нарушение; след всичко това, би следвало да е достатъчно подготвена да отговаря на въпросите на евродепутатите, евромедиите и еврогражданите.

АКО тя е неподготвена при наличието на всички тези фактори, това означава, че не си е направила домашното. И то не домашното, което й иска някоя учителка в гимназията, по предмет, който смята за ненужен. Не, говоря за домашното, което може да запази името й чисто пред света.

А щом не е съумяла да подготви едно домашно така важно за самата нея, дали е достойна да заеме пост, който ежедневно – не, ежечасово – ще й дава домашни работи, от които зависят много други хора?

Друг е въпросът, че ако това беше някой немски депутат, всичко това щеше вече да се е случило на родна почва и той/тя нямаше изобщо да бъде допуснат/а до този европарламентарен изпит. И ако не за друго, то защото Германия вероятно щеше да се почувства изключително нелепо да види как неин собствен депутат (еквивалент на Желева) бива излаган – в лошия смисъл – пред света от свой собствен сънародник и колега (Първанова).

Може да са от различни партии, но по този начин показват липса на национална солидарност И освен това ясно демонстрират слабата ефективност на нашата собствена система.

за Българската Коледа

Често някой казва нещо лошо за “Българската Коледа”, вероятно не без причина. Всъщност, дори ако напишете “Българската Коледа” в Google, поне 1/3 от резултатите вероятно ще са гневни анализи. Вероятно са оправдани.

Аз обаче не искам да оплюя тази инициатива.

Днес гледах сутрешния блок на bTV, където Ани Салич разказваше за “Българската Коледа”, представи две деца, които се борят със своите здравословни проблеми, както и кратък филм за други деца, чиито животи зависят от финансови средства и медицински интервенции. Малки дечица, хубави и интелигентни млади хора, усмихнати човечета. Които си мечтаят да бъдат здрави, да могат да работят, да имат семейство, да са пълноценни…

Аз не съм социален дарвинист. Освен това съм особено емоционален (да, някой ще каже, че тази “корумпирана” ежегодна кампания разчита на хора като мен), а и смея да твърдя, че съм съпричастен към чуждата мъка. След като мъничко си поплаках, реших да споделя мнението си тук, накратко, с риск някой да ми се присмее.

“Българската Коледа” наистина успява да събере пари. Да, знаем, че правителството би могло да оптимизира разходите си (а всъщност дали?), така че да може да отпуска повече финансови средства за нуждаещите се. Да, знаем, че “пътеките” могат да бъдат опростени, а хората – улеснени. Да, знаем, че вместо веднъж по Коледа, можем да се сещаме за тези бедни души всеки ден, всяка 1/365 от годината.

Но това, което “може”, в момента просто не е. За сметка на това, “Българската Коледа” (и други такива организации, акции, събития и т.н.) успяват да побутнат циника вътре в нас, или професионалиста, зает с твърде много неща, или пък непукиста, или мързеливеца, или глупеца, или… И той (или тя, разбира се) се оглежда и забелязва нещо, което изглежда странно, нередно… И тогава той пуска един SMS. Или два. Или отива на онзи търг, където ще се продават тениските на известните ни спортисти. Или пък отива в някое сиропиталище да помогне с нещичко на децата – пари, дрешки, играчки, усмивки… Или пък си избира един човек, комуто да помага когато с каквото може – бил той онзи младеж, който куцука на светофара до ВМА с една пластмасова чашка и събира стотинки от шофьорите, или пък онази така мъничка циганка, която понякога проси из центъра, или пък едрото момиче, което в по-топлите дни се къпе на фонтаните пред НДК…

И някой ще каже “да бе, ти си купуваш спокойствие и комфорт с тоя един SMS и после забравяш, а тези хора продължават да се нуждаят и да страдат!”

Дори и да забравяме, дори и да си купуваме така наречения комфорт, дори и да е така – това трябва ли да ни откаже от този SMS? Или от поне един ден емпатия и грижа за някой страдащ непознат? От поне еднократно лишение в името на друго човешко същество?

“Ама защо само по Коледа?”

Може да не е само по Коледа, но по-добре да е поне по Коледа,  а не никога.

Аргументите са безброй. Ще се появят и онези, които казват, че когато помагаме на просяк, ние само му предоставяме своего рода оправдание да не си намери работа. Други ще кажат, че когато даваш пари за фондации, те никога не стигат до болните/децата/възрастните. Трети ще се обадят, че държавата трябва да се занимава с това, а не бедният българин. Всеки е прав за себе си. Както и аз.

Аз не се сещам само по Коледа. Но със сигурност не се сещам достатъчно често. Със сигурност аз съм поредният консумист, чедо на материализма и западнеещото ни се общество. Със сигурност аз въздишам по новия Apple, искам нов телефон, купувам си автомобил на лизинг…

Затова именно смятам, че “Българската Коледа” и всички други подобни са нужни. За да разтърсят мен – средностатистическия българин, потребител, косуматор, служител, професионалист, студент, кредитополучател и т.н. – и да ми напомнят, че има някой друг някъде там, който може би се нуждае от нещо, за което може би аз мога да помогна. Дори и с едно левче един път в годината. Или с едно левче десет пъти в годината. Или с десет лева пет пъти в годината. Или с топла дреха, вкусна храна… С нещо!

И ако все пак някой реши укорително да ме попита “а ти помогнал ли си с нещо?”, ще отговоря така:

Не достатъчно редовно и с по-малко, отколкото бих могъл, но се старая и се надявам да успея. А ти?