Tag Archives: общество

не ни пипайте секса!

До скоро бях твърд поддръжник на идеята за легализация на проституцията. Не е ужасно чудно защо – тя така и така съществува, и се управлява от достатъчно силни лица и организации, нека поне подлежи на контрол и на данъчно облагане.

Обаче…

Вече не.

Защо ли?

Защото…

Наскоро гласове откъм Парламента обясниха, че сайтове и страници за споделено пътуване трябва да бъдат премахнати, блокирани, забранени и унищожени. Те били неполезни, вредни, опасни дори – защото, видиш ли, човек никога не знаел при кого ще се качи и кой ще го вози.

Затова – при лицензираните превозвачи!

(Спомняме си и как разкараха Uber…)

Та сега съм се притеснил, че ако легализират проституцията и добре познатият модел на картелиране налегне сексуалния пазар, и мощното сводническо лоби налегне с якото си туловище разните му там Парламентари групи и групички, изведнъж ще ни забранят сайтовете и приложенията за запознанства – Гепиме, Бацниме, Цукниме, Тиндър, Миндър, Триндър, Гриндър и всякакви други индъри. Защото, нали, човек никога не знае с кого ще се нае… запознае.

Затова – в лицензираните бардаци!

Та затуй…

Не ни пипайте секса! Да живее нелегалната проституция!

толерантната държава

В последните дни ми се изясни всичко. Цяло десетилетие съм живял в заблудата, че българите всъщност не сме толерантни хора. Десетилетие, защото преди това поживях извън милата татковина, а по-преди това просто си бях тъпичък. Поне в сравнение със сега. (В тоя ред на мисли, надявам се, че след още десет години, ще погледна назад и ще видя колко глупав съм бил.)

Но не, днес ми проблесна – най-после – че толерантността ни е присъща, и то толкова надълбоко, че цялата ни държава е пропита от толерантност. И това трябва да се знае от всеки един български гражданин, и никога да не бъде забравяно!

Сега може би е добре да се обоснова.

“Главният прокурор Сотир Цацаров смята, че наказание за полицайката Анна Витанова, която нашумя във ‘Фейсбук’ с коментари за ‘Орландовци’, би било лош знак от страна на държавата.”

И повече – в статията на Дневник.

“Аз не казвам, че Анна Витанова е мислила, действала по възможно най-правилния начин. Всеки греши, но и всеки има право да мисли по някакъв начин. Само че тя носи униформа. И понеже носи униформа, и понеже е заедно с колегите си всеки ден на места, които ние просто гледаме отстрани, хайде да проявим малко повече уважение и разбиране към хората с униформа.”

Думи на главния прокурор на България.

Това наричам аз толерантност. Един държавен служител, който е вече и публична личност (помните ли я при белия автобус?), си е позволил да проповядва насилие, и то въз основа расова принадлежност, при това в публични (бяха, вече не са) публикации в своя Фейсбук профил. И главният прокурор казва, че трябва да сме по-толерантни и разбиращи към хората с униформа. Явно защото са с униформа. И значка. И пистолет.

И така, милата ни рóдина демонстрира как трябва да бъдат толерирани престъпленията именно на онези, които би трябвало да ги предотвратяват. (Тук веднага ми идва паралел с КАТ и “войната по пътищата”.)

Дори да я уволнят сега, главният прокурор вече се е изказал. Полу-критика с половин уста и призив за толерантност. Към нетолерантността. На полицай. Спрямо малцинство.

Това се случва именно по време на конфликти “между българи и цигани” на няколко места в България, и преди ежегодния Прайд, за които се изписаха няколко тона лайна.

Oh, the fucking irony!

национална лотария за справяне с проблемите

Всички сме запознати с принципа на работа на нашите институции:

1. Някой нахален гражданин подава сигнал в някоя институция за нещо си, с което и без това всички са свикнали от години, та тоя за какъв се мисли?!

2. Институцията си бърка по дупките, сигналът е затрупан от някакви папки, в които никой не знае какво има, за сметка на това всички компютри имат пасианс.

3. Някой умира в ситуация, пряко свързана с въпросния сигнал.

4. Взимат се Мерки. Временно, докато има камери и Журналисти.

5. Давай сначала.

И така, кръговратът на живота си кръговърти, а ние си решаваме проблемите на цената на 1-2-4-5 живота. Колко му е, на фона на 6-7 милиона жители? То и без това повечето са безработни и само висят на врата на реформите… Пречат!

Та аз имам едно предложение. Вместо да чакаме на някой мрачен междуселски път без сантиметър маркировка, осеян с трапове, да се сблъскат челно един местен и един чуждоземски автомобил, и да загинат няколко човека, бихме могли да се разминем само с един отнет живот, при това нашенски. Да не разваляме външнополитическите отношения.

На лотариен принцип.

Да, можем да принасяме някого в жертва, вместо да чакаме това да се случи по естествен път! И за да бъде напълно честно, трябва да прибегнем към гореспоменатия лотариен принцип. Но за да не застрашаваме държавата, трябва поне правителството и парламента да изключим, че без тях кой знае какво ще се случи… Кораб без капитан и екипаж, нали знаете!

Та при завършването на всеки пътен участък, да даваме в жертва по един живот, може дори по стар български обичай – те нали традициите са ни важни! – да вграждаме печелившия от лотарията в основите на магистралите и мостовете! Така щото винаги да ни пази от злите духове!

Аз за пътищата говоря, защото нашата национална война се води най-вече там, нали по медиите все за “войната по пътищата” ни приказват. Ама сигурно има как да си решим и други проблеми чрез Лотарията за Справяне с Проблемите на България! Може да направим една лотария за пътищата, друга за строежите (тук влиза поддръжката на асансьорните уредби), трета за здравеопазването в провинцията… Диверсификация му е мамата!

Разбира се, участието ще е задължително (освен за горепосочените изключения), ще се тегли по ЕГН, софтуерът ще е написан от ония, как се казваха – Информационно Обслужване? Подобен на оня за случайното разпределение на делата в Съда, ама по-сложен.

Позната схема, то не една или две книги има с такъв сценарий, че и филми бол…

Така ще намалим броя на жертвите! Освен това, здравноосигурителната система може да има фонд за възнаграждаване на семействата на печелившите – все пак и те трябва да получат нещо от лотарията. Освен, разбира се, удовлетворението, че тяхното семейство е помогнало за спасението на цял един народ.

Да, мисля, че идеята е много добра!

Къде мога да внеса предложение? Онлайн става ли?

Всъщност, сигурно става, ама после вероятно трябва да ида до няое гише, за да им дам някакъв документ на живо, и вероятно да им връча попълнен някой формуляр, който съм си изпринтил вкъщи (и информацията от който имат в поне 2 от многобройните си, но все още несвързани една с друга системи)…

Ще проверя, но да, мисля, че идеята е много добра!

P.S. Видяхте ли ей това (във връзка с ей това):

мразя ви

Сутрин в задръстването.

Вечер в задръстването.

Когато няма паркоместа.

Вие си измисляте частни правила.

Една малка, алтернативна реалност, за момента, за случая, в която това, че вие няма да чакате на дългата опашка за левия завой, а ще се натрупате по средата на кръстовището за да преварите нас, чакащите балами, ви прави по-умни, по-хитри, по-умели, по-и-аз-не-знам-какви.

По-яки.

Мразя ви.

Сутрин в задръстването ви мразя, когато по трамвайните релси минете покрай всички нас, дето сме тъпи и уважаваме правилата, за да се струпате отново на кръстовището и да бъдете тарикати. Защото бързате, а ние сме там основно за да ви пречим да стигнете навреме.

Мразя ви като се покатерите с автомобилите си по градинките и тротоарите, защото няма паркоместа.

Мразя ви, като заемете паркомястото, предназначено за хора в неравностойно положение.

Мразя ви, когато правилата не важат за вас, а само за “останалите”.

Мразя ви, защото вместо да живеете в едно константно НДП поле, бихте могли да мислите и по-далече от собствения си скапан гъз!

Ако ви пречат правилата – надайте вой до небесата, за да бъдат те ревизирани!

Ако не могат да бъдат ревизирани – живейте според тях, мамка ви и свине, защото тия правила помагат на едно общество да съществува като такова – да има структура!

Но не! Вие – а колко ужасно много сте! – не уважавате правилата, защото “България е демокрация, ма!

Вие сте лайна! До един!

И да, аз ви мразя, защото в това ваше отношение към околните, към правилата, към света, се корени всичко, което не е наред с тая смотана Страна на Чудесата, с тая шибана държава и с тоя задръстен народ!

Защото детето ви вече знае, че така се прави. И че се пресича на червено. И че подкупите са супер. И че другите хора са само фон за вас самите, на който да можете да изпъкнете.

Общество?

Да бе!

Стадо?

I wish.

Глутница от единаци!

онеправданите източноевропейци

Каква е целта на туй нящо?

Да убеди народа колко сме подценени? Щото ние си знаем, бе! Винаги сме го знаели.

Европа не ни обича, а ний сме ебати пича!

Е, имам няколко проблема с твърденията в клипа, но аз съм леко капризен.

Какви проблеми?

Ами “каквото се искаше от нас, беше изпълнено” не е вярно. Съдебната ни система е шибана подигравка. Правоприлагането ни е кривоприлагателно.

Ами “равни сме по задължения, но не и по права”? Смея да твърдя, че правата ще си получим, когато докажем, че изпълняваме и спазваме въпросните задължения. Which we don’t.

Сори, майна.

И отново, каква е ЦЕЛТА на тоя клип? Може би да бъдат дадени някакви пари на някакви медии, под маската на легитимна кампания? Нещо като онова с The Контрабандата?