Tag Archives: музика

музика за тялото

Аз пък не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам.

Мислил съм за нея – какво е чалгата?

С няколко думи, според мен чалгата – в днешния си облик – е комерсиализация на еволюиралия криптофолклор (с екзотични елементи), възможна поради освобождаването на обществото ни от някои остарели системи на табуиране, вследствие на рязкото нахлуване на западно културно влияние след дълги години на “планова култура”.

Криптофолклор винаги е имало – блажен (ударението на “а”) фолклор, онзи, дето не е за пред хората. Онази част от фолклора ни, която е тясно свързана с плътското. То всъщност немалка част от не-крипто-фолклора също е косвен образ на плътското. Да бе, във фолклора има много секс! Само че скрит-покрит. А криптофолклорът, за който малко хора си дават сметка, той всъщност е нескритият.

Та, значи, този криптофолклор не е публичен – не са песните и танците за мегдана. Те са едни други песни и танци, за пред малко хора, близки хора, и обикновено свързани с определени събития (годеж?). И не са публични заради табуизацията. За секс не се говори.

Е, ок, не се е говорело – днес вече далеч по-свободно си говорим за секса. Някои табута отмират с времето. И ето, днес сме по-освободени, по-разкрепостени, по-либерални…

Чалгата си е съществувала и преди, тя не е нещо ново. Само че през годините на “комунизъм” у нас, тя е била потискана, защото текстовете й обикновено са били “нечисти”, а и самата музика е била “замърсена” с небългарски елементи. И колкото и да е странно, комунистическият режим, който никак не обичал религията, е налагал едни обществени норми, които в същността си определено са юдео-християнски. И по този начин естественото развитие на криптофолклора е било прекъснато.

И идва един прекрасен миг, в който завесата се къса, стената пада, Западът нахлува… и отнася бента, който е държал блажното. И блажното се разлива, след като толкова години е било затлачено.

Капитализмът и свободния пазар стъпват на българска земя и разни хора започват да откриват разни начини за правене на разни пари. Блажното вече е даденост, само че в голяма степен привнесено – все пак в Сърбия “турбо-фолкът” никога не е бил чак толкова забранен. Сръбската музика (турбо-фолк), а и гръцката (лаико и скиладико) дават мощен тласък на родната чалга, която заема всякакви елементи от тях. Близостта на звученето с някои песни от “Пирин фолк” и “Пирин фест” (там пък какво се случи?) свързва чалгата по-здраво и с нашия собствен фолклор.

И ето на – комерсиален продукт, рожба на политически, социални и икономически предпоставки, на културни влияния, на човешкото влечение към плътското, на избледняването на сексуалното табу, на свободата…

Според мен чалгата не е лоша, доколкото тя е един естествен развой на нещата. Лошото е когато в името на плътското забравим духовното.

И противното също е лошо – ние сме хора, а човек има и душа и тяло.

Затова аз не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам. Не съм пуритан, нито съм светец. И аз тяло имам, и аз душа нося.

Колкото до това какво получава чалгата от противопоставянето между нея и всички други музикални жанрове – това ще го пиша по-нататък, след като си завърша дипломната работа 😉

ловци на духове

Нужна си е една такава организация. Не знам държавна служба, или частна компания, но има много духове, които се нуждаят от улавяне:

  • Духът на отчаянието
  • Духът на безизходицата
  • Духът на невежеството
  • Духът на нетолерантността
  • Духът на наглостта
  • Духът на показността
  • Духът на непукизма
  • Духът на насилието
  • Духът на злоупотребата

Много са, не мога да изброя всичките. Който се сети – да добавя!

И да, знам – това е гледната точка на отчаян идеалист… Но какво от това?

Ето и малко весело, след подсказка от blacksnoopy:

мъка, мъка

Тъжно ми е да го кажа, но моята любимка Шакира е написала нов сингъл, който хич не ми харесва. Ама никак! Алюзията към 80-те е явна, разбира се, но не ми допада. Текстът отново си е в неин стил, което не е лошо… но с тази музика просто не става за слушане. Ако беше се върнала към звученето си от втората половина на 90-те, щеше да е хубаво, но това повече прилича на първите два албума, Magia и Peligro, които не са особено слушаеми.