in fides veritas

Колко много е въпрос на доверие…

Говорим си за брандове, за статуси, за лоялност, за продукти, но всъщност винаги говорим за доверие.

Наистина – какво е лоялността? Това е доверие. Пробвано и доказано – взаимно. Без значение дали е лоялност към бранд, лоялност към работодател, лоялност към приятел.

В един скорошен коментар, cenerentolla ме поправи: не сме това, което ползваме, а сме това, което вършим.

Да, този момент го пропуснах, донякъде умишлено – опитвах се да говоря от маркетингова и консумистка гледна точка.

Но всъщност не съм съгласен, че хората, които разчитат на себе си и на това, което вършат, не се съобразяват с марките, които ползват. Всъщност смятам, че точно дейните хора, онези с идеите, уменията и т.н. са хората, които наистина се интересуват от брандовете, които ползват. Защото за тях доверието е изключително важно.

Най-нагло монтирам и себе си сред тия хора.

Кога използваме една марка? Когато:

1) й имаме доверие
2) други, на които имаме доверие, имат доверие на марката
3) много хора, дори и непознати, демонстрират доверие към марката (един вид личен краудсорсинг)
4) когато нямаме избор
5) когато решим да дадем шанс

С изключение на т.4, в която влизат основно неприятни ситуации, всичко друго зависи от доверието. А когато един продукт (бранд, компания, услуга, etc.) е успял да спечели доверието ти, тогава ти се придържаш към него. Защото очакваш, че няма да бъдеш подведен. Защото му имаш доверие.

А това, което този бранд може (и трябва) да направи за теб, е да задоволи очакванията ти (които той сам е създал) и да ти отвърне с реципрочно доверие. Защото едностранното доверие е крехко и временно. А веднъж разпадне ли се, трудно се възстановява.

много шум

Здрасти, Х! Знаеш ли, има едно нещо…

Един му казва “ZAG”, друг му казва “usp”, трети го наричат “син океан”, четвърти говори за “племена”…

Пишат се книги, стават бестселъри, четем ги и ахкаме…

А какво е то всъщност?

Направи нещо различно и ми го покажи.
Или в най-лошия случай ме накарай да повярвам, че е различно.

И дори не е нужно да бъде много различно. Важното е да се знае, че е различно.

Ако е много различно – иновативно, полезно, стилно, ефикасно – толкова по-добре. Ние, хората, търсим новото, търсим развитието, търсим нещото, с което да се отличим (пак тия статуси бре!)…

И всъщност това е – дай ми (покажи ми / заведи ме до) нещото, което търся, и съм твой.

Тадааа!

Спестих ти много четене.

Хайде, Х, приятна ти вечер и до скоро въобразяване!

ти си това, което…

…ядеш.

Повтарят го често. Особено напоследък. Напоследък всички сме се превърнали в Е-та и ГМО-та.

Това може би е истината, въпреки че не се чувствам като купичка елда и филия хляб.

Аз друго се засилих да споделя, де. Това твърдение ми е някак твърде basic. Първи слой по Маслоу. Все се надявам, че ние тук живеем на някакво по-горно ниво на пирамидката – примерно, там, трето.

Ти си това, което ползваш.

Ей го на, кредото на консумизма. Ти си това, което купуваш. Ти си това, което притежаваш. Което гледаш, което посещаваш, което демонстрираш…

Ти си Nikon, Apple, Coca Cola, KIA, Sony, twitter, adidas, Cote d’Or, Culture Beat...

Ти си Sony Ericsson, Acer, Derby Cola, Opel, Facebook, Nike, Nestle Lion, Night Flight…

Това, което си ти, е твоят status symbol. Пред теб самия/самата и пред останалите.

Когато шофираш BMW, това е status symbol. Когато отвориш Sony Vaio насред Starbucks (да бе, имало и не-Apple лаптопи там!), това е status symbol. Когато извадиш Android смартфон на поляната, докато отпиваш от бутилка Шуменско – това е status symbol.

Чрез него ти показваш – това съм аз, такъв съм аз. Принадлежа на ето тази (суб)култура и там ми е мястото. Нося си отличителните белези, защото ги харесвам, харесвам хората, които са част от тази култура, харесвам и себе си.

(Или пък “не харесвам себе си, искам да съм част от тази култура, която ползва тези символи, затова и аз ще ги ползвам!”)

Всеки си носи символите. Не е въпрос на желание, те са там. Това, което можеш да избереш е кои символи да носиш и къде принадлежиш.

Е, има и едно нещо, по-силно от status symbol. Това е statement-ът. То е като status symbol на n-та степен.

Когато шофираш Audi-то си, това е status symbol.

Когато шофираш реставриран и излъскан ретромобил – това е statement.

Когато отвориш MacBook, това е status symbol.

Когато отвориш тунингован, шарен MacBook, това е statement.

Всъщност, ако отвориш какъвто и да е лаптоп насред хоремага на родопско село, това директно си е statement. Има, явно, някаква зависимост – средата поставя рамката.

И, разбира се, всеки избира status symbol, който принадлежи на следващото ниво… А statement използват хората, които 1) искат да надхвърлят следващото ниво, или 2) които са стигнали някакъв status максимум и се налага да го bold-нат.

Дори не знам защо пиша всичко това. Неструктурирано, разхвърляно, недомислено…

IAB Forum hit & miss

Днес се проведе IAB Forum – “Форумът на дигиталната индустрия”. Беше интересно, обсъдиха се полезни и интересни теми, присъстваха много хора от бранша. Като цяло останах доволен.

С едно голямо “НО”.

В следобедната част на форума се проведоха няколко дискусионни панела, сред които най-голямо впечатление ми направи дискусията на тема “Мобилен маркетинг”.

Ще оставя настрана въпросите, свързани със злочестата игра “9999”, която всички абонати на MTel добре познават, както и не съвсем изтънчения начин, по който темата беше отклонена.

Това, което ми направи най-голямо впечатление беше фактът, че според участниците в този панел “мобилен маркетинг” се изчерпва основно с SMS-кампании (били те пасивни или активни) и евентуално, може би, банери в сайтове оптимизирани за мобилен браузинг. Когато дискусията започна и модераторът, Николай Чакръкчиев, обясни как много хора (дори от бранша) биха помислили, че “мобилен маркетинг” означава брандиране на превозни средства, аз очаквах, че ще развият темата до възможно най-актуалните модели.

Да, ама не.

Първо, според господата от MTel, в България няма и 5 сайта, оптимизирани за мобилен браузинг. Няма да споменаваме блоговете, въпреки че според мен те са доста интересна платформа, но не мога да не посоча Икономедиа, чийто мобилни сайтове познавам добре, както и Investor.BG и NetInfo. Това твърдение на MTel-ци е най-малкото обидно за медийните групи, които разработват въпросните мобилни сайтове.

След това, думичката банер беше спомената мимоходом, без да бъдат засегнати различни варианти на мобилната банер-реклама, като например click-to-call банерите. Също така някой подметна думичката Bluetooth, но у нас този модел изглежда слабо разпространен, а и е по-скоро натрапчив (както и нежеланите SMS-и които получаваме от мобилните оператори).

Но най-вече ме учуди липсата на каквато и да е дискусия на тема контекстуално таргетиране. Използвам възможно най-широкото значение на този термин (включвам поведение и местоположение), като най-вече искам да наблегна на мобилните версии на социалните мрежи и на услугите за геолокация и всичките App-ове свързани с тях.

Предполагам, че самите  участници в панела за момента не са разработвали стратегии свързани с въпросния маркетингов модел. От друга страна, IAB Forum-ът би трябвало да покрие възможно най-актуалните маркетингови инструменти и да разисква дигиталния маркетинг като цяло, потенциалното му развитие у нас и влиянието му върху бранша.

Никой не спомена Vivo, нито 4[] или Facebook Places, а те имат потенциала да бъдат сериозни инструменти и в България, като смятам, че Vivo имат предимството на местния играч. Да познаваш потребителя в детайли, както и да знаеш къде се намира – това коренно променя модела на таргетиране. А да взаимодействаш с него – това променя и нагласата, с която той те приема. При трите посочени примера, маркетингът приема формата на добавена стойност за потребителите – една полезна, интересна, приятна или забавна услуга.

Докато SMS игрите са просто дразнещи, мобилните банери са засегнати от избирателната ни слепота към онлайн рекламата, а Bluetooth маркетингът е твърде несигурен.

Не мисля да изпадам в повече подробности – това по-скоро би трябвало да се случи на един подобен форум.

салатка и ракийка

Emporiki
Emporiki

Виждали ли сте тази реклама на Emporiki Bank? Мен искрено ме забавли. Става за един бърз анализ на класическото българско семейство 🙂

Първо, забелязваме, че експозето е издържано изцяло от гледната точка на един лирически аз, който, според нашата културна и законова рамка, би следвало да е жена, тъй като присъстват правни и културни препратки към институцията “граждански брак”, като например “Мъжът ми” (синята точка с номер 1). От друга страна, образът на “Тъщата” (черната точка с номер 7) би трябвало да присъства единствено ако изложението бе представено от гледната точка на мъжа-съпруг. Все пак ще приемем, че жената-съпруга е основното действащо лице, като вземем предвид йерархичната последователност на участниците, съотнесена към гледната точка на лирическия аз и съответстващите словесни форми използвани в цялостното представяне.

Второто, което привлича вниманието ни е именно въпросната йерархична последователност. След като сме приели, че лирическият аз е жената-съпруга, няма как да подминем факта, че въпреки това мъжът-съпруг е поставен начело на изброяването на актьорите в представената ни сцена. Бихме могли да предположим, че подредбата е по възрастов признак, но няма как да подминем факта, че точки 5, 6 и 7 са очевидно по-възрастни от всички други, а точки 3 и 4, едиствени изброени поименно, би следвало да са отрочетата на точки 1 и 2, именно заради умилителното назоваване с техните собствени имена. Защо тогава съпругът стои начело, бихме се запитали. Това най-вероятно е отражение на патриархалната нагласа у нас. Ще оставим анализа на причините, довели до патриархализацията на българското общество за друг път, за да не се отклоняваме от основната тема.

След като съпругът е поставен начело на тази йерархична класификация, лирическият аз поставя себе си на второ място: точка 2 (в червено) “Аз”. Както вече отбелязахме, точки 3 (Митко, в зелено) и 4 (Ева, в жълто), най-вероятно са децата в семейството на 1&2, където подредбата е или по възрастов признак (Митко е батко), или по полов (Митко е мъж).

Следват точки 5 (в розово) и 6 (в лилаво) – респективно “Майка ми” и “Баща ми” (на лирическия аз), които тотално объркват моята лична идея за подредбата на героите, освен ако “Майка ми” (на лирическия аз) всъщност не е ужасно зла, доминираща бабишкера, в който случай обаче розовото никак не би й отивало, но пък лилавото на “Баща ми” (на лирическия аз) определено би се вписало в ситуацията, имайки предвид семиотичния заряд на въпросния цвят в модерното ни общество (гей).

На последно място в подредбата стои черната седма (7) точка – “Тъщата”. Тук ясно личи фактологическата грешка, която отбелязахме по-горе, тъй като, ако това е едно обикновено българско семейство, въпросната точка би следвало да бъде “Свекървата”. Предполагаме, че цялата е в черно поради липсата на точка 8, която респективно би трябвало, ако приемем моята корекция, да бъде “Свекърът”.

След като проследихме и проанализирахме логиката зад подредбата на действащите лица, следва да разгледаме тяхното участие в схемата на апартамента, който се явява сцена на тяхното взаимодействие. За да улесним читателя, ще разгледаме апартамента стая по стая, като започнем от горния ляв квадрант, “Стая”, и се придвижваме обратно на часовниковата стрелка.

Стая 1:
Първото, което привлича погледа ни, е голямата спалня в средата на стаята. Явно това е брачното ложе на 1 и 2, както също проличава от самата диаграма.  Съпругът спи откъм вратата, за да му бъде по-лесно сутрин да се измъкне от стаята, а съпругата – откъм прозореца, за да може сутрин след като стане да обиколи леглото и да събере разхвърляните дрехи на мъжа си от пода, както си личи от червените двойки разпиляни из стаята. Тъстът и тъщата не обръщат много внимание на спалнята на 1 и 2, като рядко се появяват там, докато черната седмица редовно ходи по петите на клетата домакиня, за да й дудне как не се справя с домакинството и да дозабърсва прахоляка. Децата явно се отбиват от време на време в спалнята на родителите си, но не става достатъчно ясно по какви причини. Вероятно Митко краде от презервативите на родителите си, които, както изглежда, стоят някъде в нощното шкафче от страната на майката, докато Ева се възползва от гримовете на майка си, оставени някъде по шкафчето откъм вратата.

Хол (да не се бърка с “Дневна”):
Всички си висят из хола доволно, като тъстът и тъщата (5 и 6) явно по цял ден узурпират двете удобни кресла вляво, а по някаква причина свекървата (7) обикаля нервно зад тях.

Дневна:
Има само 4 стола, затова семейството се храни на смени, или всеки сам за себе си. Освен тъстът, който явно е низвергнат гастрономически. Вероятно по този начин е била очернена седмицата. ( Бележка: Да се провери дали шестицата не е изчезнала след месец, както и цветовият статус на петицата!)

Килер:
Там вероятно се държат инструменти, защото основно мъжете от семейството ходят там. Появява се и черната вдовица, която сигурно търси още прах, за който да обвини снаха си.

Кухня:
Тук се случват салатката и ракийката: както личи в диаграмата, мъжът (1) не стъпва в това помещение за нищо на света; същото важи и за тъста (5); Митко (3) единствено минава за да вземе парче салам от плота, на който майка му (2) реже усърдно; Ева (4) прелита край хладилника от дъжд на вятър, като може да се предположи, че в него има Cola Light. Останалото пространство е заето от домакинята (2), майка й (5) и свекървата (7), които кълцат, режат, мият, готвят, пекат, пържат, варят, в неистовото си желание да угодят на мъжете в семейството, и вероятно успоредно с това постоянно се карат кое как не се прави.

Стая 2:
Стаята на Митко и Ева – това си личи по двете отделни легла, персон – персон и половина. Митко спи до вратата, ева – до прозореца. Има само едно бюро, еднакво низвергнато и от двете деца. Тази стая е с логична посещаемост от цялото семейство – бащата едиснтвено минава вечер да пожелае на чаветата си лека нощ (или да им удари по един шамар да не се самозабравят), а останалите се ровят из личните  им вещи в търсене на трева, цигари, нерегламентирани банкноти или тайни дневници.

Баня:
Тук е мястото, където си проличава, че единствено 1, 2, 3 и 4 живеят в този апартамент. Или това, или 5, 6 и 7 са изключително нечистоплътни и никога не стъпват в душ-кабината. Или пък се подмиват на мивката. Биде няма.

Вход:
Всички минават през него и незнайно защо се озовават в кухнята. Освен мъжът. Той директно се забива в килера.

Извод:
Нищо не си изведох от анализа, но ми стана забавно. Жалко, че нямат домашен любимец, но с толкова хора постоянно сновящи из къщи, само това им липсва!