Tag Archives: маркетинг

10 прости правила

Интересуват ви социалните кампании?

Искате да се свържете с вашите потребители?

Искате да генерирате awareness?

Искате… нещо там с Фейсбук?

 

Ето 10 прости правила:

1: Не разчитайте на списъци с прости правила!

2: Не разчитайте на conversation calendars!

3: Не мислете, че страничка във Фейсбук = социална кампания!

4: Не мислете, че видео в YouTube = viral!

5: Не насилвайте нещата!

6: Не тръгвайте на лов за “лайкове”!

7: Не бъдете надменни!

8: Не бъдете сервилни!

9: Не бъдете резервирани!

10: Общувайте!

Бонус: Ама наистина не разчитайте на списъци с прости правила!

10 полезни идеи & маркетинг

1. Пийте много вода

2. Яжте умерено

3. Не прекалявайте често с алкохола

4. Не пресичайте булевардите на червено

5. Не се къпете в Перловската река

6. Не яжте сурово жабешко

7. Не се гмуркайте в лава

8. Не отглеждайте пума в гарсониера

9. Не яжте жълт сняг

10. Направете си списък с 10 полезни идеи – явно е правилно, щото всички правят разни списъци.

МАРКЕТИНГ!!!

(любопитно дали ще ми се вдигнат посещенията сига :D)

*evil*

модерна религия

Никого, ама никого не би трябвало да изненадам с това, че този пост не е на тема християнство, ислям, юдеизъм и т.н. религиозни деноминации. И не, нямам желание днес и аз да пиша за противния Волен Сидеров и малоумните му пажчета.

– – – –

Разни маркетолози и икономисти упорито твърдят, че хората вземат своите решения въз основа на чисто рационална преценка – един вид изчисляват крайния резултат на действията си. Известната машина Homo Economicus наблюдава пазара, преценява продуктите и решава кое кисело мляко ще ползва в зависимост от неговата масленост, нето тегло и цена.

Или компютър – преценява, като вземе предвид производителността, размерите (все по-често) и цената.

Или автомобил – здравина (или гаранция), разход, скорост (ускорение), обем (използваемо пространство).

Но защо някои хора са по-склонни да си купуват Бор-Чвор, Apple или BMW? Винаги могат да намерят еквивалент. Винаги могат да намерят и по-добър продукт, но от друга марка. И все пак, те са склонни да направят компромис.

Защо когато се чу, че Apple проследяват своите iPhone апарати се вдигна шум до небесата от страна на привържениците на Android? Защо когато се разбра, че Google правят същото, Android-ите някак поутихнаха?

Всъщност знаете ли, че когато си имаме любима марка, начинът, по който мислим спрямо нея, е много подобен на начина, по който вярващите мислят за своя бог? Ето тук CNN пишат за култа към Apple.

Убеден съм, че при много хора същите мозъчни центрове ще бъдат активирани и за BMW, Google Android, Linux (ъхъ!), Coca Cola, Pepsi, Adidas, Nikon, Canon, и т.н. Всъщност това отличава великите брандове от не толкова великите брандове и от обикновените марки.

Един бранд е велик, когато човек е склонен да направи компромиси заради него; когато човек е склонен да се идентифицира чрез него (по един или друг начин); когато човек принадлежи към съответното общество; когато приема продуктите на този бранд за най-доброто…

Нали разбирате – когато Apple e Apple, BMW e BMW, Sony e Sony, Nikon e Nikon, Manchester United e Manchester United, etc., etc., etc. Когато даден бранд е първото нещо, за което се сещаме, когато се замислим за конкретна продуктова категория. (mp3-плейъри- Apple iPod; операционни системи – Linux; автомобили – BMW; телевизори – Sony; мобилни операционни системи – Google Android; безалкохолни напитки – Pepsi…)

Не е нужно да казваме (вярваме) че Стив Джобс е бог. Нито пък Сър Алекс. Нито пък Марк Зукърбърг, Шмит и Брин, и т.н. Тези хора за нас не са богове. Но начинът, по който възприемаме брандовете, които те са създали (тук не говоря за целенасочен успех, убеден съм, че късметът има огромна роля), е сходен с религиозната вяра.

Ние им вярваме! Вярваме на брандовете, вярваме дори в тях. Това е повече от доверие.

– – – –

Преди някой да започне да ме хули, трябва да отбележа, че тук не твърдя, че култът и безусловната любов към брандовете са нещо хубаво. Просто нахвърлям едни хаотични и недоизмислени мисли в малко по-организиран вид.

Moët или неMoët

Дали пък да не побогохулствам тук малко?

Знам аз, че без събития не може. НеMoët! Не е правилно, не се постъпва така, не е обичайно, не е прилично, не е общоприето, не е кво ли не.

И все пак повечето ми се струват по-скоро ненужни, повърхностни, подмазвачески…

Всеки ми казва “Нетуъркинг, брато!” – важно е да познаваш партньорите, колегите, клиентите, спонсорите, важните клечки и клечици…

Бе сигурно е така. Само дето по събитията ходят общо взето едни и същи хора. Ми те си се познават!

Събития се правят, за да се правят събития. Събития има, защото трябва да има събития. А защо трябва да има събития? За да има събития.

Ей така ми звучи и изглежда голяма част от събитийността ни.

Скоро попаднах на снимки от някакво международно парти, Chic & Cozy: Joie de Vivre – луксозно, лъскаво, привлекателно, красиво, секси, скъпо, изчистено… Красиви хора, красиви дрехи, Moët се пие и се лее…

Много съм смотан и старомоден. Наивен. Не схващам събития, които явно се правят 1) самоцелно/безцелно, или 2) за да се вземат едни там пари. Въпреки че повечето неща, които правим, са за да вземем едни там пари.

Още по-странни са ми събития, които представят луксозни марки, скъпи-прескъпи, красиви та чак прекрасни, на които събития се канят журналисти, рекламисти и хайлайфисти, които… да обградят съответната марка с присъствието си. Те не могат да си я позволят. Те не са в нужната финансова прослойка. Те просто работят където трябва, тях ги знаят някви хора… И затова ще ги нахраним с интересните предложения на Ред Девил Кетъринг, ще ги напоим с Moët, ще им дадем да се снимат на фона на Louis Vuitton wall-of-fame и ще им блеснат очите! Ще ги погалим с прескъпо перо, да видят как е тук, нависоко.

Струва ли ми се, или това е един порочен кръг?

Ама наистина съм наивен.

Казус (който сам ще си развия тук):

Пускате нова медиа. Тя иска да таргетира конкретна субкултура. Да речем биропиещи, дъбстепослушащи, кецоносещи, велосипедиращи, сноубордещи, паркоразхождащи, палаткуващи, къмпингиращи и т.н. млади градски хора.

Какво правите?

Организирате събитие!
Точната музика, точният дрескод, точният стил.

Кого каните?

Медии, медийни партньори, потенциални спонсори, партньори, важни имена, важни медии.
Точните хора, които после да ви дадат едно рамо задето сте ги нахранили тая вечер.

Какъв е проблемът ми с това?

Давате едни пари за да поканите едни хора, които така или иначе (ще) знаят за този нов проект, работят в такава сфера, че би трябвало да го отразят, а и вероятно същата вечер са на друго подобно събитие. За сметка на онези хора, които са вашият таргет, за които наистина би било интересно да чуят тази музика (тя е тяхната музика), да видят този стил (това е техният стил), да ви опознаят отблизо, лично, да споделят с вас. И си мисля, че обикновено пари за второ събитие, което да бъде насочено именно към тези важни за вас хора, няма. И си оставате с едното “лаунч-парти” на което да покажете на журналисти и рекламисти и хайлайфисти колко сте супер, а те да покажат колко ви уважават и колко са готини. За да може на следващия ден да видите статийка тук или там, в която да пише нещичко и за вас.

Да, знам, ясно ми е, че събитията са нужни, нетуъркингът е полезен, събитията са най-добрият и лесен начин да се постигнат тези познанства, представяния, положителни отразявания и т.н. Просто съм, както казах, наивен и старомоден и все мисълта ми е по-скоро насочена към крайния потребител – онзи, когото трябва да убедя, че моят продукт е за него, че услугата ми си заслужава времето и парите му, че моят бранд си отива с неговите разбирания… Знам, че е добре да се поддържат отношения с медиите и агенциите, с партньорите и спонсорите, защото те са катализаторът, чрез който максимално бързо и лесно ще стигнете до таргета си.

То всъщност събитията правят именно това.

Както обикновено, размишлявам в крачка.

Абе общо взето, по-склонен съм да си контактувам с крайния потребител, отколкото с посредника.

Но може би това е грешка.

В крайна сметка, това може би е един подкуп, без който няма как?

Като се замисля, Apple също организират събития, на които канят съответните хора. И Microsoft. И сигурно Google, HTC, Sony, Toyota… Журналисти, блогъри, специалисти, лидери в конкретни области… Тези хора отиват там, за да видят какво ще им покажат. С очакване да научат нещо ново и да го отразят. Да го отразят максимално бързо, защото потребителите им искат да видят тази информация.

Май главата ми е заровена основно в технологични блогове!

Не бе, просто се чудя и се мая защо снимките на Хайлайф, сайтовете за “ПиАр новини” (вече някоя “звезда” да кихне и веднага се пуска рилийс), събитията, на които отиваме да си покажем новите буки/дрешки/гаджета, защо тия неща изместват фокуса?

Вместо да общуваме с потребителите, ние псевдо-общуваме с каналите, които водят към тях. После им пращаме рилийси, те ги публикуват дословно… И всичко е тип-топ.

Всъщност сам не знам точно кое ми създава проблем в цялата тази ситуация. В крайна сметка имаме утъпкан коловоз, който явно върши достатъчно добра работа.

А аз просто съм смотан и не разбирам.

Хаотично съм го написал, без да стигна до някакъв извод, ама да знаете, че тя моята мисъл така тече. И понякога рязко спира.

EDIT:

Ето, че все пак (както обикновено) не съм съвсем прав. Е, поне не относно събитието, което съм използвал като илюстрация. Chic & Cozy: Joie de Vivre всъщност цели да събере млади, интелигентни хора, които познават себе си и света и имат желание да общуват със себеподобни. А брандовете, които присъстват там (и съм изброил тук) са спонсори на събитието. Това ми напомня и на събитията на Тук-Там. Това всъщност не са самоцелни/безцелни събирания на хора, затова съм склонен да оттегля страховитата си и безумно-влиятелна критика в случая 🙂

Но тя остава да важи за партитата, които най-редовно се състоят в Night Flight с основна цел разни хора да си разходят новите цици, гаджета и цепки.

аристократично жигосване

Здрасти, Х, спиш ли?

Преди малко ми хрумна нещо, което досега не се бях сещал.

Нещата, които съм чел, свързани с брандовете and all that jazz, винаги разказват истории свързани с жигосването на говедата (откъдето е тръгнал самият термин брандиране), после с идентифициране на продукт от конкретен производител, после с идентифициране на самия продукт сам по себе си…

Пък това, което аз се замислих, е малко по-различно. Дотам вече се е развило брандосването, и по толкова различен начин ние (потребителите) го използваме, че може да се гледа на него като на хералдически знак. Донякъде.

С него, разбира се, не посочваме своя род, наследство и произход – не. По-скоро ние се сдобиваме с произход. Не генетически, а идеологически. Може би. Мисълта още е твърде прясна в главата ми. Опитвам се да я разбера, намества се трудно между ушите ми.

Никой не може да ме убеди, че хората не се интересуват от брандовете. Може би в някои случаи, когато сдобиването с конкретен продукт е чисто утилитарно, използването му е краткосрочно, или пък се случва по принуда (ако няма Coca Cola, аз бих си взел Pepsi – което, обаче, не важи за мнооооооого от феновете на Coca Cola или, съответно, на Pepsi).

Ениуей, де…

Когато се сдобиваме с нов продукт, ние се сдобиваме с конкретен бранд. Респективно, ние се сдобиваме с неговата история, с неговото послание, с неговата идеология, с неговата значимост. Фактът, че използваме (носим) този бранд, означава, че споделяме заряда на неговата хералдическа символика. Герб, един вид.

Капиш?

Аз май си схванах мисълта. Приятно е, когато разбереш нещо, което се случва в главата ти.

Хайде, отново лека нощ и до скоро въобразяване!

P.S. Правиш писането на някакви неща по-лесно.