Tag Archives: любов

условната любов

conditional love
conditional love

“Имам разобличаваща информация за XYZ, която ще предоставя на медиите, ако не бъдат изпълнени условията ми.”

Познат рефрен, не? Така е то – доброто струва пари. А и нали казват, че имало 2 вида хора: онези, които никога не казват всичко, което знаят…

“Ще спасим България ако имаме мнозинство, иначе лошо ѝ се пише.”

Същото, в крайна сметка. Условия. Обичаме я тая България, разбира се, как не, само че няма да я обичаме ако тя не ни обича достатъчно. И даже си знаем мярката на “достатъчно”-то, така, за по-удобно. За по-лесна употреба. За да им покажеме на тия хора… с кого си имат работа.

Интересно е това с любовта. Безусловната любов не се основава на някакъв обмен. Тя ти идва отвътре и те кара да правиш някакви шантави работи, които, според теб, ще бъдат хубави или за твоята амора, или за двама ви вкупом. Е, наистина, най-красиво е, когато е споделена… Но когато обичаш, ти се надяваш, дори правиш всичко възможно да бъдеш заобичан реципрочно, ако изобщо можеш някак да повлияеш на тоя процес! Изведнъж си безкористен и самопожертвователен…

Или, разбира се, онази любов, неромантична, която изпитваш към най-близките си хора. Семейство и приятели. Родители, братя и сестри, деца. Твоето си племе – по кръв, или по избор. Обичаш ги, те също те обичат, познавате си взаимно всичките кривотии и лошости, но си ги търпите, туширате и дори понякога си ги тачите! И така – обичате се, защото се обичате.

АКÓ

Любовта с акó е друга. Обмен. Размяна на услуги, стоки, или техен (някакъв там) еквивалент – информация, време, усилия… И тя ни е позната. Тя живее там, където нуждата е по-силна от любовта. Достатъчно силна, че да се пазарим. Един час потна любов, или брак по сметка, все става дума за сделка.

Тук всяка от страните би трябвало да се опитва да максимизира изгодата си, за сметка на другата страна, нали? Икономически взаимоотношения. И условията са гъвкави, в зависимост от търсенето и предлагането.

Уж да, но когато едната страна не е наясно, че ѝ предлагат платена любов, нещата вече са коренно различни. Защото после, каквото и да е получила от другата страна, тя ще трябва да си го плати през носа. Или със задника.

Важно е да осъзнаваме дали ще ни обичат заради самите нас, или заради някакъв наш ресурс.

За да не бъдем болезнено наобичани.

Изненадващо.

 

снимка от MattysFlicks

обичам те

Обичам те, какво да кажа друго…

Преди малко си говорих с едно чудесно Силве и си разказвахме неща за шоколад и… хром. Тя ми каза, че хромът можел лесно да се справи с моя неутолим шоколадов глад. Продава се в аптеките.

Аз те обичам, шоколаде!

Представих си как само с помощта на някаква си таблетка, един път на ден, за един месец, аз ще спра да бъда шоколадовото чудовище. Няма да ме интересува поредната измислица, която Милка са набутали в блокчетата си, за да замаскират нешоколадовия им вкус и грубата текстура. Няма да ми дреме за Lindt с карамел и морска сол, или с касис… Или за трюфелите с малина. Или с лешник. Или с ром.

Нашата любов е пагубна…

Факт е, че сладкото, което аз ям (в особено големи количества), е основно шоколад(ово). Нешоколадовите продукти са ми някак между другото. А плодовите дори и между другото не са – нещо хич не си падам по плодове. Сори, Неделя, плодовата ви пита за мен е разхищение на витринно пространство.

 

Обаче

Усетих нежелание.
Неприязън.
Враждебност някаква към хрома…

Той, този хром, ще убие любовта?

Да, наистина, по-лесно ще ми бъде да отслабна, когато изкушението си отиде…

Но аз не искам! Не желая!

Обичам да те обичам, шоколаде!

По-лесно е да се възпираш от любовта, да си я позволяваш рядко (или тайно), по 2 пъти в месеца (или на ден – хаха!), отколкото да знаеш, с цялата си същност, че ей-сега ще я убиеш.

С хапче!

Глът! И толкоз…

 

Не.

Отказвам.

Слаб съм, знам.

Но с тази слабост съм щастлив.

 

Защото мога да очаквам бадемово-шоколадовите сладки на Вероника.

И браунито ѝ…

Кокосово-шоколадовият сиропиран сладкиш на Йоанна.

И суфлето ѝ…

И моите собствени шоколадови експерименти.

И да знам, че ще ги искам – и ще ги получа.

 

И така.

Казвам НЕ на тоя хром!

 

И продължавам напред.

заедност

Средата. Средата е най-важната точка. Там, където трябва да се срещнем. По средата. Вървим в противоположни посоки, аз от изток, ти от запад, но с една и съща цел. И после, от средата, заедно да продължим.

Поне това е планът.

(А чий план?)

Средата, ей там нейде, сияе комай, свети, грее и зове ме по име. А ти виждаш ли я? Или погледът ти сляп остава за тази светлина? Невидима е, да, за очите. Затова.

И не, не сърцето трябва да я види, а душата. Защото не е тленна тая светлина, като сърце, като плътта, със срок на годност. Времето не я познава, тя е там, била е и ще бъде.

Мястото на срещата, началото и краят на две различни пътешествия, но част от друго цяло. Но стига я човек единствено и само с друг – аз твоят ключ съм, ти си моят, към тази светлина. Без теб мираж е тя и вечно се отдалечава с онази скорост, с която аз се движа. Тя е светлина за двама.

А кой си ти? Етюд на пробите и грешките…

Хайде, към средата с мен, заедно-насрещно, да видим дали ще я достигнем.

(Това е План А.)

love me

Приготвяш се за среща. Първа среща. Най-хубавите дрешки, парфюмче, косата сресана / стилно разрошена… Изрязани нокти, готините кецки (или, де да знам, сандалоботушите с тигрова щампа), усмивката на 6, зъбите бели, очилата почистени с микрофибър…

Трепет!

Имаш само 3 секунди (ли бяха?) да направиш първо впечатление. Мишо знае, че има само 3 секунди, затова използва намсикъв шампоан.

Срещата минава много приятно, направо чудесно! Усмихваш се, демонстрираш познания, остроумие, чувство за хумор, дори впрягаш аналитичния си ум и се втурваш в комплексни дискусии по невъобразими теми!

Изкопаваш най-сложните си думички, припомняш си някакви впечатляващи книги, цитати от именити автори, красиви песни…

Стараеш се да звучиш така, както искаш да бъдеш възприет. Влизаш в тона на човека отсреща. Намирате общ език – дори и да се налага да проправяте пъртини през различията, накрая се срещате.

И се вземате! Ура!

Не е ли странно, че след всичкото това старание да се покажем такива, каквито не сме, ние настояваме да ни приемат такива, каквито сме?

Ние не сме толкова красноречиви, колкото на първа среща.
Не сме толкова забавни.
Не сме толкова остроумни.
Не сме толкова поддържани.
Не сме толкова духовити.
Не сме толкова толерантни.

Не сме толкова идеални!

Всъщност сме разсеяни, забравяме, мързеливи сме, разхвърляни, скучни, досадни, несъобразителни, мрънкащи…

Остава да се молим и надяваме, че онзи човек, когото така умело сме омаяли, е достатъчно разумен, че да разпознае истината.

– – – –

Кремона и Слав помнят разговора, когато обсъждахме тези екзистенциални теми – реших и в блога да споделя 🙂

тялото, душата и съзнанието

Честит Трифон Зарезан!
Честит Свети Валентин!
И простено да ви е всичко, що требе да се прости!

Днес се получава 3-в-1 – Трифон, Вальо и Прошка: Тялото, Душата и Съзнанието. Много хубаво триединство – днес се получава празник на човека!

Пожелавам на всички да го отбележат по най-хубавия начин, да отпразнуват и трите празника, и изобщо да не се занимават кой бил православен, кой бил католически, кой бил маркетингов трик!

Пийте, обичайте се, прощавайте!

* * * * * *

А на онези, които на всеки празник се мръщят “защо точно днес, защо само един ден, не може ли винаги, всякога и постоянно” искам да кажа:

Не може, защото за да усетиш разликата ти е нужен контраст. Ако всякой ден бе празник, то никой ден не би бил празник.