ЕКОледа

Коледа дойде! Дори и насред таз криза повсеместна, тя смогна да пристигне навреме. Появиха се елхичките по ъглите на улиците и булевардите… и се намери някой да каже “ма не убивайте елхичка!”

Все повече хора защитават живота на беззащитните малки елови дръвчета, които биват изсичани ежегодно, за да ни е уютно и празнично. Това не е екологично, така унищожаваме дръвчета, които биха се развили естествено, които биха допринесли за стабилна екосистема…

И ми казват “аз от пет години използвам изкуствено дръвче – хем не ми се налага да чистя от иглички, хем вече пет елхички съм спасил”.

Тъй! Мисля, че пластмасовите елхички трябва да бъдат именувани “еко-елхи” – по тертипа на небезизвестните “еко-палта”. По този начин, оксиморонът ще стане твърде очевиден.

Да оставим настрана факта, че (повечето от) тези ели се отглеждат единствено с целта да бъдат коледни дръвчета. Да подминем и факта, че украсяването на елха не е свързано с християнството – това не ме касае, а и връзка все някъде се намира, след като вече е добило неоспорима коледна символика. Може да подминем и факта, че повечето от дръвчетата няма да оцелеят дълго, защото изключително малко от тях оцеляват в иглолистните гори, тъй като най-силните дървета буквално унищожават по-слабите. (Тук всъщност може да се поспори, тъй като никой не знае дали няма да бъде отрязана точно някоя бъдеща многовековна ела…)

Нека поговорим за еко-дръвчетата. Защо са “еко”? Защото заради тях не се унищожава истинско дръвче. И с палтата така – те са “еко”, защото заради тях не се убиват чинчили/норки/зайци/котки и т.н.. Вместо това се използват синтетични материи, най-често пластмаси, които имат подобни свойства и външен вид. И които все някога ще бъдат изхвърлени и ще се разпадат с десетилетия.

Еко?

Разбира се, винаги има хора, които обясняват за разсадниците и развъдниците – това са дървета и животинки, които се отглеждат специално с цел да бъдат унищожени за да задоволят потребителските ни нужди. После вероятно разговорът прераства и към хранителната индустрия – фермите, развъдниците, рибарниците и т.н..

Един път една приятелка, вегетарианка, ме гледаше как настървено ръфам пилешко бутче и заяви: “Ти в момента ядеш мъртва птица!” Аз й отговорих: “По-добре мъртва да я ям.” 🙂 Все едно да ми кажат, че като ям омлет, консумирам осакатени и термично обработени птичи ембриони…

Отнесох се!

Обикновено защитниците на “еко-елхите” и “еко-палтата” продължават офанзивата си с твърдението, че дръвчетата и кожите не са само от разсадниците и развъдниците, но и от бракониерство, което ощетява природата. И са прави – така е. Но това, до което води производството на тези “еко” продукти, поне от моя гледна точка, не намалява бракониерството, а вместо това увеличава количеството неорганични отпадъци. Борим едно зло с друго. Ако целта е да борим бракониерството – нека не се блазним от прекалено евтини продукти без доказан произход, а да проверяваме откъде е дошла тази елха, или онази норка.

Вместо да ми се кара някой, че съм си купил елхичка от пазара, или яке от камилска кожа (примерно), и вместо да ми препоръчва да си купя пластмасово “дърво” или синтетична “кожа”, може да измисли далеч по-добри препоръки. Мога да си купя елхичка в саксия, която по-късно да засадя на някоя поляна. Мога да взема само няколко клонки, с които да си украся някой кът у дома. Ето, по този начин нанасям по-малко вреда, отколкото ако си купя пластмасово дърво. Колкото до кожите на горките животинки, противниците на кожените дрехи може просто да подкрепят индустриите за производство на памук и вълна, вместо да пропагандират носенето на пластмасови палта. Аз самият притежавам единствено кожени обувки – всичко друго ми е памук и вълна.

Във Фейсбук има новосъздадена група “Не убивайте дърво за Коледа!” в която твърде много членове се хвалят с пластмасовите си боклуци. Съжалявам, но с далеч по-чиста съвест бих си купил елхичка от някой, който може да ми докаже произхода й (предполагам, че не е трудно, особено в по-големи вериги магазини), отколкото да си взема изкуствена. Да, вероятно някога бих могъл да я рециклирам, но всички знаем на какво ниво е рециклирането (и разделното събиране) у нас. А и всъщност от години се радвам на елхичка в саксия, която някой хубав ден ще опитам да пресадя в парка отсреща.

freeциклиране

Искрено се изненадах когато разбрах, че в България има поддръжници на Freecycle.org.

Какво е това?

Ако имате ненужни вещи, те не е нужно да се озоват в някой от контейнерите за събиране на боклук. Ако имате стол вкъщи, който не е нужен, или стар аудио-усилвател… Каквото и да е – можете да пуснете обява в българската група на Freecycle и да подарите въпросната вещ. Може и да потърсите нещо сред публикуваните обяви.

зелено, зелено

Ето на, изненада! Столична Община и фирма Елтехресурс (не ги знам кои са тези…) организират “събиране, временно съхраняване, предваритело третиране и предаване за оползотворяване  и/или обезвреждане на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване“.

Това ми харесва! Имам един повреден монитор, който трябва да разкарам, но не знам къде да го дяна – отказвам да го бутна в контейнерите на улицата. Имам и една батерия от лаптоп, която се поду, но от Криейтив Център, колкото и да ги харесвам, отказаха да се занимаят с нея – все пак не са официален Apple Store, а просто лицензиран дистрибутор, който явно не се е погрижил за рециклирането. Имам и два антични дека Hitachi, които май са от зората на електрониката – определено са ми батковци.

Е, ще проверя къде ще бъдат поставени тези контейнери и ще се постарая въпросните анахронизми да се озоват там.

Тук има план-график на събирането на боклутехниката.