Tag Archives: държава

митници, шитници

Тук ще имате удоволствието да прочетете кратко описание на забавно преживяване, което Стефчо ме помоли да споделя от негово име:

Личният ми опит с български митници.

Такаааа, ще започнем с историята малко по-отдалече, от момента, в който за мое нещастие си харесах нещо от магазина на Blizzard. Наистина, нещото беше повече сантиментално скъпо, отколкото практично или ценно, но понякога просто не се сдържам и ИСКАМ, ИСКАМ!!

Както и да е, бях невероятно щастлив, че магазинът предлага доставка до България, което напоследък, за добро или зло, се случва с повече онлайн магазини. Набързо проверих цената и се оказа, че за скромната сума от $15, хората ще ми донесат стоката (която всъщност струва $35) до България.

Ура!

Ще ги платя, няма проблем, 15 – 15, все пак е почти половината от цената на стоката и няма да е чаааак толкова много пари.

Превъртаме набързо във времето с няколко седмици и колегата ми звъни по телефона, че са се обадили от DHL, че стоката е задържана на Български Митници, защото е надвишила някаква сума.

ОК, няма проблем, казах аз и се запътих щастлив към колата за да ходим да платим мито. Сметнах набързо 20% – около 18 лева – е ок няма проблем, все пак е нормално в държави с по-висок стандарт да се плаща допълнително за привилегията да ползваш пътища, здравеопазване и образование на такова ниво.

Рових из интернет за процедура за освобождаване на стока от митница, за да не остана изненадан и намерих един много приятен блог, който стъпка по стъпка обясняваше всичко необходимо. Естествено ако не бях прочел информацията, щях да бъда върнат на митницата, защото както можете да очаквате, трябва предварително да бъде принтирано нещо (инвойса), да си носите флашка и да носите крило от триста годишен прилеп, око от фазан албинос и перо от птица киви.

Въоръжени с търпение, пристъпихме към първата стъпка описана от блогъра и отидохме в DHL за да вземем документите, с които ще платим в митницата. На гишето в DHL обаче, любезната служителка около 15 минути опитваше да намери пратката но така и не успяваше. Няма да влизам в подробности, но се оказа, че моят човек недоразбрал нещо и се оказа че то не било DHL ами FedEx. Ехххх Иво Ивоооо.

Окей, все тая, тръгнахме да издирваме ФедЕкс, ама да не си мислите че можете да го намерите по табела или някакво описание – просто до една порутена сграда има едно порутено пътче, по което, ако случайно решите да тръгнете и вървите около 100 метра, благодарение на ястребовото си око може и да забележите в далечината надпис върху една сграда FedEx. Уау!

Засилихме се да влезем с колата, но за моя изненада, попаднахме на оня-тип-портиер, който се взема много насериозно и учтиво ни обясни, че чак да влезем с колата няма да стане, ами трябва да паркираме еди къде си и после да ни се издаде пропуск, за да можем въобще да си помислим да пристъпим в тяхната светиня.

Взехме пропуска, влязохме във FedEx, взехме документите и обратно към митницата.

Там, естествено, успяхме да ядосаме една служителка, че видите ли как може да не знаем реда и да изтеглим грешно билетче, но го преглътнахме и понеже аз бях изтеглил от всички възможни евентуално релевантни билетчета, скоро излезе реда ни за ЕОРИ-то (?). Попълвахме няква бланка и след известно време взехме въпросното ЕОРИ.

След това обаче се оказа, че трябва да попълним митническа декларация. Много интересно, че бланки за попълване НИКЪДЕ в митницата няма и освен това трябва да бъде подготвен и един XML файл с определен формат. За услугата отвън пред митницата услужливо има две “случайни” будки, в които можем да получим митническа декларация, попълнена, и XML файл върху флашката ни, срещу сумата от 18 лева (ебаси).

Платихме им, след което влязохме да платим в банката и самото мито (19 лева), след което, след ново изтеглено номерче и чакане около 10 минути, служителката нещо не хареса, че имало още едно име в email-a с инвойса и каза, че трябва да изчакаме, не може да стане веднага.

Излезе изпуши една цигара, върна се и каза че всичко е готово и може да вземем документите и пратката вече е освободена!!! Невероятен успех!!!

Влязохме в колата и естествено единствения паркинг е на летището, който е 3 лв. на час, т.е. платихме още ШЕСТ лева за паркинг.

Вече леко изморени се върнахме във ФедЕкс, при любезния оня-тип-портиер, за да вземем нов пропуск. Предадохме документите и очаквахме вече пратката, но уви – отидете на каса.

На касата ни съобщават, че дължим 24 лв такса, защото Педекс били задължени да държат пратките в СТРОГО-ОХРАНЯВАН-СКЛАД-ПОД-МИТНИЧЕСКИ-НАДЗОР и толкова се плащало за услугата. Кво да направя, платих им, след което излязохме навън, защото пакетът се получавал от другия край на сградата и ТАМ ВЕЧЕ ГО ВЗЕХ!

Любимата ми платнена чантичка която ми излезе:

$35 цена – 64 лв
$14 доставка – 26 лв
митническа декларация – 18 лв
мито – 19 лв
паркинг – 6лв
митнически склад – 24 лв

Или общо 157 лв (СТО ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛВ) – т.е. оскъпяването е само 245%

семантичен фейл

Може би първо трябваше да се посъветвам с някой филолог.

Проблемът ни е семантичен. Съвсем сериозно!

Думичката държава идва от “държа” – съвсем наскоро го разбрах. Архаизъм някакъв. Анахронизъм, останал от монархически времена, когато земята е била собственост на владетеля. Както и хората по тая земя.

Ето, там е проблемът! Нас ни държат едни хора, които имат власт над нас – те са властимащите. Владетелите.

Думата оправдава отношението и делата им, на тия наши прекрасни политици.

Не е като например Staat (от “състояние на страната”) или country (от “terra contrata” – земята насреща, земята пред нас).

Държава бе! Държат ни. И ние им позволяваме. Че и направо ги насърчаваме!

Честно казано, моделът на капиталистическите корпорации е далеч по-удачен:
Има едни акционери, едни заинтересовани страни, които се явяват собственици на компанията. Пред тях (!) отговарят онези, които управляват компанията. Те са назначени там – избрани – с основната цел да направят така, че фирмата да се развива добре, да оцелява, да носи позитиви за тези, които са вложили средствата си в нея.

Тия, дето ни управляват, трябва да бъдат някакви мениджъри. Назначени от нас, отговарящи пред нас. А не властимащи.

Честно, аз съм убеден, че чисто семантично сме се преебали!

Искам да сменим думите! А вие?

Катурница

Защо се изненадах от Катуница и последвалите безредици / митинги / тълпи / бунтове? Та те са повече от логични!

Да поясня – не казвам, че е логично народонаселението да се израсисти. Въпреки че то и без това си е едно такова нетолерантно и старомодно, но това си го знаем – такива сме си тук, в по-близкия изток.

Ама причината, тя е толкова очевидна! Голямата лудница, която катурна Катуница, не беше анти-джипси фест. Не и в първоначалната си същност. Тя беше анти-липса-на-държава-фест. Беше предизвикана от отсъствието на каквато и да е протекция над “редовия гражданин” и от фаворитизирането на сиви-до-черни политикономически единици.

Като Цар Киро.

Публична тайна е къде се корени рогът на изобилието. Каква ти тайна, това е публична истина! И немалък процент от българския народ се цели в точно този корен, драпа към тоя Рог.

То и там проблемче – когато българинът си каже “искам и аз така!” вместо “не, така не може!”, тогава всичко е изгубено. Щото така този българин легитимира случващото се.

Спомням си за “връзката” между Ал Кайда и Ирак, която обикновените американци някак успяха да си създадат след 11/9/2001, въпреки че такава липсваше. Вие спомняте ли си?

Същата причинно-следствена измислица се случи и тук. И се развълнува. И някои пъргави умове хванаха сърфовете и се метнаха върху й. (Не го знам къде е това ударено ‘и’!)

В тестовете SAT има едни логически въпросченца:

Ако някои X са Y, а всички Y са Z, то вярно ли е, че всички X са Z?

Онези, които се вдигнаха на “бунт срещу циганите” нямаше да отговорят правилно.

А то никак не е сложно!

(Защо винаги пиша хаотично и не си довършвам писанията?)

държавен късмет

Хей, хей, държавната лотария се възроди!

Така де, дълго време нищо не се чуваше за лотарията – само за великото ТОТО и неговите гаргантюански жакпоти слушаме.

Този постинг, обаче, го пиша заради едно малко и конкретно коментарче:

Промо песничката е чалга!

Яко се кефя, че държавната лотария се рекламира с този най-популярен у нас музикален жанр. Прайльна – шъ фанат да зарибят максимален брой потребители. Повече купувачи на билетчетата, повече потенциални милионери, по-голям приход за държавната лотария.

Смятам, че е ред на МВР да популяризира още повече своите невероятни акции (“Дупетата” и т.н.), като им пусне чалга саундтрак! И не просто някакви си вече популярни песни. Не! Всяка песничка трябва да бъде създадена специално за съответната МВР акция.

Ех, дупето
Ах, дупето
Вредно то е
За детето!

(14 секунди маане  break)

EDIT:
Дали да не променя заглавието на “държавна чалга”?