Tag Archives: България

национална лотария за справяне с проблемите

Всички сме запознати с принципа на работа на нашите институции:

1. Някой нахален гражданин подава сигнал в някоя институция за нещо си, с което и без това всички са свикнали от години, та тоя за какъв се мисли?!

2. Институцията си бърка по дупките, сигналът е затрупан от някакви папки, в които никой не знае какво има, за сметка на това всички компютри имат пасианс.

3. Някой умира в ситуация, пряко свързана с въпросния сигнал.

4. Взимат се Мерки. Временно, докато има камери и Журналисти.

5. Давай сначала.

И така, кръговратът на живота си кръговърти, а ние си решаваме проблемите на цената на 1-2-4-5 живота. Колко му е, на фона на 6-7 милиона жители? То и без това повечето са безработни и само висят на врата на реформите… Пречат!

Та аз имам едно предложение. Вместо да чакаме на някой мрачен междуселски път без сантиметър маркировка, осеян с трапове, да се сблъскат челно един местен и един чуждоземски автомобил, и да загинат няколко човека, бихме могли да се разминем само с един отнет живот, при това нашенски. Да не разваляме външнополитическите отношения.

На лотариен принцип.

Да, можем да принасяме някого в жертва, вместо да чакаме това да се случи по естествен път! И за да бъде напълно честно, трябва да прибегнем към гореспоменатия лотариен принцип. Но за да не застрашаваме държавата, трябва поне правителството и парламента да изключим, че без тях кой знае какво ще се случи… Кораб без капитан и екипаж, нали знаете!

Та при завършването на всеки пътен участък, да даваме в жертва по един живот, може дори по стар български обичай – те нали традициите са ни важни! – да вграждаме печелившия от лотарията в основите на магистралите и мостовете! Така щото винаги да ни пази от злите духове!

Аз за пътищата говоря, защото нашата национална война се води най-вече там, нали по медиите все за “войната по пътищата” ни приказват. Ама сигурно има как да си решим и други проблеми чрез Лотарията за Справяне с Проблемите на България! Може да направим една лотария за пътищата, друга за строежите (тук влиза поддръжката на асансьорните уредби), трета за здравеопазването в провинцията… Диверсификация му е мамата!

Разбира се, участието ще е задължително (освен за горепосочените изключения), ще се тегли по ЕГН, софтуерът ще е написан от ония, как се казваха – Информационно Обслужване? Подобен на оня за случайното разпределение на делата в Съда, ама по-сложен.

Позната схема, то не една или две книги има с такъв сценарий, че и филми бол…

Така ще намалим броя на жертвите! Освен това, здравноосигурителната система може да има фонд за възнаграждаване на семействата на печелившите – все пак и те трябва да получат нещо от лотарията. Освен, разбира се, удовлетворението, че тяхното семейство е помогнало за спасението на цял един народ.

Да, мисля, че идеята е много добра!

Къде мога да внеса предложение? Онлайн става ли?

Всъщност, сигурно става, ама после вероятно трябва да ида до няое гише, за да им дам някакъв документ на живо, и вероятно да им връча попълнен някой формуляр, който съм си изпринтил вкъщи (и информацията от който имат в поне 2 от многобройните си, но все още несвързани една с друга системи)…

Ще проверя, но да, мисля, че идеята е много добра!

P.S. Видяхте ли ей това (във връзка с ей това):

отново съм българин

Здравейте!

Аз съм Мишо.

Аз съм от ония ужасни хора, които не само учиха в частно и чуждоезично училище, не само завършиха висше в чужбина, ми взеха, че след това си дойдоха в България, с основната цел да мрънкат колко е гадно тук и да мразят интензивно правителството и простолюдието. Единствено и само за това съм тук. Ставам сутрин, ходя на работа, в офис с твърде подобни на мен хора, после минавам през фитнеса, или през някоя бирария, където жуля бири, като долен лумпен, и псувам ли псувам! По цял уикенд се забавлявам с приятелите си, джиткаме из и извън София, и мразим наред.

Не се кефех на патриотите. Яхаха Ботев и Левски за щяло и не щяло, изобретателно (или не толкова) избирателни в цитатите си. Химнът се използваше като щик, а знамето – като щит. От 10 кладенеца вода се носеше, за да се докаже, че българите нямаме проблеми, особено такива, причинени от нас самите!

Патриотизмът като евфемизъм за суров и сляп национализъм ме отврати от родолюбството. Обвих се в крайностите на културния релативизъм.

Тогава се случи #ДАНСwithME.

Изведнъж се почувствах отново българин. Малко от малко. Отдавна не ми се беше случвало. Може би от около 3 години след като си дойдох… Което ще рече от вече 6 години.

Защото дойдоха всякакви хора, за да покажем, че корупцията (вече) не е основен градивен елемент на нашия манталитет, че ние не само искаме промяна, но сме готови на такава. И още повече, вече сме започнали да се променяме. Млади, стари, бедни, богати, известни, безименни, леви, десни, дебели, кльощави, хетеро, гей, глупави, гениални, работещи, безработни… и т.н., и т.н., и т.н. Почувствах се, за първи път от толкова време насам, част от народ. От общество, не от стадо. Защото толкова много, различни хора, не се делим, а се обединяваме. (Каквото и да твърдят разни сърдити елементи.)

Да, всички се оглеждаме, да не би някой да се възползва от инерцията ни. Нащрек сме.

Но сме щастливи и усмихнати – и има защо! Усмихнати сме, защото изведнъж отново има надежда и ние си я отглеждаме от малка! А не защото сме някаква по-висша класа.

Няма класи. Ние сме част от всички и просто танцуваме.

 

Здравейте!

Аз съм Мишо. А, да, освен това съм интернет лумпен.

 

#BulgariaExists!

 

P.S.

Настоящото писмо се роди в кухата ми лейка като отговор на статията на Велислава Дърева, която е човек далеч по-интелигентен, опитен и сериозен от мен, както и доказан професионалист. Може да сме в различни квадранти, но това не пречи да я уважавам. Обаче не можах да подмина думите и мнението ѝ, защото съм искрено убеден, че тя греши. Защото до мен ходят приятелите на Пламен Горанов, които плакаха тогава… И знам, че те не го мразят. Нито аз.

Напред към истинско заплащане на труда

Промяната от която се нуждаем е неотложна и за да има смисъл, трябва да е драстична – рязко увеличение на възнагражденията до нивата в развитите държави от ЕС.
Всички приказки за постепенност, плавност, за “меки” мерки и т.н. са  за наивниците.
Сега трудът е лошо платен и ефектът от труда, естествено, е плачевен.  Държавната администрация работи на 10% от необходимия капацитет, държавата и особено общините са лоши платци, нито една от услугите не върви гладко. Фирмите закъсват, но не само поради проблемите с държавното безхаберие. Производителността на българския работник/служител е най-ниската в Европа,  не защото хората са калпави, а поради счупената взаимовръзка  “добро заплащане за добра работа”.

 

Според данни на Световната банка, публикувани в сп. Economist в края на април, производителността на труда на изработен час в евро е най-ниска в най-бедните нови страни членки, и висока в богатите страни от Западна Европа. Най-ниска – доста под 5 евро, е в България, следвана от Румъния. Над 5 евро на час са Литва и Латвия…

 

Лошата или полуработата трябва да се наказват жестоко. Нормалната и добрата работа трябва да се уважават и възнаграждават така, че работещият да е спокоен и доволен. Калпавите или се научават, или отпадат.

Как ще се постигне драстично увеличение на възнагражденията?


В САЩ не е възможно американски гражданин, пълнолетен, да получава по-малко от 8 щатски долара на час, независимо какво и къде работи.
В България трябва незабавно, със закон, да се забрани български гражданин, пълнолетен и пълноправен, да получава по-малко от 11,7 лева ( 6 евро ) на час. Това означава МРЗ – минимална работна заплата равняваща се на 1 122 евро. Подобни са нивата във Франция, Германия, Дания, Белгия. Ние с нищо не сме по-лоши от гражданите на тези държави и освен това членуваме в един клуб с тях – ЕС.
Резултатът ще е изненадващо добър.
При толкова голямо и рязко увеличаване цената на труда (близо 10 кратно), цените на стоките също ще нарастнат, но в по-малък порядък – няма да е 10 пъти. На практика платежоспособността, а от там и оборотите ще се увеличат значително.
Приходите в хазната ще се увеличат строго пропорционално към увеличението на работната заплата, но при следните изрични условия:
– стриктно опазване от сив сектор при трудовите договори;
– държавните служители се облагат както всички останали български граждани.
След увеличението държавните служители вече наистина ще има какво да губят – добро заплащане и добра пенсия.  Ако ги мързи или работят само срещу подкуп, недоволните им колеги и недобре обслужените граждани бързо ще разчистят паразитиращите.
Увеличените приходи в хазната ще позволят да падне ограничението за максимален размер на пенсиите. Незабавно ще могат да се дадат добавки към пенсиите на най-унижаваните български граждани – пенсионерите с ниски пенсии, които са твърде много.
Рязко ще се повиши стандартът в тази забравена от Бог държава.
Кой ще пострада?
Най-вероятно тъй наречените експортно ориентирани чужди инвеститори ще ореват орталъка, че са нарушени разчетите им. Печалбите им силно ще намалеят или ще изчезнат. Нека! Разчетите на българските граждани вече 20 години се нарушават и е време да се разбере, че по-важни от интересите на износителите на български суровини са интересите на собствениците на тези суровини.

Работещите за нашия пазар чужди инвеститори – например мобилни оператори и банки, ще бъдат повече от доволни. Те лесно ще се адаптират.
Продадените електроразпределителни дружества ще имат много ядове. Цената на тока не е пряко обвързана с минималното възнаграждение, а те ще трябва да плащат на българските си служители европейски заплати. По-добре така, отколкото с комисионни договори да изнасят печалбите в своите страни пренебрегвайки интереса на България. Ако не им харесва – могат да се откажат от договорите си.
Същото важи и за водните оператори, и за концесионерите на боклука.

Накрая най-важните пострадавши – българските фирми.
Шокът ще е ужасен.
Има обаче една родна поговорка – “Всяко чудо за три дни”!
Тези, които в кризата нямат работа, ще предпочетат да не плащат високи заплати и ще прекратят дейността си. Качествените хора ще предложат своя труд на други фирми, които имат работа, но вече срещу истинско заплащане.

Най-добрите специалисти няма да имат никакви проблеми.

Калпавите или се научават, или отпадат.

Конкуренцията ще е истинска. А кризата, рано или късно, ще отмине.

 

Тук е мястото да се отбележи, че съществува дълбок стопански и етичен проблем в тоталната безкритичност с която родното законодателство допуска кьораво и сакато да притежава или по-скоро – да управлява фирма. Образователният ценз е въведен за управление на автомобил, а за управление на хора не е. Би могло да се окаже, че цензът е разковниче както за нормализиране поведението на българските фирми, така и изобщо за наложителната синхронизация на българската икономика към глобалната.
Големият проблем за българските фирми след задължителното увеличаване цената на труда, ще възникне в периода за адаптация на пазара към новите стокови цени. През първите 2-3 месеца приходите няма да са в равновесие с необходимостта от разходи за заплати и осигуровки. Тук ще си проличат качествата на мениджърите. Опитните ще се справят веднага. Към неподготвените съветът е – неотложно, прямо и откровено обсъждане на проблема с работниците и разумен план за разсрочено плащане на възнагражденията. Когато работниците знаят, че ще получават сериозна заплата, то те ще са готови на големи ( дори до 6 месеца ) отсрочки и частични плащания, ако разбира се не са били лъгани преди това.

Сътресенията ще отминат. Фирмите и хората в тях ще се адаптират.
Ако
поведението на администрацията е адекватно – всичко ще влезе в релси за приемливо къс период.

И Европа ще е в нас, а ние – в нея!

– – – –

Vazоff (гост-автор безбложник)

нашата реклама

Един коментар под статия в Capital.bg ми припомни едно нещо, дето си го мисля понякога. Та реших да си го запиша поне в блога, да си личи, че някога съм мислил и аз.

Става дума за статията, посветена на епичния фейл (поредния) на ДабълБи, който обясни в Хърватия как у нас, в БГ, животът е прекрасен.

Гъз!

Ениуей де, няма да пиша за тая глупост, нито за тоя глупак. Друго ще си кажа.

Коментарът на arch_ споменава туризма на Хърватия. От което си спомних за онзи вид реклами, които би трябвало да нахъсват разните чужденци да туристят. И се сетих за българската реклама.

Винаги маркетингаджиите и рекламистите обясняват едно правило (не само едно, ама тук то ми е важно), а именно – focus! Концентрирай се! Не се разхвърляй, не се размивай!

Сега да си спомним рекламите на БеГе (ако някой ги намери – да даде линк, че в момента ме мързи да ровичкам) – там са представени едни ключови елементи, които би трябвало да впечатлят всеки рекламогледач и потенциален турист.

Море, плаж, вода, гори, полета, планини, ски, сноуборд, забава, веселие, млади хора, деца, семейства, традиции, култура, кухня, специалитети, красота, изгреви, залези…

Имам проблем с този подход. Мисля, че е погрешен, неефективен, или поне не в дългосрочен план.

Първо, всичките тия ключови думички са изтъркани до немайкъде. Тая реклама е generic и половина – името на коя да е страна ще се върже, стига да има 1) излаз на море и 2) планини и сняг.

Освен това, дали пък точно тия са ни предимствата пред останалите страни? Все пак с тази рекламка се опитваме да се отличим, да се покажем, да убедим някого – “Ела при нас, не ходи в Испания!”.

ОК де, ама то всъщност е пълно с места, където можеш лятото да плажуваш, а зимата да сноубордираш. Даже и плажовете им са по-хубави от нашите, и ски-пистите им са повече и по-добри.

Тогава?

Тогава смятам, че е нужно да покажем истината. Това, което все пак ни отличава.

Тук е евтино, тук алкохолът е навсякъде, тук става купон защото е евтино и алкохолът е навсякъде. И достъпен.

Сорка, ама това са фактите! Туристите у нас не са средната (или висока) класа европейци, защото те могат да идат на море на хубаво мято, където обслужващият персонал всъщност върши нещо смислено, където няма да си потрошат колата в някоя дупка.

Тук идват бедни европейчета, студентчета, които искат да си купонясват без да се наложи после цяла година да си изплащат кредитната карта.

Вместо да се борим с красивите кадри на адриатическото крайбрежие, невероятните скали на Памуккале, страховитите ски-писти по Алпите, истинската антична история на Гърция, Турция и Италия (а не като нашата – унищожена от комунизъм и разграбизъм)… Би било логично да направим реклама, която да показва колко е евтино при нас (ок, може и “изгодно”, ако настоявате), колко много може да се пие и яде за сравнително малко пари, как тревата е забранена, ама всъщност само на хартия…

Абе що не я легализираме? И проституцията, че и без това има достатъчно секс-туризъм у нас. Хем ще им събира държавата данъци, хем ще има някакъв контрол, защото в момента всичкото е пълен хаос.

И така.

Както предложи Karakonjol, принт рекламата на БГ може да изглежда по следния начин:

Уличка. Саксии с палми – явно е някъде по Златните или Слънчев бряг. Отзад светят дискотеки, светлините са пъстри, привлекателни, омайващи. Даже ако са Златните, може да се вижда и Айфеловата куличка. Виждат се тълпи младежи, всеки носи някакво питие. Всички са усмихнати на макс – having a good time, определено. На преден план има три момичета, които вероятно са пияни и/или надрусани. Едната е поразголена, полегнала на земята, леко разкрачена, поличката и се е надигнала примамливо.

Най-отдолу, под разкрачената мацка, с парти-шрифт пише:
Bulgaria – everyone’s welcome!

в очакване на Чърчил

“Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч.”
(Малкият принц, Екзюпери)

Загледан в дървото на своите успехи Премиерът Борисов не вижда гората от проблеми. По-скоро не желае да ги вижда, защото му напомнят колко е несъвършен – като всеки от нас, а така му се ще да е изключителен… Уви! Само ако отмести поглед от това дърво и ще трябва да осъзнае, че е крайно недостатъчно да организираш довършването на 250 км. магистрали и да се съгласиш с построяването на спортна зала, за да влезеш в историята с име на достоен политик.

Истински великите държавни мъже имат други мерни единици, при които асфалтът и бетонът са резултат, а не цел. Доказано най-важно е мотивирането на нацията (не на партията!) за достигане до резонанс на обществената енергия, което пък служи за премахване на всякакви граници поставени от обективните и наглед непреодолими обстоятелства. Това убягва на Премиера, защото втренчването напълно го е лишило от обзор. Ритането на топка в зоните допълнително прихлупва погледа му в тясната рамка на селския стадион. И дотук!

Двадесет месеца интровертно управление гарнирано с екстравертен PR, се оказаха недостатъчни патокът да се превърне в лебед. Очертава се, че и 48 няма да стигнат. Въпреки големите надежди раждането на голям политик не се случи. Случи се лош кавър на особен микс от настоящи, минали или отминаващи авторитарни величия:
Мачизъм и чар от дядо Берлускони, отказ от Жената а ла Саркози, мнителност и липса на великодушие като (странно) нисък мъж – отново Сарко, Путински авторитаризъм, Кадафистки униформен нарцисизъм, Меркелска организираност на кабинета но със Сталински подход към министрите, Живковски хумор, Кобургготска демонстрация на уж финансова незаинтересованост, Костова липса на приятели, Берово отношение към олигарсите, Доганска безочлива откровеност, бърза реакция като Румен Овчаров и ехидност като Румен Петков, аудио-пристрастеност като Никсън и любов към спорта и пурите като Кастро.

Какво липсва в микса?

Липсват следните дребни елементи:
Стратегия, политическа ерудиция, парламентарен опит, компетентност, самокритичност и за съжаление, най-важното – въображение!

“Валяло е, а аз не съм усетил.”
(Евтим Евтимов)

Въображение. Полет на мисълта. Превръщане на минусите в плюсове. Радост от творческото преосмисляне на натрупан опит – свой или чужд. Елитарност и неповторимост. Удоволствие от неординерно преодоляване на трудностите, от постигане на уникални решения. Световна популярност.

Нищо такова не ни се случва. А би могло! Но само ако не ни управляват като коне с капаци по учебниците от 1980-та г., а по тези които ще бъдат издадени през 2020г. Те вече се пишат, ама май няма кой да усети, да ги прочете изпреварващо и да ги приложи на практика.

Какво щеше да стане например, ако в отсечката “Стара Загора – Нова Загора” от магистрала Тракия беше заложено трасе за управление на автомобили на автопилот и поне два пункта за зареждане на електроавтомобили? Малко по-скъпо, но сигурно място в челните заглавия на световната преса и много мераклии да се разходят за да видят това “чудо” насред България.

Ами ако покривът на спортната зала вместо със стандартна защита на хидроизолацията беше изпълнена с фотоволтаично фолио? Американците вече направиха такъв стадион – енергийно независим. Малко по-скъпо, но рекламният ефект щеше да ни осигури няколко последователни поне европейски първенства, с които раходите се покриват, а после произведеният ток сериозно намалява експлоатационните разходи, дори да не се продава по скъпите тарифи.

А околовръстният път? Къде в Европа има скоростна магистрала в населено място без акустични огради? Дали не беше възможно такива огради да има по проект и те да са от слънчеви панели, както фотосоларни, така и за производство на Битова Гореща Вода. Може да се обзаложим, че кандидати за концесия на тези огради ще има достатъчно.
А панелните сгради? Ако Министерството на Регионалното развитие беше започнало да инвестира още от 2010г. в активни (такива, при които консумацията на енергия е по-малка от енергията, която генерират) обществени панелни сгради, каквито най-често са училищата и детските градини, то сега когато иде време за обновяване на частния панелен жилищен фонд, подпомагането щеше да е много по – ефективно.

А малки когенератори в жилищните комплекси? А автоматизирани дву- или триетажни паркоместа в центъра на градовете? А електро-велосипеди с абонаментни карти на всяка метростанция или ЖП спирка?

А спортни или музикални дневни интернати за социално-слаби деца и децата от малцинствата, които ще са по-евтини от безразборните социални помощи?

А задължително обучение по история на България и география на природни и исторически забележителности при провинения с ниска обществена опасност? Или езиково обучение?

И още много, много…Що не обявите един конкурс?

Ей, Големият Политик! Ей вие, всички политици ! Хора! Мислете!

Барон Мюнхаузен е мечтател и лъжец, но е по-известен от всички вас и е донесъл повече пари на автора си отколкото всеки един от вас може да си представи. Негова е крилатата идея да се хване за косата и да се изтегли от блатото. Ние можем друго – да се хванем и да си раздрусаме здраво главите, главите още мозъците и да се възползваме от факта, че нацията още не е затъпяла напълно. Не ни трябват петролни кладенци – стига ни креативността и изобретателността на БЪЛГАРИНА.

Само я отпушете и не й пречете!

– – – – – – – – – – – –

– Един Човек с Богат Житейски Опит (гост-автор безбложник)