миналото

Докато се возех в любимия сутрешен автобус, видях себе си. Това бях аз, преди поне 15 години. Бях с най-добрите си приятели, преди около 15 години, в същия този автобус. Отивахме на училище.

Картинката ми беше позната, макар и не дословно копие.

Те бяха близнаци. От ония момчета, които вече не са деца. Широкоплещести, слаби и стегнати спортни натури. Русоляви, със сърцетрошачески летен тен. Високи скули, строги челюсти, изсечени брадички… Контрастиращи с тена, перфектни бели зъби. Единият гладко избръснат и с оная странна, фешън подстрижка, подкъсена само отстрани. Другият – с рехава,  подкъсена, почти дествена (ама не баш) брадица. Единият, с обикновена бяла тениска и обикновени къси дънки, а другият – с обикновена черна риза и същите обикновени къси дънки.

Срещу тях стоях аз. От ония момчета, които биха могли да минат и за момичета. Перфектна, гладка кожа, нито намек за брада, мустак, или дори косми по краката – пубертетът е далече, далече… (Няма да забравя как в подготвителен клас Зори ме попита, “Мишо, а ти бръснеш ли си краката?” Ето, моето копие, 15 години по-късно, също не ги бръсне, убеден съм.) Той тежи колкото близнаците, взети заедно, но е поне 5см по-нисък. Лицето му е обло, а брадичката, челюстта и скулите се крият някъде под повърхността. Там са, но са скрити в бузите. На този Мишо обикновените дрехи просто не му стоят така добре, затова залага на акцентите. Всъщност, той се облича в акценти. Тъмна тениска с “измачкан” десен, слънчеви очила тип “бъбрек”, слушалки, не-толкова-обикновени къси дънки…

Дори поведението им контрастира – спортягите стоят и говорят премерено и обрано, докато аз слушам музика (въпреки че говоря с тях) и дори демонстративно си потанцуввам.

Да. Тях ги забелязват и без това. Любимците на всички момичета.

Мен не ме забелязват. Нищо, че съм по-забележим.

Трябва да бъда по-забележителен!

Пъстър, шумен, забавен…

 

И такъв си се харесвам. Преди 15 години.

Днес не. Днес съм друг.

Но днес всичко е друго.

 

– – – –

Тук ще помахам виртуално на Дре, който е моят личен еквивалент на близнаците.

единият и другият

Единият иска да бъде себе си.
Другият  настоява да бъде “правилният” човек.

Единият иска да яде когато, каквото и колкото.
Другият следва хранителен режим.

Единият иска да бъде спонтанен.
Другият търси сигурност в статуквото.

Единият иска да бъде креативен.
Другият се опитва да бъде професионалист.

Единият обича себе си.
Другият критикува себе си.

Единият е висок.
Другият е дебел.

Единият е риба.
Другият е лъв.

Единият е Гарфийлд.
Другият е Котаракът в чизми.

Единият си направи пиърсинг.
Другият го махна.

Единият иска татуировка.
Другият – костюм.

Единият пие и пуши.
Другият тича в парка.

Единият…
Другият…

А всички останали muiiioвци в главата ми стоят и гледат сеира на тези двамата.

извън работата

Тоз мем (настоявам да го пиша и произнасям така) ми го засили Бъни. Да видим… Кой съм аз извън работата? Ми че то аз тук съм основно извън работата – ако някой ме чете, то този някой познава именно тоя Муйо.

  • мързел – в интерес на истината съм особено мързелив, но съм достатъчно скрупульозен, че да не зарязвам важните неща (а и все пак “хвани мързеливец на работа, да те научи на акъл”)
  • музики – много ги обичам, не отричам стил и жанр, интересува ме единствено на мен какво ми харесва; и съм учил пиано
  • фотки – щракам там, с един ND70, колкото да не е без хич, но ще е хубаво да посгъстя “сесиите”
  • улиците – не обичам дупки, кал, трафик и скъпи паркинги, затова спрях да шофирам преди близо половин година
  • пешеходство – ако не се успивах толкова редовно (мързел – ремембър?), щях да пешеходя доста повече сутрин преди работа
  • килца – винаги се опитвам да свалям кила, щото едно време ми бяха много и не искам да се върна там (отново съм на вмнвд, липсват ми пиците и шоколадът)
  • спорт – с него имам love-hate relationship: хем ми е приятно, хем ме мързи; карам ски; не мога да се набирам; мразя лицеви опори; обичам да тичам
  • любимци – котките
  • езици – дефинитли английски, някъф немски, отчаяно слаб гръцки, потенциален испански и мечта за португалски; ползвам чуждици, заемки и измислици
  • техника – всичко Apple (пристрастен съм)
  • ученолюбивост – винаги обичам да уча, все нещо ми е интересно, постоянно чета (напоследък по-често на монитор), нерядко пълни глупости (но все някак успявам да извлека нещо от тях)
  • сиблинги – един юберготин систър

Ай стига толкоз 🙂