Та…

Сдобих се с ASUS N55SF – много симпатичен, сравнително мощен, изненадващо стилен лаптоп, ако и малко едричък и тежък. И реших да споделя, тъй като няколко пъти разпитвах из Twitter за мнението на хората относно различни лаптопи.

Запознайте се с моя нов приятел, Зигмунд. Да, кръстих го

На външен вид Зиги е доста приятен – изчистен, без много елементи, странни гънки, добавени джвъчки, стърчащи неща… Може би покритието на капака можеше да е по-нелъскаво, но поне се чисти сравнително лесно. Не е ръбест, не е фенси… Абе за мен си изглежда супер. Смея да твърдя, че изглежда значително по-добре от малко по-малкия си брат, ASUS N53SN (при който виждам само едно предимство и това е, че Laptop.bg го предлагат с 16GB RAM на изненадващо добра цена). N53-ката ми идва твърде младежка, с ненужни криви, може би по-агресивна, отколкото ми допада. Докато Зиги си е консервативен и семпъл, почти Баухаус.

Клавиатурата е много изчистена, както всъщност е целият му дизайн. Първоначално е малко странно да се свикне, тъй като абсолютно всички клавиши са подредени в един сребрист правоъгълник, докато при повечето други лаптопи има dedicated бутони извън основната клавиатура. Е, тук всичко е слято. Но когато се свикне е доста удобно. Единствено бих направил CTRL да си бъде най-левият бутон на долния ред (тук има един допълнителен, за mute).

Над клавиатурата е решетката на тонколоните, която се връзва много добре със самата клавиатура – издържана е в същия сребрист цвят и някак естествено завършва формата. Освен това е метална. Под решетката, обаче, е скрито истинско съкровище: озвучаване от Bang & Olufsen – ICEpower. Звучи доста добре. За лаптоп, разбира се. Е, при свръхнабичена музика с тежък бас се усеща някакво изкривяване, но не достатъчно, че да ми пречи, а и не ми се налага да го увеличавам на макс. А и освен това, ако търся перфектен звук, надали ще разчитам на звук от лаптоп.

Тук трябва да се спомене една любопитна особеност, която ASUS и техните ко-дизайнери от Bang & Olufsen (мхм, съвместен дизайн!) са включили: лаптопът върви с мъничък, симпатичен, външен събуфър!

Това черно цилиндърче до лаптопа – това е събуферчето. И към него има платнено калъфче, в което да си го нося. Трябва да си призная, че до момента съм го използвал само 2-3 пъти, но наистина подобрява звука. В момента, в който го включа, лаптопът изключва баса на вградените колонки (или по някакъв начин го намалява?) и прехвърля отговорността към уфърчето. И да, звукът е по-плътен и по-пълен. А и все пак е BeO!

Както се вижда в снимките, тъчпадът е доста голям и, трябва да призная, много удобен. Матов, лесен за употреба, с изключително удобни бутони, оформени като един цял. И най-големият кеф за мен, драйвърът му позволява да се скролва като OS X Lion тракпад: с два пръста в “грешната” посока Кеф!

Иначе самите показатели на машинката са чудни:

• Четириядрен Intel Core i7-2670QM
• 8GB DDR3 RAM
• NVidia GeForce GT555M видео карта с 2GB памет
• 750GB хард диск с 7200rpm
• Някакво там оптично DVD нещо (това винаги ми се струва ненужно)
• Камера (HD?), четец за карти, HDMI, SATA, 2xUSB2 + 2xUSB3, VGA, LAN, wifi
• И най-хубавото нещо в този лаптоп: 15.6″ МАТОВ FULL HD МОНИТОР!

Напоследък всички лаптопи в ценовата категория под 2000лв (а този е и под 1800) са с онези ужасни, противни, гадни, недомислени лъскави екрани, които били осигурявали по-добър контраст и по-наситен цвят. Е да, ама като зад гърба ми има прозорец, всичките им невероятни плюсове изчезват, за сметка на отражението на небето, облаците, или някоя надничаща котка. Не, благодаря!

Още по-лошо, всичките в този ценови клас са с резолюция 1366х768. Това е нелепо! Това е резолюция за 11″ ултрапортабъл, или нещо такова!

Признавам си, влюбен съм в този екран!

Отнесох се

Материалите ми се струват доста качествени и са приятни за докосване. Пантите на екрана може би са малко по-стегнати, но пък за сметка на това той не хлопа и засега не дава признаци на проблемен елемент.

Захранването е странно голямо, но това е преодолим недостатък.

И като си говорим за захранване, софтуерът за power management, който ASUS са осигурили, ми харесва много – има 4 предварително зададени опции, от максимално пестене на енергия, до максимална производителност – които са много добре интегрирани, работят супер, и дори си има gadget (или беше widget?) за десктопа.

Като цяло, много съм доволен от машинката. Харесваме се, винаги сме заедно, даже спим заедно (той ми гука нещо по цяла нощ). Винаги съм възприемал продуктите на ASUS като inferior, по презумпция, без никога да съм се докосвал до тях. Някак ги свързвах с Acer, които, според мен, са като извадени от шоколадово яйце. Но след като няколко човека ми ги препоръчаха и споделиха положителен опит, реших, че може да се пробвам да послушам чуждо мнение.

А и екранът… Мда, нямаше как

И ето как изглежда десктопът на Зигмунд:

(тази картинка вече е кликабилна)

Както обикновено, мислите са се оплели в главата ми като валмо прежда.

Не, няма да пиша за Коледа, макар и да звучи логично.

Наскоро ми светна, че Държавата съществуа само докато вярваме в нея. По пратчетски, някак. Което не е добре, защото Българинът не вярва в Държавата. Нямаме вяра в нито една от институциите, в нито един от политиците, в нито един от законите.

А както сега се появиха и подпалвачите, съвсем изгубихме вяра в скъпите ни милицаи.

В един момент вярата, която иначе би трябвало да дава живот на Държавата, и която се носеше свободно в ефира, беше започнала да подхранва един нов магически образ, а именно – Батман. Но дори Той вече губи вярата на Българина (и дано стане като в “Дядо Прас” – когато вярата изчезне съвсем, да изчезне и той с нея).

Мислите за вярата ме отведоха в Добруджа. Там, където Шеврон иска да ни го нафрака.

Видно е, че много хора вярват, че фракингът, чрез който великият ресурс “шистов газ” бива извличан, е вреден за околната среда и за човешкото здраве. Вярват, че допускането на тези сондажи е морално и икономически неоправдано. Вярват, че Шеврон ще прибере парите. Вярват, че водата и земята ще бъдат отровени.

От другата страна са едни политици, бизнес-хора, консултанти и анализатори, които ни разказват колко безопасно и бизнес-полезно е това чудо “шистов газ” за България. Ако имаше вяра, може би твърденията им щяха да бъдат легитимни пред нас.

А вярата, че при допускането на шевронските хидро-сонди, Добруджа ще бъде отровена?

Тази вяра бива игнорирана. Това е просто някакво убеждение, мимолетно и абстрактно. Но дали гореспоменатите бизнес-хора, политици, анализатори и консултанти изобщо си дават сметка какво би могла да причини тази вяра?

Дори и да не се случи най-лошото, стойността на Добруджа в съзнанието на българите ще се срине. За нас тя ще бъде отровената земя. Чуждата земя. Подарената. Символ за продажност. Земя, която никой от нас няма да желае; плодовете от която никой не би искал да консумира.

Никой не би желал да купи къща там. А който купи, ще я вземе заради цена далеч под себестойността й.

Никой не би желал да яде хляб от Добруджанско зърно, освен ако другата алтернатива не е свръх-скъпа.

Житницата на България ще увехне.

Дали тази газова сделка и така наречената “енергийна независимост” (да бе!) си струват тази цена?

А дали изобщо зависи от българите?

Мисля, че сме изгубили вяра дори в способността на хората да влияят на Държавата.

Все едно, нали тя и без това не съществува…

Ой ти вино, бяло вино, от не си червено!

В тоя ред на мисли, на 19 и 20 ноември ще отида на едно събитие, за което чувам доста напоследък: DiVino.Taste – форум на българското вино.

Тъкмо ще си избера дали да казвам сира или шираз, че това винаги ми е звучало почти като онази блондинка, която така и не разбрала Иран ли се пише, или Ирак.

Убеден съм, че ще ми бъде интересно. Само се чудя дали ще успея да глътна поне една глътка, или ще го карам по-сомелиерски

8 години х 365 дена х 20 цигари на ден.

Наистина ли това съм направил? И продължавам?

Е, да, мога да се оправдая, че тази сметка е worst case scenario – спирал съм за по 1-2 месеца, има дни, в които не съм пушил, има месеци или години, в които не съм пушил по цяла кутия на ден…

От друга страна, има високосни години, има дни, в които съм пушил по 2+ кутии (ех, тия дискотечни времена, тия пиянски истории!), има периоди, в които съм пушил огромни цигари (Benson & Hedges Deluxe Ultra Lights).

В крайна сметка, 58,400 цигари звучи ужасяващо.

58,400 цигари = 2,920 кутии (по 20 цигари) = 292 стека (по 10 кутии) = 5.84 мастърбокса (по 50 стека)

(Което, по днешни цени на дребно, е около 14,600лв.)

Ебати!

Това е почти половин килограм катран!
И кой знае колко
амоняк
арсеник
бензол
кадмий
цианид
олово
формалдехид
нафталин
и други лайна!

Ебати!

Защо пуша?!

И защо се чудя на синузитите, тонзилитите, фарингитите, ларингитите и хремите, които ме тормозят по цяла зима?

Мога ли да спра? Отново?

Ама наистина?

Надявам се.

58,400 ме уплаши.

А именно – ако се храня изцяло с био храни, като заделям същото количество средства за тях, което отделям за храна в момента?

Дали ще оцелея? Все пак био храните са значително по-скъпи, може да не ми стигнат?

Дали ще се справя? Не са много местата, където човек може да се храни био. Особено ако предпочита да вечеря навън.

Или пък ще успея най-после да се накарам да се храня умерено, и на всичкото отгоре – полезно?

Още не съм го решил, но тази мисъл ми се върти из кухарката…

(анкетка)

А и гледах Food, Inc.

9gag

You know what? I do not agree.
I’m not saying I need to have it all (although yes, it is nice to be able to afford anything you want).

The first thing that comes to my mind is:
How many college students can receive scholarships that cover 90% of their tuition? Not all of the students. Even if all of them had a great GPA, awesome SAT scores, amazingly high IQ – even then some would do better and would “deserve” the scholarships. Actually yes, those who receive 90% of their tuition are probably not the 99%, they are the other 1%. True.

So how about you are not a college senior, rather a bright young mind with an awesome idea. Surprisingly, the idea requires money in order to happen. I know, not always, but… most of the time. Well, then you are fucked, unless you do get a loan, or a credit card, or any other kind of financing. And what happens is you’re nailed. To the bank.

By the way, for some of us it was impossible to start saving at age 17. Or at age 29, as is my case. Mostly because I do not live in the US, I suppose. But then again, while the 99% is currently mostly a US thing, it spreads far beyond the US of A. Those of you who managed to start saving at age 17, did so because of the US financial system, no?

Trust me, it’s not just you who’s behind your current lifestyle, whether you like it or not.

OK, so does that put a new spin on the 99%?

I am not saying you are wrong – I am not saying that hard work is not the way. I actually like the philosophy behind enoughism.

But I am saying that you’re simplifying the situation a bit too much, maybe twisting it a little.

You’re too quick to acquit Wall Street. The banks. The entire “western” financial system. A bit hasty.

The bank should, ideally, try to protect you, because (read before you jump!) you are, essentially, its asset. No, not because of sheer idealism. Apparently, idealism has no place in the world of business and big money.

There is one example I can give of something that kills you, even though its life depends on your well-being: the virus. I’ve thought about it, and I still fail to understand why a virus would kill its host. Maybe my thinking is a bit too shallow, but I am no scientist – it’s just simple common sense. And, yes, I am simplifying and generalizing. But it does make sense.

The banks should have been there to protect the people from what has happened, from what, essentially, the financial system has brought upon itself. Why? Again – because it’s the people who let the banks be. Willingly or not.

Those, who are in the know, purposefully closed their eyes in the face of collapse. They lied. They played the edge just a tad too long. And then we all fell.

“We” are the common folk – we do not know the specifics of the financial market. We go to the specialists and let them explain things to us in a simple language, so that we can decide whether we want to mortgage that house, or not. “They” are the ones who need to tell us whether there is risk, as we ourselves cannot figure it out. We are semioticians, journalists, cooks, not financiers.

We put our lives in their hands – this is trust!

I am not a “communist,” although I am sure someone has already slapped that moniker on me. I do not despise capitalism, or the US, or investment bankers.

I just fear immense greed. I think you also dislike it. Uncontrolled greed, instant gratification. Growth for the sake of growth.

Still, however, we do fall somewhere within the 99%. I guess it’s a gradient. The 99% have depth. Some are deep, all the way to the bottom – those, who have lived in the slums, who have never had the chance to get a proper education, or to even think about getting a proper job. Some are close to the middle – maybe you and I? And some are almost afloat, almost touching that other 1%. And yet, they are not that 1%.

We are the 99% – the people who trusted and were lied to. Don’t you see it?

Somebody lied to us in order to make quick cash – hand over fist.

Don’t you see it?

I do.

Сигурно звучи добре, нали?

Всъщност аз съм зъл и си правя един експеримент – колко посещения ще събере този малък пост. Мисля да го оставя на самотек, максимално органично, за да видя колко търсена е тази дама из нетя.

Пък кой знае, самата тя може да е някъде сред тези 18,000 голи мексиканци?

от disjointed.org

А, да, освен това – секс! Sex. Nude. Naked. Nikoleta Lozanova!

>:)

Само че в нея не помня да съм прочел отговор на следния въпрос:
Защо предпочитам да се прецакам сам, отколкото друг да ме прецака?

Да кажем, че и в двата случая крайният резултат е X.

Е, тогава защо се ядосвам повече, когато ме прецака друг човек? В крайна сметка, тогава бих могъл да обвиня него, нали? Вината не е моя! Това би трябвало да бъде оправданието, което да ме накара да се чувствам по-добре!

И все пак предпочитам лошите решения да си бъдат мои. И когато стане явно, че решението е било лошо – да призная грешката си и да поема отговорност.

Вероятно е някакъв вид мания за контрол, или нещо такова.

Може би е по-лесно да поема отговорност, да си понеса наказанието… и да си простя? Предполагам, че е по-лесно да простя на себе си, отколкото на друг човек. А след като веднъж простим, вече не изпитваме тежест.

Не знам, наистина не знам.

Само аз ли съм така?

Трепет!

Имаш само 3 секунди (ли бяха?) да направиш първо впечатление. Мишо знае, че има само 3 секунди, затова използва намсикъв шампоан.

Срещата минава много приятно, направо чудесно! Усмихваш се, демонстрираш познания, остроумие, чувство за хумор, дори впрягаш аналитичния си ум и се втурваш в комплексни дискусии по невъобразими теми!

Изкопаваш най-сложните си думички, припомняш си някакви впечатляващи книги, цитати от именити автори, красиви песни…

Стараеш се да звучиш така, както искаш да бъдеш възприет. Влизаш в тона на човека отсреща. Намирате общ език – дори и да се налага да проправяте пъртини през различията, накрая се срещате.

И се вземате! Ура!

Не е ли странно, че след всичкото това старание да се покажем такива, каквито не сме, ние настояваме да ни приемат такива, каквито сме?

Ние не сме толкова красноречиви, колкото на първа среща.
Не сме толкова забавни.
Не сме толкова остроумни.
Не сме толкова поддържани.
Не сме толкова духовити.
Не сме толкова толерантни.

Не сме толкова идеални!

Всъщност сме разсеяни, забравяме, мързеливи сме, разхвърляни, скучни, досадни, несъобразителни, мрънкащи…

Остава да се молим и надяваме, че онзи човек, когото така умело сме омаяли, е достатъчно разумен, че да разпознае истината.

- – - -

Кремона и Слав помнят разговора, когато обсъждахме тези екзистенциални теми – реших и в блога да споделя

Среден пръст.

Обаче имам проблем с неговата кандидатура и със сигурност няма да дам гласа си за него. Не че ми е неприятен, или нещо.

Светльо няма да спечели изборите. Това е ясно. Поне на мен ми е ясно.

За сметка на това, немалък процент от хората, които му се кефят, и може би ще гласуват за него, се състои от млади, активни и мислещи хора, които разбират ебавката и на които толкова им е писнало от нашите мили родни политици, че предпочитат да им покажат един голям среден пръст и ако може да им го заврат в урничките и да го позавъртят хубаво.

Супер, демонстрацията е повече от видима!

Обаче ще се получи така, че техните гласове ще бъдат изгубени. Демонстрацията ще доведе до един неприятен резултат: новият президент ще бъде избран от други.

Ето ви среден пръст… и честито президентство!

Е, затова няма да гласувам за Светльо. Просто отново ще гласувам против някой друг. За пореден път.

C’est la vie.

C’est la guerre.