Е, аз изобщо не се бях замислял за банките, ама ето на – случи се, замислих се. И какво установявам? Това е една опорочена система. Изключително опорочена! Или поне така изглежда от моите необразовани очи на потребител.

Ето сега мнооооого простичко ще представя моето мнооооого простичко мнение по един казус.

Харесвам си аз нещото Хъ и решавам да си го купя. Ама то нещото Хъ е скъпо нещо – кой има такива пари, да извади да даде за едното Хъ? И кво правя аз? Тегля си Кредит от Банката.

Мммтакааа.

Хъ наистина е много скъпо, обаче, да не си мислите, че е няколко хиляди лева! Мойто Хъ е специално и струва 5 – Банката така ми го оценява, ако не друго. И Банката ми вика “щи дам 3″.

Дади – взимам!

Ениуей, почвам аз да плащам вноски. Лихвите ми са невероятно високи, ако ги сравня с тези в “нормалния” свят на запад, който познавам. Ако там са Пъ%, то тук са около Пъ-по-2 процента. А защо са толкова високи? “В България рискът е висок” е обичайният отговор. Ми така де – щом е висок рискът, значи Банката ще се подсигури. И толкоз!

Хубу!

Плащам си аз вносчиците, пестя от алкохол, купувам си GD вместо Parliament – ще се справим с тия месечни разходи, бе, има начини!

БУМ! – Криза.

А ся де? Тежко ми става, трудно. Да спра цигарите – няма да покрия вноските. Да спра закуските – няма да покрия вноските. Да спра да дишам – се в гъз…

Закъснения, глоби, лихви – текат та се не видят, ще ме удавят.

Идва един ден Банката и вика “Дай си Хъ-то, щото не си плащал!”

Е, давам го – договори, глупости, това-онова… Пък и прави са хората – не съм плащал вноските.

Взимат ми Хъ-то. И без него ще оцелея!

ОБАЧЕЕЕЕЕ!

Хъ-то сега е у Банката и си е тяхно и юридически и физически. То, все пак, е обезпечението за оня кредит дето съм го теглил, нъл тъй? И кво праи Банката? Взима Хъ-то и го пуска на търг – да изкарат и те малко живи парици от него! И на търга Банката продава мойто Хъ за 2.

Начи Хъ-то е оценено на 5, аз съм теглил кредит за 3, Банката го продава за 2.

И нещата са ясни, нали? Банката си ми е взела Хъ-то, което е моето обезпечение, и е правила с него каквото сметне за добре.

Да бе, дрън-дрън ярина!

Банката идва и ми вика “Ало, Муйо, това го продадохме за 2, ама ти си теглил 3, дължиш ни 1!”

Кво?!

“Дааа, освен това тия твойте 3 си имат лихви, та вече вървят към 5, така че скоро ще ни дължиш 3.”

Кво?!

И кво се оказва, поне както го виждам аз с моите мили, тъжни, влажни кравешки Очи?

Има една Банка, която има едни високи лихвени проценти, защото “Рискът в България е висок”.
Същата тая Банка, която си покрива риска с високия процент (и си има там разни специалисти, които изчисляват и преценят риска, та да може да бъде покрит с тия проценти) ме кара да й плащам разликата между моя кредит и това, което тя е успяла да вземе, като е пуснала на търг Обезпечението за тоя моя кредит.

Ми така тя не си ли покрива рискът два пъти? И все с мои пари? Аз плащам двойно за риск?

Ми ние не трябва ли някак да си поделим тоя риск някак?

Ето как мисля, че трябва да стоят нещата:

Искам Хъ, то струва 5, тегля кредит 3, не погасявам достатъчно вноски, губя Хъ, Банката му прави оценка отново, ПО СТАНДАРТИЗИРАНИ ФОРМУЛИ (за амортизация или квот’ там ползват), Хъ-то се оценява а 4.50 и примерно аз не плащам нищо, щото вече съм плащал някакви работи, а Хъ-то струва повече от моя кредит…

И ето разбивката:

Пари — банката ми дава на мен, аз й връщам с вноски
Риск — аз рискувам вноските си и получавам за тях Хъ-то, банката рискува парите за кредита и получава за тях вноските с лихвата и потенциално обезпечение – отново Хъ-то.

Грешно ли мисля?

И една тангента – не е ли забавно, че за да изтеглиш кредит, първо трябва да докажеш, че не ти е нужен?

• мързел - в интерес на истината съм особено мързелив, но съм достатъчно скрупульозен, че да не зарязвам важните неща (а и все пак “хвани мързеливец на работа, да те научи на акъл”)
• музики - много ги обичам, не отричам стил и жанр, интересува ме единствено на мен какво ми харесва; и съм учил пиано
• фотки - щракам там, с един ND70, колкото да не е без хич, но ще е хубаво да посгъстя “сесиите”
• улиците - не обичам дупки, кал, трафик и скъпи паркинги, затова спрях да шофирам преди близо половин година
• пешеходство - ако не се успивах толкова редовно (мързел – ремембър?), щях да пешеходя доста повече сутрин преди работа
• килца - винаги се опитвам да свалям кила, щото едно време ми бяха много и не искам да се върна там (отново съм на вмнвд, липсват ми пиците и шоколадът)
• спорт - с него имам love-hate relationship: хем ми е приятно, хем ме мързи; карам ски; не мога да се набирам; мразя лицеви опори; обичам да тичам
• любимци - котките
• езици - дефинитли английски, някъф немски, отчаяно слаб гръцки, потенциален испански и мечта за португалски; ползвам чуждици, заемки и измислици
• техника - всичко Apple (пристрастен съм)
• ученолюбивост – винаги обичам да уча, все нещо ми е интересно, постоянно чета (напоследък по-често на монитор), нерядко пълни глупости (но все някак успявам да извлека нещо от тях)
• сиблинги – един юберготин систър

Ай стига толкоз

Цигарите. Законът. Забраната. 1 Юни. Знаете.

Аз съм пушач, пуша по около кутия на ден. Казвам го информативно, не е някаква моя гордост. От друга страна, ходя по заведения с приятели. Гадно ми е да смърдя на стадо лисици след като съм поседял в някое кръчме. И нямам нищо против да пуша навън – правил съм го достатъчно извън България. А и вкъщи не се пуши, само на терасата. Вкратце – подкрепям забраната, нищо няма да ми стане ако трябва да пуша навън.

А кое ме разсмя? И ядоса?

Тъпанарският коментар от страна на УПРАВЛЯВАЩИТЕ, че законът и без това няма да се спазва, та за какво изобщо да бъде прокарван.

Е те тва се вика държавничество!

Това е.
Кратък постинг.
Няма да пиша за личните интереси зад невъвеждането на забраната.
Тях вече сте ги прочели другаде.

Днес се получава 3-в-1 – Трифон, Вальо и Прошка: Тялото, Душата и Съзнанието. Много хубаво триединство – днес се получава празник на човека!

Пожелавам на всички да го отбележат по най-хубавия начин, да отпразнуват и трите празника, и изобщо да не се занимават кой бил православен, кой бил католически, кой бил маркетингов трик!

Пийте, обичайте се, прощавайте!

* * * * * *

А на онези, които на всеки празник се мръщят “защо точно днес, защо само един ден, не може ли винаги, всякога и постоянно” искам да кажа:

Не може, защото за да усетиш разликата ти е нужен контраст. Ако всякой ден бе празник, то никой ден не би бил празник.

Винаги е обожавала шоколад!

*  *  *  *  *  *  *  *  *  *

Този постинг участва в третия седмичен BLOG CHALLENGE. Ако ви допада моето малко текстче, моля да ми дадете едно рамо в предизвикателството – оставете ми коментар Или гласувайте с големия оранжев бутон на “свежо” долу вдясно. Или пък сложете линк към този постинг в блога си.

Благодаря!

КАК Е ДОПУСТИМО ДА ИЗКАРВАМЕ ПАРИ ОТ ТЯЛОТО СИ – КАТО ПОРНОАКТЬОР, КАТО ЛУКСОЗНА ТАНЦЬОРКА С КОНСУМАЦИЯ, ИЛИ – “ПЛЪТТА МИ НЕУМОРНА НЕ Е ЗА ПРОДАН ДНЕС”

Та какво ми хрумна на мене…

Това да продаваш тялото си е неморално. Това да правиш безразборен секс – също. Сексът трябва да бъде между двама души, не повече; да бъде с минимален брой партньори (ако може – само с един); да бъде с партньор от другия пол; да бъде стандартен (без вериги, униформи, показност и разни извращения); да бъде достояние единствено на участниците; да не е свързан с пари, или други облаги…

Списъкът може да стане дълъг, ако продължа.

Надявам се, че сте се сетили къде да монтирате кавичките, защото аз не споделям горепосочените “best practices”.

Жалко, но ценностите по света произлизат от религиите, които сами по себе си са рестриктивни режими, целящи да избегнат хедонизма и така да гарантират по-висока производителност и контрол. А в интерес на истината, ако не свързвах промискуитета с един куп болести, нямаше да имам нищо против интимно-фискалните взаимоотношения. Ма кво да правя – хипохондрия…

Това малко се връзва с постингите ми за чалгата и за сексуалния подбор, ама то темата е почти същата.

Вероятно немалко хора знаят за бонобо – маймуните (един вид шимпанзета), при които социумът се гради върху сексуални взаимоотношения. Сексът при тях е вид комуникация, валута, удоволствие, както и (разбира се) начин за възпроизвеждане. Забавното е, че генетически те са най-близките организми до хората. Това какво ни говори?

То и ние сами си знаем, че ако не съществуваха тези морални (и според мен – религиозни) устои, хората щяха да се плющят наляво и надясно. Абе то ние и сега го правим, но тайно – шшшш, да не разбере някой! Еднодневки, еднонощки, кратки връзки, приятели с екстри, изневери, разменки, групи, еднополови интимности, кинкири-минкири… Ама тайно, че какво ще помислят хората!

Винаги съм се чудел дали, ако знаех какво правят всички в интимното си време, щях да имам каквито и да било скрупули и притеснения да върша каквото си пожелая – сексуално имам предвид. Но, какво да се прави, създали сме си един сумрак, в който ние си мърсуваме скришом… и редом с останалите… и всички се правим на росни капки. И се кланяме на показния морал, лицемерен сам по себе си, който продължаваме да пресъздаваме всеки ден, ден след ден.

Всъщност откъде тръгна този така неорганизиран постинг?

От забраните.

Замислих се например за проституцията в България. Смятам, че е голяма глупост тя да е забранена. Държавна глупост. Неморална била? Ма моля ви се, морал! Я малко по-реалистично – сексът е секс, винаги се е продавал (и то под каква ли е форма), и винаги ще се продава. Я го узаконете, като едни трезвомислещи хора, та да можете да наложите стандарти! Щото докато е нелегален, стандарти не могат да бъдат официално определяни.

Проститутките няма да свършат, но може да бъдат по-уредени, по-здрави, по-чисти… Който иска да си плати за малко плътска радост, ще може да е доста по-спокоен, защото момичето / момчето ще бъде задължено да използва презервативи, да минава редовни прегледи, да извършва услугите си на хигиенични, уютни и удобни места, вместо по храстите край прекрасното околовръстно…

А защо казвам “момичето / момчето”? Ми защото и мъже, и жени се възползват от тези услуги, при това далеч невинаги с партньор от другия пол. Ъхъ, различната (не-хетеро) сексуална ориентация съществува – факт. И също е “неморална”. Което също създава предпоставки за проблеми. Потайността, непредпазливостта, неинформираността – те вървят ръка за ръка. Тази стигма пречи на развитието на нормални и здрави (здравословни) връзки – емоционални и сексуални – защото за тяхното съществуване е нужна благоприятна среда. Което пък води до хаотичност, разпиляност, нестабилност – хората с “алтернативна” сексуалност по-рядко смогват да поддържат една връзка и се стига до многобройни, но краткотрайни връзки.

Когато бъде забранено нещо сексуално, което е по-скоро природна даденост, отколкото прищявка на съвременния човек, резултатите могат да бъдат особено неприятни. По този начин се насърчава сивата икономика, увеличава се напрежението у хората, които знаят, че вършат нещо “неморално” (и незаконно), създават се и се поддържат лоши условия, в които не може да се постигне хармония… защото тази хармония би била в дисонанс със статуквото на обществената нагласа.

Забрани – бол. И наистина понякога водят до нежелани ситуации.

Интересно ми е – бихте ли се лишили от огледалото? От така познатото щракане? От масивното тяло, от усещането, че държите “истински” фотоапарат? Като цяло micro-то е доста сходно с dSLR – недостатъците са сравнително малко и малки:
- ограничен брой обективи (за момента);
- няма TTL (то щото си няма огледалце);
- смяната на обективите излага незащитения сензор на природните стихии.

Други може да има, но надали са особено важни. Но пък предимствата пред “сапунерките” са немалки:
- подобен размер, НО със сменяеми обективи;
- DoF ftw
- доста по-голям сензор.

Та значи, който се интересува – да попълни анкетката вляво – бихте ли заменили верния си dSLR за Micro 4/3?

to fingers crossed
to eyes shut tight
here’s to hope
to feeling right

here’s to love
to taking chance
to sleepless nights
to holding hands

to moments shared
to being free
here’s to love
to you and me

—

here’s to hope
where optimism rules

here’s to love
the mistress of all fools

- – - – -
в черно на бяло

Ето как – лаишкото ми мнение е следното:

Покрай цялата тази история с Р. Желева, европейските медии се съдраха да пишат коментари, анализи, критики и всячески да раздухват скандала – все пак е скандал, а това (се) продава.

От което следва, че много европейски граждани ще успеят да се запознаят с тази ситуация.
От което следва, че много европейски граждани ще се запознаят по-добре, поне косвено, с ЕП и всичките му сателитни тела.
От което следва, че много европейски граждани ще успеят да си изградят по-ясна представа и по-мотивирана позиция.
От което следва, че много европейски граждани ще участват по-ефективно в европейската демократична система.

Защото, нека не се заблуждаваме, самата структура на ЕС, като изключим елемента на свободната мобилност, който е така близък до еврогражданите (все пак е изключително лесно да пътуваме из Европа), е сравнително дистанцирана от обикновения европеец, който не си е направил труд да прочете всичката налична инфомация и да се образова. А информацията никак не е малко!

Затова смятам, че ако не друго, то този скандал успява поне малко да приближи ЕС, ЕП, ЕК и Е[x]^n до обикновения човек, който ежедневно се интересува от клюките, живота на звездите, хороскопите, футболните мачове… но не и от политическия пъзел “ЕС”, който управлява живота му.

Ама как не?

Слухове, твърдения, подхвърляния и всякакви (псевдо?)компромати сноват из медийното пространство и мрежата, при това от месеци. Не я познавам лично, не съм запознат с конкретни и сурови факти, затова моето мнение не е свързано с предполагаемия конфликт на интереси.

Друг проблем виждам аз.

След като е запозната с всичко, което се приказва за нея; след като знае какво е изписано и изговорено; след като е наясно с обвиненията; след като познава законовата рамка; след като знае къде е и не е в нарушение; след всичко това, би следвало да е достатъчно подготвена да отговаря на въпросите на евродепутатите, евромедиите и еврогражданите.

АКО тя е неподготвена при наличието на всички тези фактори, това означава, че не си е направила домашното. И то не домашното, което й иска някоя учителка в гимназията, по предмет, който смята за ненужен. Не, говоря за домашното, което може да запази името й чисто пред света.

А щом не е съумяла да подготви едно домашно така важно за самата нея, дали е достойна да заеме пост, който ежедневно – не, ежечасово – ще й дава домашни работи, от които зависят много други хора?

Друг е въпросът, че ако това беше някой немски депутат, всичко това щеше вече да се е случило на родна почва и той/тя нямаше изобщо да бъде допуснат/а до този европарламентарен изпит. И ако не за друго, то защото Германия вероятно щеше да се почувства изключително нелепо да види как неин собствен депутат (еквивалент на Желева) бива излаган – в лошия смисъл – пред света от свой собствен сънародник и колега (Първанова).

Може да са от различни партии, но по този начин показват липса на национална солидарност И освен това ясно демонстрират слабата ефективност на нашата собствена система.