соцталгията в контекст

Загорка Ретро
Загорка Ретро

Соцталгията не е ново явление. Появи се недълго след падането на Източния блок, като на немски (за първи път там я видях) терминът е Ostalgie (от Ost – изток). Романтизиране на социалистическото ни минало, чрез използването на вече залезли образи, за да ни погъделичка по носталгията за отминалата младост.

Соцталгията не е лошо явление, сама по себе си. Всъщност това е просто конкретно проявление на въздишката по детството и безгрижието – проявление, характерно конкретно за този времеви период, тези географски ширини, това историческо наследство. А и с времето спомените избледняват и благодарение на редица memory biases (това как е на български?) се изкривяват – например, колкото повече остаряваме, толкова сме по-склонни да си припомняме основно хубавото от миналото (т.нар. Positivity effect).

Не е нещо лошо и използването ѝ като маркетингов инструмент. Би трябвало да сме свикнали вече – от “Инвентарна книга на социализма“, през заведенията “Ракета” и “Спутник”… Заигравка с доброто старо време.

Защото старото време винаги е добро. Дори когато не е.

Тогава къде е проблемът?

За по-чувствителните хора, които имат твърде живи и тежки спомени от стария режим, това наистина може да се явява болезнена кампания.

За онези, които държат на истинност в рекламата, тази кампания е твърде едностранчива и заслужава да бъде гарнирана и с негативни елементи от соц-миналото ни.

Но най-големият ми проблем се явява контекстът, в който тази кампания съществува. Конкретно – медийният контекст. Моментът, в който живеем, е особено напрегнат – по някаква причина сме свидетели на поредната схизма между Изтока и Запада. У нас тя сякаш се олицетворява от православието и славянството vs. арелигиозността и мултикултуралността. От Русия и САЩ(+ЕС). Отново. И все повече медии – стари и новосъздадени – си играят с тази измамна носталгия по соца, за да ни демонстрират в какво “лошо време” живеем и да захранват пошла политическа пропаганда чрез манипулацията на простичкия факт, че ние, хората, просто не можем да се доверяваме на паметта си.

И къде се явява проблемът ми с кампанията на Загорка Ретро?

Именно в контекста. Една (иначе симпатична) кампания, несъзнателно (надявам се!) легитимира останалите про-соц кампании, които ни заобикалят, като захранва и без това слабата и ковка обществена памет с един носталгичен (ерго – положителен) образ на соца.

Смятам, че правилният ход от страна на Загорка би бил официалната подкрепа на социално-отговорната форма на кампанията (напр. вече съществуващия хаштаг #соцталгия), в която виждаме всички възможни страни на соца. А Загорка може да застане зад тази нова, вече viral кампания, и да каже “от онова трудно време, когато бутилката Загорка беше сред малкото удоволствия, които можехме да си позволим безнаказано.”

Така че, не, соцталгията не е нещо лошо. Както и една запалка не е нещо лошо. Освен ако човек не я използва когато се въргаля в локва от бензин.

P.S. благодарности на @suh_chukan за картинката, от която сякаш тръгна шумът, и която използвах като илюстрация към този текст!

национална лотария за справяне с проблемите

Всички сме запознати с принципа на работа на нашите институции:

1. Някой нахален гражданин подава сигнал в някоя институция за нещо си, с което и без това всички са свикнали от години, та тоя за какъв се мисли?!

2. Институцията си бърка по дупките, сигналът е затрупан от някакви папки, в които никой не знае какво има, за сметка на това всички компютри имат пасианс.

3. Някой умира в ситуация, пряко свързана с въпросния сигнал.

4. Взимат се Мерки. Временно, докато има камери и Журналисти.

5. Давай сначала.

И така, кръговратът на живота си кръговърти, а ние си решаваме проблемите на цената на 1-2-4-5 живота. Колко му е, на фона на 6-7 милиона жители? То и без това повечето са безработни и само висят на врата на реформите… Пречат!

Та аз имам едно предложение. Вместо да чакаме на някой мрачен междуселски път без сантиметър маркировка, осеян с трапове, да се сблъскат челно един местен и един чуждоземски автомобил, и да загинат няколко човека, бихме могли да се разминем само с един отнет живот, при това нашенски. Да не разваляме външнополитическите отношения.

На лотариен принцип.

Да, можем да принасяме някого в жертва, вместо да чакаме това да се случи по естествен път! И за да бъде напълно честно, трябва да прибегнем към гореспоменатия лотариен принцип. Но за да не застрашаваме държавата, трябва поне правителството и парламента да изключим, че без тях кой знае какво ще се случи… Кораб без капитан и екипаж, нали знаете!

Та при завършването на всеки пътен участък, да даваме в жертва по един живот, може дори по стар български обичай – те нали традициите са ни важни! – да вграждаме печелившия от лотарията в основите на магистралите и мостовете! Така щото винаги да ни пази от злите духове!

Аз за пътищата говоря, защото нашата национална война се води най-вече там, нали по медиите все за “войната по пътищата” ни приказват. Ама сигурно има как да си решим и други проблеми чрез Лотарията за Справяне с Проблемите на България! Може да направим една лотария за пътищата, друга за строежите (тук влиза поддръжката на асансьорните уредби), трета за здравеопазването в провинцията… Диверсификация му е мамата!

Разбира се, участието ще е задължително (освен за горепосочените изключения), ще се тегли по ЕГН, софтуерът ще е написан от ония, как се казваха – Информационно Обслужване? Подобен на оня за случайното разпределение на делата в Съда, ама по-сложен.

Позната схема, то не една или две книги има с такъв сценарий, че и филми бол…

Така ще намалим броя на жертвите! Освен това, здравноосигурителната система може да има фонд за възнаграждаване на семействата на печелившите – все пак и те трябва да получат нещо от лотарията. Освен, разбира се, удовлетворението, че тяхното семейство е помогнало за спасението на цял един народ.

Да, мисля, че идеята е много добра!

Къде мога да внеса предложение? Онлайн става ли?

Всъщност, сигурно става, ама после вероятно трябва да ида до няое гише, за да им дам някакъв документ на живо, и вероятно да им връча попълнен някой формуляр, който съм си изпринтил вкъщи (и информацията от който имат в поне 2 от многобройните си, но все още несвързани една с друга системи)…

Ще проверя, но да, мисля, че идеята е много добра!

P.S. Видяхте ли ей това (във връзка с ей това):

дискриминатор

Да поговорим малко за дискриминацията!

Но не по онзи начин, по който всички говорят за нея – тази ужасна дискриминация, как не ни е срам, малцинства и т.н. Това вече го познаваме добре и няма как да допринеса.

За друго искам да поговоря. За дискриминирането в неговата номинална форма.

Имам си една любима история, която ми се случи преди няколко години, в момент когато бях “между работи”. Сещате се – between jobs. Незает. Безработен. Възползвах се от неочакваното свободно време и взех, че си написах и защитих магистърската теза, докато си търсех работа. Така де, защо да губя това подарено време?

Историята се случи по време на един “асесмент център”, организиран от ейчар компания, наета от голяма, международна корпорация, като целта беше да се сведе броят кандидати за едни маркетингови позиции до някаква по-лесно управляема бройка. Нещото се случваше в продължение на 2-3 дни, в офиса на ейчар компанията и в централата на корпорацията, като процесът се управляваше основно от аутсорснатите ейчари, но на моменти участваха и вътрешните ейчари на самата корпорация.

Трябва да спомена, че главните герои тук не са нито ейчарите, нито корпорацията, а моите “съперници” по време на нещото.

Бях по-голям от повечето – те бяха наскоро завършили бакалаври. В онзи момент вече имах някакъв професионален опит зад гърба си, но поради стечение на обстоятелствата бях останал на сухо. В професионален аспект. Всички бяха качествен материал – завършили с добри оценки в някои от най-добрите университети в България, точно каквито хора търсят мултинационалните корпорации за позициите си у нас.

Като изключим строенето на кули от сламки и всякакви други занимания, търсещи конструктивно мислене, лидерско поведение и умения за работа в екип, имаше няколко самостоятелни задачки. Една от тях изискваше от нас да си представим, че ще търсим любовта чрез формуляр, в който трябваше да подредим близо трийсетина предварително зададени личностни характеристики в няколко групи: най-напред, 3-4 черти, които считаме за задължителни у потенциалния ни партньор; после 15-20 черти, които да градираме от силно желателни до особено нежелателни; и накрая, 2-3 черти, които считаме за “твърдо не”.

Голяма част от младежите сложиха “мек характер” в графата “твърдо не”, но кой съм аз да съдя! Личи си и без това, че хората масово предпочитат “по-силните характери”, пред разни мекушавци като моя милост.

Но не това ме забавлѝ в ситуацията.

Забавното дойде, когато аз прочетох моя списък. И конкретно, когато прочетох последната позиция – моето най-последно и най-твърдо “не”.

“Религиозност.”

Дали сега мисля по същия начин, дали това е “правилен” избор от моя страна, дали така бих рискувал да изпусна голямата любов – в момента няма значение. Тогава специално попитах дали трябва да приемаме “религиозност” за истинска вяра в, и следване на, дадени религиозни канони, книги и т.н. The works.

Забавното дойде от изумените погледи на младите хора и тяхната реакция:

“Но това е дискриминация!” надпреварваха се те да ми се карат. “Как може така!” възмутени се оглеждаха те и виждаха отражението на самодоволната си себеправедност си в очите на другите.

Дискриминация? Не думай! Ама ю дон’т ивън фъкин СЕЙ!

“Разбира се, че дискриминирам!” отвърнах аз.

ШОГ! Сещате се. БОНБА! Признание, и то ей така – плеснато на всеослушание!

Ама…
Ама…
Как тъй?

Разбира се, учени са децата, че не трябва да се дискриминра въз основа религиозност, пол, сексуална ориентация и какво ли още не!

Затова се обърнах към една от госпожиците, която през цялото време беше сред най-активните участници и без това. Харесваше ѝ да е център на внимание, затова реших да не я лиша от тоя спотлайт. Да излее гнева си срещу мен, долния дискриминатор. Да бъде оценена.

“Може ли да те попитам нещо?” започнах аз.

“Разбира се!” съгласи се тя.

“Би ли правила секс с друга жена?” рискувах аз.

“Не, естествено!” подхлъзна се тя.

“Тогава ти дискриминираш на полова основа, или може би сексуална ориентация?”

“Ами то не е…”

“Същото е. Съвсем същото е. Аз имам всичкото право на тоя свят да дискриминирам когато избирам с кого да прекарам, или, съответно, да НЕ прекарам дори част от интимния си живот. Аз не съм някоя фирма, не съм корпорация, не съм държавна институция, нито неправителствена организация. Аз съм един обикновен човек, който има право на свой индивидуален избор. Ако не дискриминирам, означава, че нямам право на избор,” обясних ѝ аз.

Докато тя си гълташе езика, а другите младежи гледаха объркано, забелязах, че ейчарите, които седяха встрани от кръга кандидати, се опитват да прикрият хихикането си. Олекна ми, че все пак има и други мислещи хора в това помещение.

Нищо особено не е тази история, но много си я обичам. Примерче за заучената инерция, от която някои хора сякаш не успяват да се изтръгнат. Ама, както казва мойта мамка, стигат само 2 грама акъл, но навреме!

за здравето

закуска

Здраве, викаш?

Балиго…

То здравето е много особено животно…
На принципа, че те таково жувотно нема!

Не бе, друго имам предвид – здравето не се дефинира като отсъствие на болести, болежки и недъзи, а като цялостно физическо, умствено и социално (себеусещане за) благосъстояние. Себеусещането го сложих в скоби, защото не е част от официалната дефиниция на СЗО, но според мен себеусещането е ключово.

Та нима ще позволя на някой друг да ми каже дали съм добре? Ми на мен като ми е скапано, ти ли ще ми обясниш, БЕ!?

По едно време се оказа, че е минало доста време и, видиш ли, аз съм врътнал 30, че съм и ги минал. Една вечер се бяхме събрали семейно да отпразнуваме поредните отминали 365 дни от пръкването ми на тоя сив-сив свят, хапнахме доволно, вдишах си тортата и… Вече бях на 31.

Права е Ана (тя е виновна за тоя текст, блогърска щафета е), нещо се случва около 30-те. Сума ти народ хукнаха по маратони, а аз си изядох парчето торта и спрях сладкото. Спрях цигарите. Започнах да ходя на фитнес. Започнах да чета какви ли не текстове на тема “Как да живеем цял живот?” и да се чудя как е възможно това! Защото явно отговор просто няма.

Няма!

Не яжте месо!
Яжте месо!
Не яжте яйца!
Яжте яйца!
Не тичайте сутрин!
Тичайте сутрин!
Не пийте фрешове!
Пийте фрешове!
Не мастурбирайте!
Мастурбирайте!
Масло!
Маргарин!
Зехтин!
Лен!
Чиа!
Акай! Асаѝ!
Киноа!
Годжи!
Гинко!

Мяу!!!

Разноглед станáх! А на всичкото отгоре, накъдето и да се обърнеш – добронамерен съвет ще откриеш. И то все от хора с опит, защото, поне досега, не са се споминали. Така де, иначе вероятно щеше да им е по-трудно да ми дават съвети.

Реших да се постарая да се ориентирам кои от съветите се припокриват при най-много от източниците ми. За да не разчитам на Мъдростта на Множеството (т.е. Wisdom of the Crowd), тъй като Множеството е тъпо като галош, реших да позволя на някои източници да тежат повече от други.

Какъв е резултатът?

По-долу е обобщение на това, в което вярвам и което правя за да се чувствам физически и умствено добре. (За социалното ползвам туитър.)

Движа се. Ходя на фитнес 3-4 (в по-добрите месеци 6) пъти седмично, сутрин, защото ако ходя вечер, редките ми срещи на живо с други човешки същества съвсем оредяват, ако не броим некомфортно близките контакти с лудницата във вечерната зала. Много е задушно вечер! А, понякога също подтичвам по 4-5км (т.е., 30 минути, т.е. до тотално изтощение) из някой парк. Също, уж щях да катеря всички стълби, които ми се изпречат, но някак най-удобно забравям в момента, в който забележа асансьор.

Ям храна. Както някой от всичките ми източници на информация беше писал някъде (кой ти помни конкретики!), това, което повечето хора консумират в ежедневието си, са храноподобни субстанции. Ядливи. Тоест, опитвам се да правя разлика между ядливо, вкусно и хранително. С други думи, опитвам се месото да е месо, зеленчуците да са зеленчуци, плодовете… не ям, защото не ги обичам. Ядките да са ядки. Вероятно бих се хранил био и органик и незнамощекакво, но твърде често точно някъде там се изчерпва силата, която ме кара да следвам разните здравословни мантри. И всичко – без добавени екстри*.

Пия вода. Сутрин – под формата на едно кафе и много зелен (и бял, и черен) чай, а следобед – под формата на билкови и плодови чайове. И понякога – просто чиста водица, особено по време на тренировка. Мисля, че общо се събират около 4л. вода на ден, че и мало више.

Взимам добавки. Понякога. Не мисля, че са задължителни, всъщност дори не мисля, че са необходими. Горе на снимката са някои от тях. Някои са свързани с фитнеса, други не са. По-конкретно, добавките, които съм приемал до момента, са витамин Це, витамин Де, Бе-комплекс, магнезий, калций, цинк, хром, л-карнитин, рибено масло (омега 3), ленено масло (други омега 3), спирулина, екстракт от гъби рейши, херициум и кордицепс (няколко вариации на капсули, както и кафе с гъби), кордипайн (кордицепс и ферментирал ананасов сок), моринжи (нони), креатин, глутамин, BCAA, протеин (първо суроватъчен, а сега – конопен), пробиотик, добавки за ставите. Реално погледнато, всичко изброено човек би трябвало да може да си набави чрез храната.

Колкото до предпочитанията ми дали, кога и колко въглехидрати / мазнини / белтъчини да ям, това е нещо, което смятам, че е строго индивидуално, и единственият човек, който може да дава съвет, е специалист, запознат с конкретния индивид и конкретната ситуация. Мисля, че дори само ограничаването (или по-добре спирането) на фафлите, лимонатата, чипсовете, снаксовете, шоколадите (I’m sorry!), тортите, кукитата, мъфините, курабиите, сладките напитки и общо взето всякакви хапвания “на крак” в пъстри опковки, върши чудесна работа само по себе си.

Та толкоз от мен за здравето. Предавам към Bloodymirova и Борислав.

– – – –

* Малко повече за гореспоменатите екстри. Вкусовете на храната ни помагат да се ориентираме. Соленото ни харесва, защото би трябвало да означава, че храната съдържа някакви микроелементи – минерали, които трябва да си набавим. Сладкото ни харесва, защото би трябвало да означава, че ще си набавим необходими въглехидрати, които да ни поддържат в дни и нощи на глад и студ. Киселото ни харесва, защото… нещо с витамини май беше. Лютото ни харесва, защото е много яко! Умамито не знам защо, вероятно протеини и аминокиселини.

Общо взето, естествените вкусове си имат естествени причини, които изкуственото овкусяване (екстрите) имитира. Мимикрия, която, обаче, не върви със съответната питателност. Та затова разните такива овкусени храноподобни субстанции ни харесват – защото имитират питателност. Така функционира тялото ни – харесва ги. Вкусни са. (Обожавам Нутела!) Няма да задълбавам повече – инфо в интернеда бол!

ама то е с мед!

мед

“Благодаря, но не ям сладко.” – така най-често отказвам, когато някой предложи да ме почерпи с някакъв сладкиш. (На 31-вия си рожден ден си изядох тортата и спрях да ям сладко. Случват се изключения, но те са именно това – изключения.)

Все по-често получавам един отговор, който все по-често ме нервира – “Ама то е с мед!” (Може и с агаве.) “Диетично е!”

Явно има някаква магия в меда. И в агавето. И в кленовия сироп. И в кафявата захар, че и в кокосовата. Защото те са “естествени” и “от природата”. Защото (уж) не са рафинирани и обработвани. И тази магия кара хората да ги възприемат като по-диетични алтернативи на good old бяла рафинирана захар.

Забележка: Когато “диетично” се подхвърли в разговор, приема се, че става дума за продукт, от който на човек няма да му бухнат паласките (както казва @katastrofia), тъй като това е най-честото значение на думата в ежедневието. Друг е въпросът какво всъщност означава диета и колко разнообразни могат да бъдате целите ѝ.

Какво точно го прави диетичен тоя кекс, като е с мед? Кое му е диетичното на меда? Какъв е тоя спешъл мед, дето вие ползвате, който е толкова некалоричен и нисковъглехидратен?

Ако наистина е “от природата” (а не обработван с цел одиетяване), то той си е чисто въглехидратен и висококалоричен, дори много близък до захарта. Ще кажете, че е богат на някакви си микронутриенти? Е, ако дефинираме “богат” като “по наситен на фона на бялата захар” – да, вероятно е така. Не знам колко от тия специални вещества оцеляват термичната обработка. Но мога да ви посоча десетки храни, които са много по-богати на въпросните витамини и минерали. И дори не са “суперхрани”! Само ми кажете кой от микронутриентите в меда ви е важен, за да ви кажа дали да си го набавите от спанак, от яйца или от някаква мръвка…

Всъщност това и сами можете да го разберете – само се поинтересувайте! Интернет е голям и информация дебне отвсякъде. И източници, и доказателства…

Сега, да се върна на основния проблем – дори и да беше толкова супербогат на тези витамини и минерали, медът си остава недиетичен. Приемам, че гликемичният му индекс може да варира, в зависимост от партидата – същото важи и за разните нерафинирани захари. Но по същия начин, вашият кекс може да бъде с по-нисък гликемичен индекс, ако вместо 2чч захар, сложите само 1/2.

Сега, в нечия глава вероятно назрява аргументът за “естествения антибиотик” – дори и да беше така (а то май е така, но само при външно/повърхностно прилагане), това не е аргумент в полза на “диетичността”.

А ако ви интересува агавето – респективно фруктозата, която е основната му съставка – просто изгледайте това!

Междувременно, смятам, че основната роля на меда и разнообразните пъстри захари е да допринесат за по-богат и интересен аромат. Най-вече.

– – – –

снимка от Dino Giordano