Category Archives: ни в ръкав

лава гараш

Това е GMO десерт: лава кейк (или както някъде му викат – шоколадово суфле), но модифициран с елементи на гараш. Приготвя се лесно, вкусен е, и вероятно се комбинира много добре с някой сметаново-карамелен сладолед (с какъвто не разполагахме). С @napogua се чудехме каква точно рецепта да използваме и накрая просто решихме да импровизираме.

Лава гараш

A post shared by muiiio Blank (@muiiio) on

Характерното за лава кейците е, че се пекат на по-висока температура, така че по-бързо да стегнат отвън, докато отвътре останат течни. Не е голяма философия, не е и особено сложно за изпълнение.

Playing with chocolate

A post shared by muiiio Blank (@muiiio) on

Продукти:

  • 300г орехов тахан
  • 150г кокосова захар
  • 200г тъмен шоколад
  • 4 яйца
  • ванилия
  • 4-5сл мляко

Walnut-chocolate thingies

A post shared by muiiio Blank (@muiiio) on

Приготовление:

  • Разбиваме тахана и захарта
  • Разтопяваме шоколада на водна баня
  • Добавяме шоколада към тахана и разбиваме добре
  • Добавяме ванилия, докато решим, че мирише както искаме
  • Добавяме яйцата с постоянно бъркане
  • Ако сместа е твърде гъста, добавяме малко мляко
  • Трябва да е горе-долу с гъстотата на мед на стайна температура
  • Намазваме формичките обилно с масло и наръсваме с какао
  • Запълваме ги на около 3/4 със сместа (или по-малко, зависи от броя)
  • Охлаждаме за 15 минути
  • Междувременно загряваме фурната на 200С с вентилатор
  • Печем формичките за 12-13 минути
  • Охлаждаме съвсем малко и обръщаме в чинии
  • Сервираме топли, евентуално с топка сладолед

Да ви е сладко!

ох, на баба пандишпанчето! (и още – целувки, прасковки, матча и кокос)

Моята баба, за която сигурно на всеки съм разказвал, си има една дуракоустойчива рецепта за пандишпан, като любимата ѝ вариация е с праскова. За разлика от други пандишпанести рецепти и за разлика от моята рецепта за angel food, тази е лесна, бърза, удобна, low maintenance, и направо универсална!

Peach Sponge Cake waiting for Bavarian Cream and a Pavlova top

A post shared by muiiio Blank (@muiiio) on

В този конкретен текст ще опиша 3 рецепти. Добре де, 2 и половина, защото две от тях реално са вариации на пандишпана на Баби. Третата е рецепта за Павлова – или с други думи, гигантска целувка, крехка и хрупкава отвън, мека отвътре, гарнирана с плодове по избор. И всъщност единия пандишпан и въпросната Павлова ги комбинирах в нещо, което може да се казва единствено и само Пандишпавлова.

Ха ха ха! 🙂

Нека започнем с основните съставки за пандишпана:

  • 4 яйца
  • 1чч бяла захар
  • 1чч брашно

Et voila! Чаените чаши са по 240мл – или това, което Баби нарича “канчета”.

Приготовлението на пандишпана изисква наличието на стоящ миксер (хелло, Моника!), или поне хубав ръчен миксер, или в най-лошия случай – тел за разбиване и човек с невероятна сила и издържливост (защото аз не бих могъл да разбивам толкова време с тел, без да ми се откачи ръката).

  • Фурната на 175С
  • Яйцата в купата на миксера
  • Миксираме първо 2-3 минути на средна, а после 4-5 минути на висока скорост, докато яйцата се превърнат в кремообразна пяна
  • Добавяме захарта лъжица по лъжица, лека-полека, докато продължаваме да разбиваме
  • Сместа ще стане значително по-гъста и кремообразна
  • Добавяме брашното лъжица по лъжица, лека-полека, докато продължаваме да разбиваме
  • (Към брашното можем да добавим нещо за допълнителен цвят и вкус – примерно 2-3сл матча, или какао, ванилия, или някакъв друг шарен и ароматен прахоляк – като за всяка лъжица добавен прахоляк намаляваме брашното пак с толкова)
  • Сместа ще стане значително по-лепкава
  • Намазваме обилно с масло тавата, в която ще печем
  • (Върху маслото можем да сложим нещо, ако искаме блатът да съдържа допълнителни елементи – примерно, резени праскова, или няколко супени лъжици кокос – след което наръсваме и 2-3сл захар)
  • Изсипваме сместа
  • Печем 30-40 минути
  • Готово!

Благодарение на скобите по-горе, това реално са поне 3 рецепти – за обикновен пандишпан, за пандишпан с матча и кокос, и за пандишпан с праскови 🙂

Matcha Sponge Cake with Caramelized Coconut Crust

A post shared by muiiio Blank (@muiiio) on

След като имаме готов и охладен пандишпан, можем да го гарнираме с някакъв крем – примерно баварски, сладкарски, или проста бита сметана – след което да го захлупим с гигантска целувка.

Аз се опитах да направя баварски крем, но явно не ми беше ден – пресякоха се жълтъците, сметаната отказа да се сгъсти при разбиването… След 10 минути борба с миксера се предадох, изсипах все още рядката сметана в тенджерка, подварих я и изсипах един ванилов пудинг на Dr. Oetker, който спаси положението – нямах време за още един опит с баварски крем.

Та, пандишпанът вече е охладен и намацан с някакъв крем, време е да приготвим една Павлова:

  • 4 белтъка
  • 1чч захар
  • 1чл нишесте или брашно
  • 1чл ябълков оцет
  • ванилия (използвах течна на Dr. Oetker)

Приготовлението е почти същото като на пандишпана:

  • Фурната на 120С
  • Разбиваме белтъците в миксера, първо на средна скорост, после на висока, докато се получи много гъст сняг
  • Нишестето, оцета и ванилията разбъркваме, докато се получи кашичка
  • Добавяме захарта бавно, лъжица по лъжица, като редуваме захар – кашичка – захар – кашичка
  • След малко сместа трябва да е много, много гъста – ще се изненадате колко плътен и твърд сняг се получава
  • Покривате тавата с хартия за печене
  • Върху хартията с лъжица (а може и с пош или шприц) разпределяте равномерно готовата смес
  • Печете час и половина
  • Крайният резултат е голяма целувка, която отвън е крехка и хрупкава, а отвътре – мека и леко дъвчаща

14647217_10154415634552254_191532174_o

В моя случай, голямата целувка беше с размера на пандишпановия блат. Така се получи една Пандишпавлова с ванилов крем и праскови 🙂

и задължително обучение по кисело мляко

“Защитата на родината и военното обучение, патриотичното възпитание и изграждането на националното самочувствие, финансова грамотност, кариерно ориентиране ще учат учениците в часа на класа. Това предвижда проектът на държавния образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, който влиза в сила още през учебната 2016-2017 година.”

Военно обучение и патриотично възпитание ще учат децата в часа на класа [Дневник]

Кодовото заглавие на тези часове трябва да бъде “Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти приказвам”. Ако материалите, по които ще се води това “обучение” са искрени, то жалките минутки, заделени за тази травестия биха звучали така:

  • Ние ще крадем от държавата,
    но вие я уважавайте и си плащайте данъците!
  • Ние ще нарушаваме законите,
    но вие ги спазвайте!
  • Ние ще потъпкваме конституцията,
    но вие се уповавайте на нея!
  • Ние ще пазим големите престъпници,
    но вие ни се доверете!
  • Ние ще използваме институциите като бухалки,
    но вие разчитайте на тях!
  • Ние ще ви лъжем в очите,
    но вас това не ви засяга!
  • И т.н., и т.н., и т.н…

Наистина, не звучи ли цинично? Да преподаваме на децата патриотизъм – в училище! – вместо да им създадем среда, която да възпитава у тях адекватни ценности?

Която да заслужи уважението им?

Та обич преподава ли се?!

Както каза Наско, по-добре наистина да бяха купили запалки.

UX проблеми при мопса

соцталгията в контекст

Загорка Ретро
Загорка Ретро

Соцталгията не е ново явление. Появи се недълго след падането на Източния блок, като на немски (за първи път там я видях) терминът е Ostalgie (от Ost – изток). Романтизиране на социалистическото ни минало, чрез използването на вече залезли образи, за да ни погъделичка по носталгията за отминалата младост.

Соцталгията не е лошо явление, сама по себе си. Всъщност това е просто конкретно проявление на въздишката по детството и безгрижието – проявление, характерно конкретно за този времеви период, тези географски ширини, това историческо наследство. А и с времето спомените избледняват и благодарение на редица memory biases (това как е на български?) се изкривяват – например, колкото повече остаряваме, толкова сме по-склонни да си припомняме основно хубавото от миналото (т.нар. Positivity effect).

Не е нещо лошо и използването ѝ като маркетингов инструмент. Би трябвало да сме свикнали вече – от “Инвентарна книга на социализма“, през заведенията “Ракета” и “Спутник”… Заигравка с доброто старо време.

Защото старото време винаги е добро. Дори когато не е.

Тогава къде е проблемът?

За по-чувствителните хора, които имат твърде живи и тежки спомени от стария режим, това наистина може да се явява болезнена кампания.

За онези, които държат на истинност в рекламата, тази кампания е твърде едностранчива и заслужава да бъде гарнирана и с негативни елементи от соц-миналото ни.

Но най-големият ми проблем се явява контекстът, в който тази кампания съществува. Конкретно – медийният контекст. Моментът, в който живеем, е особено напрегнат – по някаква причина сме свидетели на поредната схизма между Изтока и Запада. У нас тя сякаш се олицетворява от православието и славянството vs. арелигиозността и мултикултуралността. От Русия и САЩ(+ЕС). Отново. И все повече медии – стари и новосъздадени – си играят с тази измамна носталгия по соца, за да ни демонстрират в какво “лошо време” живеем и да захранват пошла политическа пропаганда чрез манипулацията на простичкия факт, че ние, хората, просто не можем да се доверяваме на паметта си.

И къде се явява проблемът ми с кампанията на Загорка Ретро?

Именно в контекста. Една (иначе симпатична) кампания, несъзнателно (надявам се!) легитимира останалите про-соц кампании, които ни заобикалят, като захранва и без това слабата и ковка обществена памет с един носталгичен (ерго – положителен) образ на соца.

Смятам, че правилният ход от страна на Загорка би бил официалната подкрепа на социално-отговорната форма на кампанията (напр. вече съществуващия хаштаг #соцталгия), в която виждаме всички възможни страни на соца. А Загорка може да застане зад тази нова, вече viral кампания, и да каже “от онова трудно време, когато бутилката Загорка беше сред малкото удоволствия, които можехме да си позволим безнаказано.”

Така че, не, соцталгията не е нещо лошо. Както и една запалка не е нещо лошо. Освен ако човек не я използва когато се въргаля в локва от бензин.

P.S. благодарности на @suh_chukan за картинката, от която сякаш тръгна шумът, и която използвах като илюстрация към този текст!