Вярата е голяма магия. Както обикновено, мислите са се оплели в главата ми като валмо прежда. Не, няма да пиша за Коледа, макар и да звучи логично. Наскоро ми светна, че Държавата съществуа само докато вярваме в нея. По пратчетски, някак. Което не е добре, защото Българинът не вярва в Държавата. Нямаме вяра в нито [...]

Добре де, признавам, мен също ме кефи цялата лудница около Светльо-президент. Кефя се как това, което той прави, е една откровена ебавка с нашите политици. Съвсем в тон Хиподил. Среден пръст. Обаче имам проблем с неговата кандидатура и със сигурност няма да дам гласа си за него. Не че ми е неприятен, или нещо. Светльо [...]

“Е защо мене ме спирате, аз карах само с 20км над ограничението, спрете оня дето прелетя с 200!” Мхм. “Не ми обяснявай, че моята къща била незаконна, тя е само на 1 етаж, иди виж съседите кви палати са дигнали!” Мхммм… “Не ме гледайте мене! Тия преди мене как вършееха, вие мене ме гледате!” Мхмммммммм…………… [...]

Може би първо трябваше да се посъветвам с някой филолог. Проблемът ни е семантичен. Съвсем сериозно! Думичката държава идва от “държа” – съвсем наскоро го разбрах. Архаизъм някакъв. Анахронизъм, останал от монархически времена, когато земята е била собственост на владетеля. Както и хората по тая земя. Ето, там е проблемът! Нас ни държат едни хора, които [...]

Ходим сами по улиците. Разминаваме се без да се погледнем. Очите ни са сведени – не взор, а втренчване. Внимаваме. Дупка. Бордюр. Локва. Плюеща плочка. Счупена плочка. Паве. Кал. Шахта. Кучешко лайно. Боклук. Клон. Сведена главица… Виждаме само сиво. И кафяво. И кално. И лайняно. А можехме да ходим с вдигнат поглед! Да виждаме очи, [...]