и задължително обучение по кисело мляко

“Защитата на родината и военното обучение, патриотичното възпитание и изграждането на националното самочувствие, финансова грамотност, кариерно ориентиране ще учат учениците в часа на класа. Това предвижда проектът на държавния образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, който влиза в сила още през учебната 2016-2017 година.”

Военно обучение и патриотично възпитание ще учат децата в часа на класа [Дневник]

Кодовото заглавие на тези часове трябва да бъде “Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти приказвам”. Ако материалите, по които ще се води това “обучение” са искрени, то жалките минутки, заделени за тази травестия биха звучали така:

  • Ние ще крадем от държавата,
    но вие я уважавайте и си плащайте данъците!
  • Ние ще нарушаваме законите,
    но вие ги спазвайте!
  • Ние ще потъпкваме конституцията,
    но вие се уповавайте на нея!
  • Ние ще пазим големите престъпници,
    но вие ни се доверете!
  • Ние ще използваме институциите като бухалки,
    но вие разчитайте на тях!
  • Ние ще ви лъжем в очите,
    но вас това не ви засяга!
  • И т.н., и т.н., и т.н…

Наистина, не звучи ли цинично? Да преподаваме на децата патриотизъм – в училище! – вместо да им създадем среда, която да възпитава у тях адекватни ценности?

Която да заслужи уважението им?

Та обич преподава ли се?!

Както каза Наско, по-добре наистина да бяха купили запалки.

не ни пипайте секса!

До скоро бях твърд поддръжник на идеята за легализация на проституцията. Не е ужасно чудно защо – тя така и така съществува, и се управлява от достатъчно силни лица и организации, нека поне подлежи на контрол и на данъчно облагане.

Обаче…

Вече не.

Защо ли?

Защото…

Наскоро гласове откъм Парламента обясниха, че сайтове и страници за споделено пътуване трябва да бъдат премахнати, блокирани, забранени и унищожени. Те били неполезни, вредни, опасни дори – защото, видиш ли, човек никога не знаел при кого ще се качи и кой ще го вози.

Затова – при лицензираните превозвачи!

(Спомняме си и как разкараха Uber…)

Та сега съм се притеснил, че ако легализират проституцията и добре познатият модел на картелиране налегне сексуалния пазар, и мощното сводническо лоби налегне с якото си туловище разните му там Парламентари групи и групички, изведнъж ще ни забранят сайтовете и приложенията за запознанства – Гепиме, Бацниме, Цукниме, Тиндър, Миндър, Триндър, Гриндър и всякакви други индъри. Защото, нали, човек никога не знае с кого ще се нае… запознае.

Затова – в лицензираните бардаци!

Та затуй…

Не ни пипайте секса! Да живее нелегалната проституция!

лизаня

Това е рецепта за нещо като лазаня, но вместо паста, с Back-off използвахме език и телешко месо. Името биде родено от N. Ó Paloff и много ми допадна 🙂

View this post on Instagram

Yum! Лазаня с език 😊

A post shared by muiiio Blank (@muiiio) on

Рецпетата реално е същата като якото шкембе.

Общо взето, сварявате един телешки език за 3-4 часа, обелвате го, нарязвате го на филийки и го подреждате на дъното на тавичка. Телешкото също трябва да е предварително сварено и нарязано. После – както при шкембето – затрупвате с гъби, масло, запичате докато омекнат гъбите. После заливате с доматеното нещо с чесъна и подправките, и запичате отново за 20-ина минути. После настъргвате кашкавала отгоре и запичате докато стане много красиво 🙂

Този път използвахме кашкавал и пармезан, а сосът включваше домашна доматена салца, пушен червен пипер, риган, босилек, чесън, чеснова паста, чесън на прах (много обичаме чесън!), черен пипер, сладък червен пипер…

Много е вкусно!

яко шкембе

На фурна. Не чорба. Даже го готвих в глинена тавичка!

View this post on Instagram

The Шкембето

A post shared by muiiio Blank (@muiiio) on

Нещото се приготвя много лесно и е неочаквано вкусно! Първото ми собственоръчно шкембе (ако не броим вграденото) 🙂

Продукти:

  • 1/2кг телешко шкембе (може и повече)
  • 1/2кг гъби (може и повече)
  • 125гр масло (всъщност всички количества са ориентировъчни)
  • 250гр кашкавал
  • 300-400гр домати (използвах на кубчета от консерва)
  • 2-3 стръка пресен чесън
  • 2-3 скилидки стар чесън (или примерно 1чл сушен)
  • 1чл лют червен пипер
  • 1чл черен пипер
  • 1/2чл сол
  • 2чл риган (ползвах сушен)
  • 2чл босилек (пак сушен)
  • всякакви други подправки, които ви се сторят удачни

Приготовление:

  • Загрявате си фурната на 200-220 С
  • Сварявате си шкембето (ползвах бланширано, варих го  20-30 минути)
  • Насипвате го на дъното на тавичка (или пък в керемида, или йена…)
  • Отгоре нарязвате гъбите
  • Разпределяте маслото на парченца равномерно сред гъбите
  • Запичате за около 10 минути – да се разтопи маслото, да омекнат гъбите
  • Междувременно омешвате доматите, чесъна и подправките
  • Вадите тавичката от фурната и заливате със соса
  • Връщате във фурната за 20-30 минути (на око)
  • Пак вадите и настъргвате на едро кашкавала отгоре
  • Връщате във фурната за 10-ина минути – докато се запече кашкавалът
  • Готово!

соцталгията в контекст

Загорка Ретро
Загорка Ретро

Соцталгията не е ново явление. Появи се недълго след падането на Източния блок, като на немски (за първи път там я видях) терминът е Ostalgie (от Ost – изток). Романтизиране на социалистическото ни минало, чрез използването на вече залезли образи, за да ни погъделичка по носталгията за отминалата младост.

Соцталгията не е лошо явление, сама по себе си. Всъщност това е просто конкретно проявление на въздишката по детството и безгрижието – проявление, характерно конкретно за този времеви период, тези географски ширини, това историческо наследство. А и с времето спомените избледняват и благодарение на редица memory biases (това как е на български?) се изкривяват – например, колкото повече остаряваме, толкова сме по-склонни да си припомняме основно хубавото от миналото (т.нар. Positivity effect).

Не е нещо лошо и използването ѝ като маркетингов инструмент. Би трябвало да сме свикнали вече – от “Инвентарна книга на социализма“, през заведенията “Ракета” и “Спутник”… Заигравка с доброто старо време.

Защото старото време винаги е добро. Дори когато не е.

Тогава къде е проблемът?

За по-чувствителните хора, които имат твърде живи и тежки спомени от стария режим, това наистина може да се явява болезнена кампания.

За онези, които държат на истинност в рекламата, тази кампания е твърде едностранчива и заслужава да бъде гарнирана и с негативни елементи от соц-миналото ни.

Но най-големият ми проблем се явява контекстът, в който тази кампания съществува. Конкретно – медийният контекст. Моментът, в който живеем, е особено напрегнат – по някаква причина сме свидетели на поредната схизма между Изтока и Запада. У нас тя сякаш се олицетворява от православието и славянството vs. арелигиозността и мултикултуралността. От Русия и САЩ(+ЕС). Отново. И все повече медии – стари и новосъздадени – си играят с тази измамна носталгия по соца, за да ни демонстрират в какво “лошо време” живеем и да захранват пошла политическа пропаганда чрез манипулацията на простичкия факт, че ние, хората, просто не можем да се доверяваме на паметта си.

И къде се явява проблемът ми с кампанията на Загорка Ретро?

Именно в контекста. Една (иначе симпатична) кампания, несъзнателно (надявам се!) легитимира останалите про-соц кампании, които ни заобикалят, като захранва и без това слабата и ковка обществена памет с един носталгичен (ерго – положителен) образ на соца.

Смятам, че правилният ход от страна на Загорка би бил официалната подкрепа на социално-отговорната форма на кампанията (напр. вече съществуващия хаштаг #соцталгия), в която виждаме всички възможни страни на соца. А Загорка може да застане зад тази нова, вече viral кампания, и да каже “от онова трудно време, когато бутилката Загорка беше сред малкото удоволствия, които можехме да си позволим безнаказано.”

Така че, не, соцталгията не е нещо лошо. Както и една запалка не е нещо лошо. Освен ако човек не я използва когато се въргаля в локва от бензин.

P.S. благодарности на @suh_chukan за картинката, от която сякаш тръгна шумът, и която използвах като илюстрация към този текст!