безименно

Не дъжд, а град вали във мене
Под бурята превива се душата
Пред пориви безсилна стене
Но вече са прекършени крилата
Разкъсан е цветът красив
Безпомощен по вятъра се носи
Остана само ствол бодлив
Неможещ обич да изпроси
Сърцето пак търкаля се в калта
И тъпчат озверелите копита
А стадото се хвърля в пропастта
Незрящи от сълзи очите
Тук радост вече не цари
Измамен рай, тъй мимолетен
А любовта ми вехне, не пламти
Студен отива си дъхът й сетен

Коментирай