a perfect job

Всеки от нас минава през онзи момент (или онези моменти) в който (които) си търси нова работа. Накрая успяваме, взимат ни някъде и започваме сериозно да бачкотим. Труд, упорство, мъка. Себедоказване, себепреодоляване, компромиси…

Тъпо, а?

Аз виждам нещата по друг начин. Далеч по-прост. Но за да успея по-добре да обясня, ще използвам една-две чужди думички.

  • JOB – на български обикновено се превежда като “работа”, но всъщност думичката е заредена с по-специфична конотация – занаят, занятие, дейност (обикновено job е назначението или позицията ни – аз съм дизайнер, ти си счетоводител, тя е инженер);
  • WORK – на български обикновено се превежда като “работа” (видиш ли ти!), но всъщност думичката е заредена с по-специфична конотация – труд, усилие, задача (обикновено work е самата дейност – аз копая, ти носиш, той кърти плочки).

Чувствайте се свободни да заменяте “job и “work с “работа” навсякъде в тази статия.

Да започнем малко по-отдалеч – каква е причината хората да си търсят job? Ще се спрем на най-типичния вариант – парите. Всеки от нас търси job, която да му носи достатъчно пари. Кинти. Сухо. Ние работим за да се обезпечим финансово. Намираме някаква job, някъдеси, която ни дава достатъчно пари в замяна на нашия труд. В много случаи е и в замяна на спокойствието ни, личната ни свобода и други такива хубави неща. Така е – за да успеем, трябва да се лишим от туй-онуй.

Тъпо, а?

Там е проблемът. Ние работим за пари. Добре де, то е ясно, че трябва да правим пари от това, с което се занимаваме. Но в нашето общество (отново обобщавам – има и луди хора, които правят изключение) сме объркали местата на причината и следствието. Мда! Причината е “пари”, следствието е “job“. Е, това е – много сме задръстени! По този начин сами превръщаме своята job в тегло. Обикновено (за да не кажа “винаги”) се примиряваме с дадена job и нейните условия, с ясното съзнание, че ние искаме нещо друго, че тя далеч не отговаря на онази идейка, която е в главите ни. Всъщност ние успешно превръщаме своята job в work.

Тъпо, а?

Май знаете накъде съм се запътил.

Аз пък мисля, че всеки трябва да прави това, което му харесва, което му се удава, което го влече, което му е страст, което… не е work. Ето тук вече причинно-следствената връзка си е на мястото. И тогава нещата изглеждат така: “Аз работя нещо, защото това искам да правя, а пък то, представяш ли си, ми позволява да си живея живота”.

Защо ли?

Когато това, което вършиш, е твоето истинско хоби, тогава ти го правиш с желание. Ти си склонен да вложиш всичко от себе си – упорство, време, всякакви средства – за да постигнеш това, което смяташ за добър резултат. И резултатът наистина е добър. Ти усъвършенстваш себе си дори когато почиваш. Всъщност, ако имаше друга job, която всъщност е work, тогава ти наистина щеше да използваш свободното си време за това въпросно хоби. Е, направи така, че хобито да е твоята job! Тогава ще имаш свободата да разполагаш със свободното си време за глупости, или за хобито си.

И между другото, когато един човек се занимава професионално с това, което истински го влече, той е много по-продуктивен (полезен) от един човек, който се занимава с нещо само защото там е смогнал да се набута за да си взима заплатата. Ето, тази подредба на нещата е полезна дори от чисто икономическа гледна точка!

Сигурно сега си мислите, че ако това се случи, всички хора на света ще се занимават с точно 5 неща – примерно порноактьорско майсторство, филмова критика, сомелиерство, food critique и боди-арт. Искрено се съмнявам, защото, както всеки е чувал, “за всеки влак си има пътници”. Ето, наскоро един тийнейджър открадна автобус за трети път, защото най-голямото му желание е да стане шофьор на автобус.

Сигурно е твърде опростена идеалистична гледна точка… Ама пък на мен много ми харесва!

Не знам дали успях да обясня добре – самият аз се оплетох в обяснението си.

12 thoughts on “a perfect job

  1. Не разбрах. Сложна е тази ко… конц…бе, контрацепция за мен! Ама и аз искам да карам автобус. В полето. 4х4

  2. Опростена ти е гледната точка, но си е много правилна. Така е, всечи човек би бил най-полезен, а също така и щастлив, ако върши като job това което би правил и без да му плащат. Било то атомна физика, писане на порнографски разкази, плетене на кошници и прочие. За съжаление нещата рядко се стичат точно по този начин. Има едни предразсдъци за ‘сериозните’и ‘престижните’ професии, които според мен объркват живота на много хора. Не че съжалявам за собствения си избор, но факта е че в свободното си време не чета статии по биология. Вместо това готвя, за да си почина…

  3. Според някои източни вярвания (за съжаление преразказвам чужди думи и не мога да съм по-конкретна) за всеки човек си има някаква работа (job), която той е “призван” да върши. Трудното/пътят е да успее да я открие и да се пребори за нея. Тогава върху него се “излива благодат” казано поизточному, или всичко си идва на мястото. На мен тази теория много ми допада!
    И много се дразня на хората, които само се оплакват от работата си, а не правят нищо по въпроса за промяна. Даже ми се карат, като повдигна темата, защото “тя – работата – не е за удоволствие”. Също така не съм ги била разбирала тези работи. Така е – не ги разбирам. Аз като преценя, че дадена работа ми носи повече негативи, отколкото ползи, я сменям. Животът е да се живее, не да се оплакваме от него! :о))

  4. Забравих да засегна нещо. Знам за хора, които като си направят от хобито професия, спират да го вършат с желание, а се превръща в тегло. Тях къде да ги концептуализираме?

  5. Започват да възприемат хобито си като work? Започват да следват “общоприетите норми” за начин на работа? Отново правят компромиси със себе си И с хобито си?

  6. “И между другото, когато един човек се занимава професионално с това, което истински го влече, той е много по-продуктивен (полезен)” – Това е МНОГО вярно. Само вътрешната мотивация на човек може да има позитивен ефект върху продуктивността му. Много доказателства има затова как особено при работа, в която се изисква мислене и креативност, външната подбуда (обикновено пари) е не само недостатъчна, ами дори има отрицателен ефект върху положителния резултат от работата. А този резултат се постига, само и единствено, ако човек е с нагласата – “искам да правя това, защото ме кефи!”.

  7. Всичко хубаво, но фразата “a perfect job” е натоварена със съвсем различна конотация за мен. Точно поради тази причина по цял ден се кискам като се захвана със SOX цикъла “Job Scheduling, Configuration Management & Daily Tasks”, който аз за по-кратко наричам “Daily Jobs” 🙂
    Vocation is the word that you’re seeking here.
    А иначе, шегата настрана, It’s time to take off the leash – този текст е много силен, но той си го дръпна от неговия блог, затова аз реших да го сложих в моя 😉
    http://just-helen.blogspot.com/2009/09/take-off-leash.html

  8. Избрах си достатъчно позната думичка 🙂 Vocation все пак не е толкова близка до повечето хора. Иначе имаш право. А текстът наистина е много силен!

  9. Американците вече го правят – отървават се от глупавите обществени нагласи за това какво “трябва да представлява работата”. Много по-лесно им е защото предприемаческият бизнес при тях е с традиции и цялата им икономика е ориентирана към това да го поощрява. Но за щастие, благодарение на интернет, възможностите и пред нас стават неограничени. 😉 Още повече, че сега е време на промяна на парадигмата (благодарение и на интернет) и наистина по-голям шанс имат по-гъвкавите и по-нетрадиционно мислещите умове.

  10. Скоро гледах едно видео, в което се обясняваше защо хората не успяват да печелят пари от хобито си. И тезата беше,че именно защото концентрирането върху парите убива страстта към правенето на нещо. И аз вярвам че ако наистина обичаш нещо и влагаш себе си – ще успееш да намериш и други хора, които го ценят. И да, много си прав за влака и пътниците 🙂

Коментирай