гняс

Някои дни просто са ужасяващи. Не, не онези, в които свършва света – за тях е ясно. Други едни денчета имам предвид – наглед съвсем обикновени, спокойни, кротки… Времето е чудесно, птичките си фъркат, задръстванията са ненормално кратки… А отвътре съм като тенджера под налягане. Без винтилчето. Ще избухна! В сълзи. Или в крясъци. Или в едноточково съзерцание тип “блокаж”.

И, разбира се, лошото не идва самичко – води си компания. Дразнещи задачки, неприятни събития и ужасно лоши новини.

Дойдох късно, тръгвам си рано, имам нужда от нечие рамо.

Хм… Римата стана случайно.