От терасата на офиса гледах как две дечица, около 13-14 годишни, берат шишарчетата на някакво вечнозелено храстче и се гонят, и се замерят – съвсем игриво, без злоба, с много смях. И ми стана приятно – не са пред някой компютър, не са се наконтили с фецки дрешки, не слушат показно музика на джиесема…
Спомних си за игрите от едно време. Дали днешните деца ги познават? Те толкова бързо искат да пораснат, да станат важни, богати, известни… Понякога се чудя дали всъщност целят щастие и себереализация, или целят онова, което останалите мислят за щастие.
Ръбче и ръпон. Народна топка. Кър. Стражари и апаши. Криеница и гоненица. Топчета и войници. Фунийки. Крадене на череши от съседските дворове. Оная игра, където броиш наум, с лице към стената на местния плод-зеленчук и се обръщаш рязко, а другите в този момент трябва да са замръзнали, или да са се скрили…
Помните ли ги?
Шойне!!!
Муйче, аз те мислих за по-млад, от Епохата на Харибо :))) едно, две, три – СТОП! Замръзни :))))) А ти си бил автентична суха паста Балкан ( или локумена вафла)