малка битова магия

1989 година, България, София, Младост 1.

Пешо се суети около Жигулата с неразбиращ поглед, отворил е предния капак с пълното съзнание, че под него се помещава единствено едно голямо доказателство за техническата му неграмотност.

Ники излиза от входа, тръгнал е да се реди за хляб.

- Ники! Ники! Абе я да те питам, че нещо не пали… Пробвах на смукач, помпах газта, въртях… Я ела, ела да видиш!

- Я да видим…

Ники поглежда под капака, пипва тук, подръпва там… После обикаля колата и я оглежда набързо.

- Мда, знам какъв е проблемът!

Пешо го поглежда с очакване.

- Трябва да си напомпаш гумите.

- К’во? Ама как…

- Сериозно ти говоря, напомпай си гумите! Ще видиш! Айде, че ще затвори хлебарницата, тръгвам.

Пешо зяпа неразбиращо, докато Ники потегля към хлебарницата. После се оглежда глуповато, изважда помпата от багажника и с гузен поглед започва да помпа гумите една по една. Няколко минути по-късно автомобилът радостно изръмжава.

А как ли се получи този номер? Всъщност е простичко! Докато Ники преглежда “болното” возило, той надушва силната миризма на бензин. Ясно – Пешо се е престарал и е задавил Жигулката. За няколко минути бензинът ще се поизпари и тя ще запали от раз.

- – - -

По реален случай