Избягвам да пиша за политика, правосъдие и тямподобни глупости, защото само се ядосвам. Дори се опитвам да игнорирам всичко в медиите, което е свързано с тези теми, защото понякога мисля, че собствената ми психика е по-важна от алъш-веришите на височайшите. Обаче понякога ми се струва неизбежно.
Като например сега.
“1 година затвор за скъсан трикольор”
Е да ви еба майката!
Рядко псувам. Може би когато шофирам и някой задник с безбожно скъпа кола и IQ на репичка се прави на велик. Но и това понякога е неизбежно.
Убийци, наркопласьори, корумпирани политици и какви ли още не се разминават я с условни присъди, я с никакви. Но едно смотано хлапе, на някакви си 20 години, ще лежи една година в затвор защото е скъсал знамето?
ГЕНИАЛНО!
Ще му платим една година пребиваване в затвора, където най-много да го изнасилят. Освен това дори и без да е бил престъпник, там най-вероятно ще се запознае с разни тъмни субекти. Ще попадне в една прекрасна среда и вероятно след година, когато излезе от затвора, вече ще има всички предпоставки да се развие по подобаващ начин.
Идиотите в нашата съдебна система не само не мислят, но и с тази присъда признават своето безсилие, както и озлоблението си от това безсилие. И разни неща като общественополезен труд и други начини за изкупуване на вина са им напълно непознати.
Народът го е казал – за кон няма закон, за кокошка няма прошка.
Тази присъда би била реална ако всичко в съдебната система е наред…
А къде са италиянците, които изгориха трикольора публично?…у дома.
Съдят, който могат