Харесвам младите, проактивни хора, креативни, иновативни, трошачите на границите, къртачите на статуквото, носителите на различността, тъкачите на бъдещето, приемащите многообразието…
Докато не се затворят в своя малък куул бъбъл, в който си бъбълбукат заедно, необезпокоявани от ужасния, толкова ънкуул свят от другата страна на тъничката бъбълска мембранка.
Докато не започнат да виждат само себе си и себеподобните.
Докато не се превърнат в един кошерен организъм с кошерно съзнание.
Докато многообразието им не се разтвори в киселината на себеобичта им.
И заводският им хумор не се превърне в заводски правилник.
Когато започнат да отблъскват света,
Да ръкопляскат само на себе си,
Да се потупват по собствените раменца,
Да се самоиздигат на пиедестал.
Изгубват представа за реалността, критиката на чуждите е несъществена, а своите не критикуват.
Целеустремеността към съзидание бива изместена от старанието за вътрешно одобрение.
Поводът остава същият, но причината се изражда, а с нея – и самите резултати.
Усърдието им вече е себеугодно.
И аз съм такъв… Просто моето бъбълче не е куул.