аполитични или неотговорни

Не написах “безотговорни”, защото нямаше да е коректно, нито вярно.

Скоро с една от най-близките ми приятелки си приказвахме за ДЕОС. Казах ѝ, че е много важно в момента да съберем колкото можем повече членове, за да може да бъде регистрирано движението и да просъществува и нататък като политическа формация. “Не мисля, че ще ви е особено трудно,” каза ми тя.

Не?

Да видим…

Според мен, хората, които биха се присъединили към ДЕОС, са мислещи, работещи, активни, образовани, любопитни, информирани… Опростено обобщение, но предполагам става ясно. Някои са предприемачи, други са служители, трети са учени, четвърти са бюрократи – но все пак, по един или друг начин, се вписват в стереотипа.

И така, да кажем, че имам 10 много близки приятели, които са именно такива (вкл. горепосочената ми приятелка). Когато стане дума за участие в партия, те не желаят. Този не харесва един от учредителите, онзи е аполитичен, трети има проблем с някоя конкретна идея…

Равносметката е 0 / 10.

Разбира се, не мисля да виня и укорявам никого, don’t get me wrong! Най-малкото, аз допреди няколко месеца имах абсолютно същите съображения. Това, което направих, след като толкова години твърдях, че никоя партия не може да ме има, е чиста проба поемане на риск. Който дори аз не мога да оправдая без да се осъмня.

И се замислих – защо е толкова трудно да се убедят именно тези хора, които са толкова важни, да се включат в едно политическо движение? Не, те не са аполитични, защото имат ясно мнение за много политики; защото морално подкрепят конкретни идеи; защото могат да посочат ориентировъчно къде стоят в политическата координатна система…

Не са и безотговорни, защото заемат конкретна гражданска позиция и избират да я защитават – дали гласуват, за кого гласуват, дали участват в протести, или в неправителствени организации…

Друго е.

Да се включиш в полтическо движение означава да бъдеш отговорен за неговото поведение. Не косвено, както при изборите, където участието ти е лично, непублично и коригируемо след някоя и друга година. Тук ти заставаш в цялата си прелест, с име, ЕГН и публична подкрепа. И това се превръща в исторически факт. Ти си повече от гласоподавател, който делегира своята отговорност; вече си съучастник и съвестта ти е уязвима. Вече носиш истинска отговорност за последствията от политическите действия.

Това може да е прекалено тежък товар. Особено ако не си напълно – ама напълно! – убеден в тази формация, за която някой си те агитира.

Лошо, защото никога не можем да бъдем 100% убедени във всичко. Не можем да се предпазим от всичко. Не можем да знаем всичко. Можем само да опитаме да увеличим шансовете си за успех – да се подготвим за него, а не само да чакаме той евентуално да ни се случи. Такава е цената на обединенията – силата им се гради чрез жертването на максималната индивидуална автономност. Разбира се, има инструменти да си помогнем и в такава ситуация – чрез активно участие при вземането на решенията и активно участие в дискусии…

Исторически, политическите движения са дискредитирани. Винаги опорочени. Но не мога да измисля друг начин, по който човек да може да влияе директно на политиката. Освен, може би, чрез think tank-ове, които, обаче, са опорочени по свой собствен начин.

Нема угодия!

Реших да се опитам поне един път да помогна проактивно и да поема някаква дългосрочна (съ-)отговорност. Надявам се да се окаже правилно решение. Надявам се, че ще видя потенциални грешки и ще помогна да бъдат предотвратени. И че ще има смисъл това усилие.

6 Replies to “аполитични или неотговорни”

  1. Тези ДЕОС като им четох няколко позиции са хипер зле. Нормално е разумните хора да не искат да имат нищо общо с него.
    А и като видя в някое заглавие “солидарност” и нещо се надига в мен и ме кара да повърна.

  2. дерзай, все някой трябва е първи! после ще кажеш, как е и дали си струва и ние да участваме в колективни мероприятия.

  3. @Волтрон

    ето заради тази ни хронична погнуса от масови участия, много страдаме. не можем и едно събрание на домсъвета да спретнем като хората. доста е патова тази ситуация.

  4. Знаеш ли защо аз не искам да ставам част от ДЕОС? Защото съм бил част от създаването на ГЕРБ и съм заемал известно време ръководна функция там. Един ден, когато партията започне да си тежи на мястото и по някаква причина направя някакво изказване, веднага ще бъде асоциирано с тази част от моята история. По тази причина, предпочитам да помагам, но без да ставам член и без да го афиширам.
    Не мога да приема че, може да смениш партията си и да останеш чист. Ако си сбъркал в избора си, докато си млад е Ок, ама после…
    Не искам да приличам на синьо-червено-турско синьо пременилите се депутати/партиини членове…

  5. След като държавата ти отнема и ползва ок. 40% от дохода, какъв дял от времето е рационално да посветиш в грижи за тази част от дохода? Правилно, много повече време от 1 час годишно.
    По какъв начин това време може да се претвори в резултат? Повечето начини изискват организирана политическа дейност в партии, сдружения и др.
    Членството в най-ограниченият му вид представлява един подпис и даване на данните си, за да се регистрира една партия. Нещо като неанонимно гласуване. Следователно не би следвало да се счита за по-срамно от гласуването за същата партия.

  6. Всеки си има своите причини. Да, прав си, че хората не искат да поемат и минимална отговорност, гласувайки … та камо ли с членство.

    Лично на мен ДЕОС много ми харесат като идеи и начин на мислене. С Жюстин се познаваме от ДАНСwithme и се радвам от ентусиазма, енергията и идеите и (както и на тези около нея).

    Моите причини защо (все още) не съм се записал било в ДЕОС било другаде (да речем в България Може):

    1. Не съм фен на откриването на новите партии. Личностно убеждение, че може и старото да се поправи ако не работи. 24 години все ново и ново правим;

    2. Понеже съм супер отговорен човек не се втурвам просто ей така където и да било. Интересувам се от 24 години от политика и от 17 доста активно участвам. Затова съм на принципа хвана ли се някъде стоя (почти) до край.

    За щастие досега само в 2 партии съм членувал (май и в още една бях за кратко), но те все са от една коалиция и са съвсем близки;

    3. Подобно на 2. преди да се хвана някъде бих искал да мине малко време и да наблюдавам. Да, може да звучи тъпо (щото ако всеки така каже нищо няма да стане), но не съм и вече на 19 когато за първи път се записах. Защото това, което най-мразя е да сменям принадлежността си. Гласувам от близо 20 години и никога не съм се подлъгвал, в следствие на което не съм и съжалявал никога след гласуване. Разбира се винаги съм гласувал.

    Има и други, но да не отегчавам аудиторията 🙂

    С поздрав

    Тони Георгиев

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.