моите 4 стъпки за всичко

4 стъпки
4 стъпки

Няма да се фукам, само ще констатирам факти.

Всички знаем ония обещания, които си даваме – било то на Нова година, на рождения ден, или на сутринта след 8-ми декември:

От утре спирам да пия!

От утре спирам да ям!

От утре тръгвам на фитнес!

От утре почвам да чета повече!

От утре ще се усмихвам на всички!

От утре ставам друг човек!

От утре ще започна да градя кариера!

Всеки ги знае. Всички си даваме обещания. Или просто “кроим планове”. Понякога дори се хвърляме с всичка сила в изпълнението им. И така за 3-4 дена. Усилие, зор, напън!

Аки…

Да, накрая се наакваме. Издишаме, предаваме се, спихваме се, връщаме се в рутината на доскорошното си ежедневие, потъваме в уюта на познатото ни банално и се чувстваме тъпо гузни за 2-3 дни. После си прощаваме, защото “все пак сме хора!” и… erase & rewind.

Не крия, че спрях цигарите. Не крия и че спрях сладкото, тестеното, зърненото и изобщо повечето въглехидрати. Не крия и че започнах да спортувам редовно.

Това, което не съм казал в прав текст е как.

Знаех, че го искам, разбирах, че трябва, схващах, че всичко ще се промени и бях наясно, че е необходимо да приема това за даденост. Завинаги. Форевър. Само тогава щях да мога да живея без да се тормозя постоянно, че ми се пуши още една цигара, или че искам да изям бурканче Нутела.

Трябваше да приема, че просто досега познатият ми свят ще остане в миналото и ще отстъпи мястото си на една новосъздадена и новоосъзната рутина.

Това не е лесно, защото е една своеобразна смърт.
Умира сегашното ви аз.

Това не е лесно, защото е едно своеобразно раждане.
Ражда се бъдещото ви аз.

Да, трябваше да приема че тези промени ще бъдат моето ново ежедневие. Те щяха да са правилото, а не изключението. Защото съм човек и това ме прави слаб – няма как да функционирам в постоянни условия на изпитание, на очакване на “нормализирането”. Това би означавало да живея живота си втренчен в парчето торта, което ме очаква в края на месеца, или в една химерична цигара някъде в неопределеното бъдеще. Това изпитание е нечовешко! Именно затова хората, които подхождат по този начин, се “провалят”. Не защото са слаби, а просто защото не са разбрали. Защото са хора.

Стъпките са 4. И са прости.

Просто не са лесни.
И повечето хора се опитват да скочат от 1 в 3, с очаквания за бързо 4.

Ама как не! Навсякъде разни хора пишат в своите блогове разни списъци така, че да се впишат в общоприетите вълшебни числа – 3, 7 или 10. И стъпките за постигането на целите редовно се свеждат до 3. Които отговарят на моите 1, 3 и 4. Но никой не е*ава 2! (И затова @bigzlo ме нарече “трендбрейкър”)

Ето ги:

1. Решаваш:
Това е стъпката, която съм описал по-горе. Всички я познаваме. “От утре спирам да ям сладко…

2. Приемаш:
Това е най-най-най-трудната стъпка. Тук има едно премълчано допълнение към горната стъпка, което остава в съзнанието ни и постоянно грее – “...докато не дойде лятото.” То ще ни пречи. Докато е там, винаги ще повтаряме 1-3-1-3-1-3 без особен резултат. “Пуши ми се, та 2 не виждам!” Важно е да осъзнаем, че трябва да се откажем от нещо. Безвъзвратно.

3. Действаш
И тази стъпка ни е позната. Основната разлика между това, което вече познаваме и онова, което всъщност търсим, се таи в нашите собствени възприятия. Ако сме се засилили чрез 1-3-1-3, то тук ние се пóтим като грешни дяволи, защото усилията са адски. Ако, обаче, сме успели да приемем промяната, то тогава за нас тази стъпка е просто едно почти безметежно ново ниво на съществуване.

4. Постигаш
По най-естествен начин, 3 води до 4. Тук няма усилие, само време. Тук предизвикателството вече не е да издържиш на гледката на купичка сладолед. Тук трябва да потърпиш, докато осезаеш промяната. А може и никога да не разбереш какво ти е донесла тя – тогава е важно да повярваш в нея и просто да изпиташ задоволството, че си преборил своя най-упорит противник – онзи, който те познава толкова добре, че успява сутрин да те убеди, почти без никакви аргументи, да дремнеш “само още 5 минутки”.

Тези стъпки не важат само за спиране на цигарите и сладкото, нито за започването на редовен спорт. Всъщност, те са ми помогнали да напусна работа, да кандидатствам за нова, да преодолея тревогата си в моменти, в които ми е предстояла неизбежна промяна…

Иска ми се да ми действаха така добре и при тежки фобии 🙂

2 Replies to “моите 4 стъпки за всичко”

  1. да! много точно ! благодаря за споделения опит (въпреки че благодарността ми звучи женственно) написаното е изречено ( споделено ) доста мъжки, а за обща радост е валидно и за мъже и за жени,та даже и за деца 😉 , тъй че още веднъж благодаря!

  2. Успехът ВИНАГИ и НАВСЯКЪДЕ започва с една дума – РЕШИТЕЛНОСТ!

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.