демони

“Аз мисля, че има един изключително удобен сценарий за демонизирането на г-н Пеевски, за превръщането му в своеобразен параван, зад който се крият истинските недъзи на българското общество, които са от системен характер.”

Това бил казал Лютви Местан.

Всъщност, моля, прочетете статията от линка. Наистина!

Прочетохте ли?

ОК.

Господин Местан тъп ли е, или нас за тъпи ни взима? Абе не може да е тъп, с тоя софистициран речник…

Но нека, нека обясня едно нещо, защото явно не е станало ясно.

Делян Пеевски не е казус. Той е модел на поведение.

Бих направил текста мигащ, за да го схванат по-добре господата и другарите управляващи.

“Ако всички проблеми на българското общество се сведат до една персона, наречена Делян Пеевски, ако ние наистина смятаме, че с Делян Пеевски приключват всички проблеми на корупцията, на олигархията…”

Не ми ПУКА, ако Делян Пеевски си дигне куфарите утре и замине “за Европа”. Не ми дреме изобщо, защото ония, другите, ще сте още тук. Той е просто инструмент. Само че, за ваше съжаление, беше твърде неудачен и успя да възпали оная рана, която с годините сте издълбали в българското общество, господин Местан. И господин Станишев. И господин Борисов. И господин Орешарски. И господин Василев. И господин Минев. И госпожа Манолова. И господин Цветанов. И още твърде много господа, госпожи и госпожици, другарки и другари, за чието изреждане няма да имам място, време и нерви.*

Проблемите не се свеждат до персоната Делян Пеевски, но определено се оказа най-лесно да бъдат антропоморфизирани чрез него и нагледно илюстрирани чрез точно този един конкретен казус: промяната на законодателството, изненадващата му номинация, виновният отказ на всички замесени да поемат отговорността за нея, избягването и омаловажаването на темата #КОЙ ПРЕДЛОЖИ ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ…

Ние също не сме съвсем тъпи, господин Местан, защото нашият проблем не е самият Делян Пеевски. Той е на проблема черешката. А отдолу има цяла една купчина лайна.

ТЕ са нашият проблем!

Вие сте нашият проблем!

 

– – –

 

* Всъщност, струва ли ми се, или прекалено голям процент от българското население е част от тоя “политически елит” дето се осира изобилно толкова много години? Дали не са твърде много ония наши сънародници, които, вместо да си кажат “Абе така не бива!”, постоянно си повтарят “Абе и аз искам така!”.

3 thoughts on “демони

  1. #цитатнаденя О колко е прав по дяволите Местан. Убеден съм, че осъзнава какво признание прави.> “Ние сме в ужасен капан, ако всички проблеми на българското общество се свеждат до една персона.” #оставка #ДАНСwithme

  2. Не, определено т.нар. политически елит не е толкова многоброен. Само че огромната маса така е свикнала да “работи за…”, “от името на…”, “с подкрепата на…”, че вече без да е част от политическа или икономическа върхушка, се идентифицира с нея, опитва се да се приобщи към нея, надява се по този начин да извлече възможната изгода и неизбежната “дългосрочна протекция”. Едно време, магазините слагаха лепенки “застраховано/охранявано от ВИС 2/ЦИК/Клуб 777”. Сега просто си шепнем под сурдинка или просто знаем, че едикойси е човек на едикойси, фирма Х е индиректно собственост на У и така…
    Няма особена разлика. Просто преди 20 г. народът на драго сърце прие мутрите за образец, сега на драго сърце приема мутро-политиците за такъв. Едни социопати смениха други, но ние си останахме същите тъпунгери, които гледат “Кръстника” и “Белязания” и си мислят, че това е нещо страхотно готино…

Коментирай