сКАТана работа

Караш си по Околовръстното, в посока Младост – бул. България, отворил си прозорците, надул си музика и си пееш колкото глас имаш. В крайна сметка, на никого не пречиш, сега ти е паднало! Врещиш си, вятърът вее косите ти, слънцето тъкмо залязва, рехавките, високи облаци са оранжево-розово-лилави, температурата на въздуха е 23 градуса по Целзий. Витоша ти е отляво, като гигантска сянка, от която лъха лека вечерна прохлада… Спазваш си ограничението, най-много да го минеш с 5-10км/ч, ама заникъде не бързаш и без това. Някой те изпревари отляво, друг отдясно, трети пърпори с някаква стара пърпоретина с най-много 50км/ч, но ти си зяеш най-безхаберно с [insert favourite singer] и просто се чувстваш чудесно!

Наближаваш отбивката за бул. България и се престрояваш в най-дясната лента, откъдето ще влезеш в захода на детелината и ще се спуснеш надолу към България. Намаляваш скоростта, заедно с другите преди и след теб – някъде между 60 и 70 км/ч, и се спускаш по облия, низходящ завой, по инерция. Долу, кривата се влива в локалното платно на бул. България, което след това се влива в самия Булевард. Знаеш, че при нито едно от вливанията няма т.нар. merge lane, защото булевардът явно е създаден от тъпанари, лишени от всякаква мисъл, свързана с начина, по който се развива трафикът по големите, градски пътни артерии.

Rewind! Всъщност, подобна липса на мисъл си срещнал и малко по-рано, още в Младост-ската отсечка на Околовръстното!

Излизаш си ти от Младост, вливаш се в Околовръстното, където ускорителната отсечка (merge lane?) ти помага да се присъединиш безпроблемно към бързото движение на останалите автомобили. 500м по-надолу, пътят се разделя на две: лявата част се превръща в надлез (онзи, който излиза горе покрай IKEA-та), а дясната продължава надолу, към кръстовището за Бистрица и Малинова долина. Престрояваш се 2 ленти вляво, за да се качиш по надлеза, когато, с известно закъснение и още по-известно объркване установяваш, че точно в средата на лентата, в която се движиш, се появява нова маркировка! Прекъсната линия, която се превръща в непрекъсната линия, точно когато двете линии, досега маркирали твоята лента просто изчезват! Вече, най-неочаквано, се движиш между лентите на пътя и върху маркировката… която само на десетки метри от теб се превръща в кратичко бордюрче, последвано от възходящата мантинела на надлеза! И ти се движиш право срещу нея!

Напасваш се към новите условия, преместваш се малко по-наляво, влизаш в лентата и продължаваш по Околовръстното. Поемаш дъх, надуваш музиката…

Караш си по Околовръстното, в посока Младост – бул. България, отворил си прозорците, надул си музика и си пееш колкото глас имаш… Опа, това вече го разказахме по-горе.

Докъде стигнахме?

А, да, спускаш се от Околовръстното към бул. България, по оная идиотска детелина, която се врязва безцеремонно в локалното, а то – в булеварда.

ОБАЧЕ!

НЕОЧАКВАНО!

Точно в края на наклонения завой, където той се влива в локалното платно на бул. България, леко скрит от храстите, виждаш, почти в последния момент, някакъв автомобил, който е спрял в лентата за движение. Спрял!

Всички бичите спирачки – тия пред теб, тия отзад…

Какъв е този шиба…ааа…!?!?!…

Не си довършваш попържнята, защото виждаш скритата бяла Астра на КАТ-аджиите, които, с целия акъл, присъщ на всички видове кореноплодни, са застанали на пусия зад няколко рунтави храста и чакат ли чакат следващата жертва, която, необмислено, ще надвиши позволените 40-50км/ч за тази отсечка и ще застраши безопасността на останалите участници в движението. Добре че са ТЕ, КАТ-аджиите, да регулират движението и да предотвратяват рискови ситуации в резултат неприлагането на правилника за движението по пътищата.

Ко?

You guessed it!

НЕ!

Пяна ми излизаше от устата! Тия бе, ТИЯ ЛИ БЕ? Уважение ли? НИКАКВО уважение!

Уважавам хора, които притежават достатъчно мисловен заряд, че да не изложат съгражданите си на опасност само заради някакви си скапани 20лв! Или поне да имат инстинкт за самосъхранение! Ама не, тия са като жабите, които, като видят мушица, и целият свят за тях се превръща в едно дребно фъркато, което става за йеденье. Почти са останали на гръбначен мозък и инстинкти!

Не, бе, не уважавам КАТ-аджиите ей заради тия тъпи истории! И защото именно те би трябвало да помагат движението по нашите пътища да става по-безопасно! И вместо да висят и да дебнат някой глупец, който ще се спусне към бул. България с 60км/ч, да бяха се сетили да застанат на 1км преди задръстването при гара Яна, защото дори само един КАТ-аджийски автомобил там би подействал като ефективен метод за ограничаване на скоростта и повишаване на вниманието на шофьорите.

Защото всички знаем, че ремонтът, опасността от задръстване и стеснението на пътя не са били обозначени подбаващо. Както обикновено.

За справка, скрийншотче от Google Maps на детелината на Околовръстното и бул. България. Червената точка обозначава КАТ-аджийската Астра, а зелената – спрения от тях миниван. За яснота съм оставил и мащаба, също взет от Google Maps (който май е леко неточен, но автомобилите на картинката също вършат работа).

KAT-аджийски гений
KAT-аджийски гений

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.