Онзи психично волен привлича емоцията на #ДАНСwithME към себе си и своите приближени “личности”, и я изкривява. Променя агрегатното ѝ състояние.
От огромна, позитивна маса хора, които са излезли с усмивките, с децата, с балоните, свирките, тебеширите и кучетата си, с положителните си чувства, с надеждата, че са заобиколени от себеподобни, той превръща шествието в тълпа, заслепена от омраза.
Най-тежкото наказание за него и глутницата му е игнор. Завинаги.
Вниманието, което получават от всички нас – това е тяхното гориво! Както вярата, която Дядо Прас гномът на брадавиците (по Тери Пратчет) получава, е неговият живот. И какво се случи, когато децата престанаха да вярват в Дядо Прас? Той изчезна.
Нека спрем да вярваме в съществуването на АТАКА и да ги изчезнем!
Muiiio, чудесен пост! Напълно споделям мнението ти. Но имам един технически въпрос… Защо нямаш бутон за споделяне във Фейсбук? Той лично би ми помогнал да споделя поста ти там, а не само да го лайкна.
Успех довечера! И да се пазите!
Благодаря!
Бутонът Like би трябвало и да дава възможност за споделяне…
Може би като activity се показва, но на моята стена го няма. А аз искам да е там, за да могат да го видят малкото хора, които са ми приятели. 😉
Най-лесните, най-истинските неща, приятелю, винаги са били много трудни за правене. Да погалиш детето си, да казваш на любимите хора, че ги обичаш, да игнорираш такива мутанти като Фатака…. Лесно е, безплатно е, отплаща се стократно, но е трудно за правене. Истински ми се иска да вярвам, че с Фатака ще се получи, поне в голям процент. Дано тази вечер не е като снощната. Но лесните неща са трудни, защото в някаква степен са като огледало. Гледаме Волен и хората му и с някое ъгълче на душата си разбираме, че можем и да сме като тях. И мисля, че именно заради това е и тази реакция донякъде – оплювайки ги, стоейки пред тях, ние като че ли доказваме на себе си, че не сме като тях, че няма начин да сме като тях. И от тук идва трудността. Така си мисля. Дано някой не се обиди, като прочете мнението ми. Искам да кажа, че и аз снощи се вбесих, докато гледах репортажите, обзе ме омраза, бяс, студена злоба…и ако бях там не знам какво бих направил, как бих се удържал.. Да, трудно е, много е трудно. Но и много лесно. Стига да го поискаме истински. Можем вместо да ги снабдяваме с енергия, да погубваме тяхната като просто ги игнорираме. Дай Боже, дай Боже. Вярвам, че с общи усилия ще се справим.
и все пак, дори и (ние, част от обикновените граждани) да игнорираме атака, това няма да промени факта, че волен е обществена личност, която може да привлича вниманието към себе си, нито да намали броя на симпатизантите му или да лиши лумпенизираните националисти от поле за изява.
Тема: споделяне във Фейсбук без специално конфигуриран бутон:
1. Влезте във Фейсбук – аккаунта си
2. Отворете си статуса
3. На нова страница в браузъра отворете този блог на съответната тема. Копирайте съответния линк от прозореца на браузера.
4. Копирания линк вкарайте в статуса и СПОДЕЛЕТЕ.
ГОТОВО 🙂