стъпка по стъпка

Честит празник!

Не съм патриот, това за никого не е тайна.
Мрънкало съм. Това също за никого не е тайна.
И съм мързел. Това също не би трябвало да е изненада.

Мързелувам си днес – 03.03.2013 – вкъщи. Събудих се в 11, тутках се цял час, докато се наканя да си направя кафе. Сега се каня да ида да потичам, но както каза @zashto – нещо не си приемам поканата.

И междувременно някакви мисли прелитат покрай мен и случайно закачат главата ми с крайните перца на крилцата си…

А в хола съм пуснал телевизора – нещо да мърда и да шуми. И по БНТ1 дават разни новини и репортажи, свързани с Националния Празник и Националните Протести.

(Както каза @4alga – Честит Национален Протест!)

Някакви хора се покатерили по Балкана, та стигнали чак то връх Шипка. Попитаха ги защо са там и един от тях отговори “Гордея се, че имаме такъв голям паметник… на свободата!”

WTFкеровият ми брояч се залюля до чук.

Иначе лайтмотивът на деня е “Горди, че сме Българи!!!!”
И успоредно – “Ма Фи Я! Ма Фи Я!”

Не, че не може едновременно да отпразнуваме миналото и да протестираме срещу настоящето. Не, че не може да сме доволни от историята си, но недоволни от живота си.

Ама някак “горд съм, че съм Българин, но искам на Терминал 2 и дим да ме няма” не ми стои достоверно.

И си мисля…

Стъпка по стъпка!

Може би  трябва да се примирим – “аз съм българин”
След това да упорстваме – “явно ще трябва да бъда българин”
Нека си речем “няма лошо, че съм българин…”
После да си кажем “приятно е, че съм българин…”
После – “хубаво е че съм българин…”
После – “абе гот е, че съм българин!”
…”супер е, че съм българин!”
…”страхотно е, че съм българин!”
“Горд съм, че съм българин!”

И всяко едно стъпало да бъде съпроводено – не, даже изградено – от нашето съзнателно усилие да променим непосредствената си среда, като променим себе си. Вместо да сме така упорито, безсмислено и безрезултатно горди от едно юнашко минало, докато кършим ръце по андрешковското си настояще.

Позволявам си да цитирам Моника:

Пожелавам ви да знаете откъде идвате, но без да робувате на миналото да вървите смело напред по пътищата, които сте избрали.
 Честит празник!

One Reply to “стъпка по стъпка”

  1. За да не е обидена Дарина, ще кажа, че не визирам *всички* хора, които са се качили на Шипка, а само този човек и нелепия му коментар. Традицията не е лоша и браво на хората.

    Което НЕ означава, че няма МНОГО хора, които се гордеят с … НЕЩО. Само и само да се гордеят.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.