компромиси

Компромисът е компромис само докато не се превърне в статукво…
След това вече е просто безсилие.

 

Да, това се получава, когато компромисите властват.
Когато вместо изключения от правилата имаме правила от изключения.

 

Няма структура, няма стандарти, няма ред.
Има хаос, в който единственият валиден закон е Законът на Джунглата.
(То не друго, ами при него компромиси няма…)
И той не е човешки закон.
И когато само той важи, ние преставаме да бъдем човеци.

 

Компромисите компрометират системата. Те са дупки в материята ѝ. Колкото повече компромиси, толкова по-малко материя. И желязната система, която поддържа едно общество, се превръща в пяна.

 

Дунапрен.

 

Заради компромисите медиите ни са боклучави.
Заради компромисите политиците ни са лайна.
Заради компромисите съдът ни е евтин.
Заради компромисите полицаите ни са още по-евтини.
Заради компромисите фалират фирми.
Заради компромисите умират хора.
Заради компромисите плажовете са бетонни.
Заради компромисите горите ни са изкопани.

 

Винаги ще има боклуци, лайна, курви и смърт…
Винаги ще има и трябва да има компромиси.

 

Но никога, никога не трябва да ни подчиняват.
Защото зависимостта от тях е пагубна.

One Reply to “компромиси”

  1. Ах, ах, ах, приятелю. Как точно бъркаш в раната. И колко точно казано. Всеки ден думка в главата ми въпроси – “Защо е така?!?! Докога ще е така?!?! Наистина ли сме толкова слабосилни като нация, толкова слабохарактерни, толкова мазохистични, та се отдаваме на компромсите по този начин?!?” А отговорите хич не ми харесват.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.