обичам те

Обичам те, какво да кажа друго…

Преди малко си говорих с едно чудесно Силве и си разказвахме неща за шоколад и… хром. Тя ми каза, че хромът можел лесно да се справи с моя неутолим шоколадов глад. Продава се в аптеките.

Аз те обичам, шоколаде!

Представих си как само с помощта на някаква си таблетка, един път на ден, за един месец, аз ще спра да бъда шоколадовото чудовище. Няма да ме интересува поредната измислица, която Милка са набутали в блокчетата си, за да замаскират нешоколадовия им вкус и грубата текстура. Няма да ми дреме за Lindt с карамел и морска сол, или с касис… Или за трюфелите с малина. Или с лешник. Или с ром.

Нашата любов е пагубна…

Факт е, че сладкото, което аз ям (в особено големи количества), е основно шоколад(ово). Нешоколадовите продукти са ми някак между другото. А плодовите дори и между другото не са – нещо хич не си падам по плодове. Сори, Неделя, плодовата ви пита за мен е разхищение на витринно пространство.

 

Обаче

Усетих нежелание.
Неприязън.
Враждебност някаква към хрома…

Той, този хром, ще убие любовта?

Да, наистина, по-лесно ще ми бъде да отслабна, когато изкушението си отиде…

Но аз не искам! Не желая!

Обичам да те обичам, шоколаде!

По-лесно е да се възпираш от любовта, да си я позволяваш рядко (или тайно), по 2 пъти в месеца (или на ден – хаха!), отколкото да знаеш, с цялата си същност, че ей-сега ще я убиеш.

С хапче!

Глът! И толкоз…

 

Не.

Отказвам.

Слаб съм, знам.

Но с тази слабост съм щастлив.

 

Защото мога да очаквам бадемово-шоколадовите сладки на Вероника.

И браунито ѝ…

Кокосово-шоколадовият сиропиран сладкиш на Йоанна.

И суфлето ѝ…

И моите собствени шоколадови експерименти.

И да знам, че ще ги искам – и ще ги получа.

 

И така.

Казвам НЕ на тоя хром!

 

И продължавам напред.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  1. Както казваш ти в това прекрасно четиво шоколада носи голямо щастие,и в същото време е такава слабост,от която няма начин да се освободиш лесно.Той привлича с неустоимия си аромат и вкус.Аромат на току що изпечен черен шоколад -приказно .

  2. @inaua – Тренирах при Милко преди време 🙂 Той ако чуе как говориш в защита на шоколадовия ми глад, ще те набие.

  3. Това беше еманация на кифленската кретенизация.

  4. @muiiio: Така ли? Извинявам се, не знаех, че си запознат и че неправилно се изразявам – исках да подчертая, че има защо да обичаме шоколада. Разбира се, въпроса за количествата е друг…

  5. @inaua – Аз само се закачам леко 🙂 А аз с Милко съм съгласен в едно нещо: има разлика между ядене и хранене. Проблемът ми е, че при мен яденето е много важно, защото имам емоционална връзка с храната. Което той приема за проблем (а може и да е прав), но аз приемам за слабост, която ме кара да се чувствам добре 🙂

  6. @muiiio: Няма защо да “се закачаш”. Истината си е истина, независимо дали ни харесва, нали така. 🙂 Аз смятам, че той със сигурност е прав, но уви и при мен емоционалната връзка е твърде силна…

  7. @mitakka: Благодаря ти за коментара! Доста късно разбрах какво съм направила. Добре, че има хора като теб, защото иначе тази тенденция никога няма да свърши…