muiiio does share food

Вчера си мислех кое е любимото ми свойство на храната.

Вкус?
Текстура?
Аромат?
Цвят?
Количество? 🙂

Всъщност най-хубавото на храната е споделимостта ѝ.

Да споделиш с близки хора изживяването докато приготвяш някоя любопитна манджа. Особено ако не знаят какво правиш и можеш да им разказваш… И, разбира се, на тях да им е интересно. С чаша вино или бира в ръка.

Да споделиш тръпката от експеримента.

Да споделиш аромата на подправките (ох, мащерко!), вкуса на различните съставки…

Да споделиш времето.

Да споделиш трапезата си.

Да споделиш рецепта и дори снимка в интернет – да събудиш желанието у някого другиго. Да бъдеш причината за нечия друга кулинарна заедност.

Да споделиш кутия бонбони с колегите си и да ги усмихнеш за минутка.

Да споделиш дозата ендорфини от шоколада с карамел и морска сол.

Всъщност, дори не обичам да ям сам.

 

9 thoughts on “muiiio does share food

  1. Звучи перфектно. И аз съм от тея хора. Обаче винаги идва оня приятел, който оказва се няма никакъв респект към храната, нито пък го интересува по какъв майсторски начин си смесил два противоположни вкуса в едно ястие. “Абе дай да ядем, к’во ти пука кви подправки има и как мирише”. Jerk.

  2. да споделиш 1 тон сними във всички възможни мрежи, а аз да попадам на тях – все когато умирам от глад!

  3. @Ана – Проблемът е единствено в това, че не си на правилното място в правилното време…

  4. Много вярно и много хубаво казано.
    Когато приготвям нещо за себе си, никога не ми се получава толкова вкусно, както когато е за любими хора. Нали в един филм казваха ‘аморе веро а сапоре веро’:)

  5. може и да си прав – откакто започнах да работя от вкъщи – хладилникът е постоянно празен и няма кой да ми приготви обяд :/

  6. Не се бях замислял защо обичам да прая барбекю. Таа съгласен съм 🙂

  7. Ей, че хубав текст!
    Напълно съм съгласна с всяка дума (ох, мащерко!)чааак до последното изречение. Там вече се различавам – аз съм от хората, които с огромен кеф си готвят за себе си. Разбира се, по-хубаво е с компания, но и като съм сама какви си ги правяяяя … мммм.
    Имаше една книга, в която се казваше “I like to treat myself as family. I like to wake up in the morning and ask myself what would I like for breakfast.” Та, и аз така 🙂

Коментирай