Тъжно става на онези, които крачат през нашия град, когато видят улиците, пътищата и дворовете претъпкани с кучета, кучки и техните малки, мръсни, невзрачни и търсещи храна от всекиго. Тези животинки, вместо да живеят безгрижен кучешки живот, са принудени по цял ден да обикалят и да търсят прехрана за себе си и за малките си, които, когато пораснат, се превръщат просто в поредните помиярчета на улицата.
Мисля, че всеки ще се съгласи, че това чудовищно количество кучета, тежащи на гърба на гражданите, в настоящото състояние на нашата родина са особено голяма допълнителна тежест; и затова онзи, който успее да намери решение за този проблем ще бъде толкова тачен, че би заслужил и статуя, която да го увековечи за народа.
Но моята идея не касае единствено помиярчетата: тя всъщност може да бъде полезна и при други кучета, ненужни, нежелани от онези граждани, които нямат възможност и воля да се грижат за тях.
Аз самият от години мисля и премислям по темата, въртя и суча идеи в главата си, някак винаги в посоки, които са по-скоро погрешни. Наистина, едно кутре би могло да бъде отглеждано няколко месеца без особени усилия, без особени вложения, със средства, няколко левчета, които дори един обикновен, средностатистически гражданин би могъл да задели. И именно след тези няколко месеца предлагам да се погрижим за тези животинки по начин, по който вместо една тежест за обществото, те биха дори допринесли за неговото добруване, изхранване, обличане.
Моето предложение има и друго преимущество, тъй като ще намали броя на избитите и изхвърлени малки животинки, новородени кутрета – акт, който е продиктуван най-вече от нежеланието на хората да се занимават с тях, а и от недостига на средства.
По улиците ни скитат официално около 10,000 кучета, неофициално даже повече. Голяма част от тях са в репродуктивна възраст, плодовити, некастрирани, а и котилата им са многобройни. Тях трудно бихме могли да хванем на работа, тъй като няма много работа за кучета, а и при наличието на няколкостотин хиляди домашни любимци, които също се множат – с или без желанието на собствениците си – уличните кучета са особено нежелана стока.
Разговарял съм със специалисти, според които тези животни не само не биха допринесли икономически, но всъщност костват твърде много на общината и обществото.
Затова смятам да изложа моето предложение, което, надявам се, няма да срещне ни най-малка съпротива.
Мой познат, чужденец, тук в София, ми каза, че едно няколкомесечно кутре, добре отгледано и хранено, всъщност е изключително питателна, здравословна и полезна храна, било то на яхния, печено, на скара, или дори варено; вероятно също толкова добре би се получило фрикасе, или дори рагу.
Затова предлагам от десетте хиляди кучета, една пета да бъдат заделени за размножаване, от които една пета да бъдат мъжки: един здрав, силен пес би могъл безпроблемно да обслужва поне пет кучки. Останалите осем хиляди да бъдат продавани на гражданите, разбира се на възраст няколко месеца, в различни разфасовки и грамажи, съобразени с търсенето на месо, като в последните седмици от отглеждането им, кутретата трябва да се хранят особено обилно, за да бъдат максимално сочни. Едно кутре би могло да бъде предостатъчно за обилна вечеря за средноголяма компания, на по чаша бира.
Изчислил съм, че отглеждането на едно кутре за няколко месеца би могло да възлезе на около 25-35лв – сума, която по-заможните ценители с радост биха отделили за такъв деликатес. Хем по този начин, кучката-майка би имала значително по-добър живот.
По-пестеливите и сръчните биха могли пък да използват кожата за изработката на елегантни и удобни дрехи и аксесоари – елегантни ръкавици за дамите, леки летни боти за господата.
Със сигурност месарите биха били доволни от такъв развой, тъй като той ще им осигури малко повече бизнес, въпреки че аз бих препоръчал стоката да се закупува жива и да се обработва преди готвене за най-добри кулинарни резултати.
Както споменах, предимствата на този план са няколко.
На първо място, огромният брой бездомни кучета би намалял, а впоследствие надлежно контролиран.
Второ, много безработни в момента граждани биха могли да започнат да се занимават с тази нова пазарна ниша.
Трето, грижите за това огромно количество улични кучета струват твърде много на обществото, докато превръщането им в такъв гастрономически продукт не само би намалило този разход, но и би създало нови възможности за бизнес развитие.
Четвърто, ресторантьорският бизнес също би усетил положителен тласък, тъй като въвеждането на този нов продукт би им позволило да създадат много нови ястия и да се съревновават в разнообразните начини на приготовление на този деликатес.
Пето, това би променило към по-добро начина по който гражданите се грижат за своите кучета, тъй като ще бъде в техен интерес любимците им да бъдат отглеждани максимално добре и да бъдат максимално здрави, особено ако в някой момент се наложи да се възползват от тази пазарна ниша.
Бих могъл да изложа множество други предимства, но съм убеден, че всеки разумен гражданин също би стигнал до тези изводи без особени усилия.
Тъй като аз самият не бих бил толкова арогантен, че да обявя моята идея за най-добра и перфектна, бих се обърнал все пак към мъдрите хора, особено онези, в чиито ръце са конците, на които виси нашият град, и бих ги попитал: виждате ли причина някой да се откаже от възможността да реши един проблем, като го превърне в изгода за цялото наше общество?
Най-искрено заявявам, че тук изложената идея по никакъв начин не би облагодетелствала мен, нито приближени до мен хора, като моята цел е единствено и само да допринеса за благополучието на уважаемото софийско общество и да предоставя полезно и лесно решение, без да търся дивиденти, в ръцете на уважаемите ни високопоставени общински деятели. Аз самият нямам кучета, а приближените до мен хора не притежават животни, които могат да бъдат разплодени – с което искам да покажа, че моята цел е единствено и само общото благо на София.
– – – –
– – – –
– – – –
– – – –
Адаптирано от Jonathan Swift: A Modest Proposal в съответствие с настоящата ситуация.
За легализация листава въпрос? 🙂
Ммммне.
Ако това си го писал като шега, тя е доста неуместна, а ако го мислиш сериозно, не си добре.
Нито едното, нито другото.
Трето.
сатира. адаптация на http://en.wikipedia.org/wiki/A_Modest_Proposal
Сигурно и ти не осъзнаваш колко си прав. Защото къде на майтап, къде не, всъщност си напипал златната нишка – мойто мое, чуждото общо. Проблемът с кучетата е проблем, заради липсата на добрата стара институция “частна собственост”, чиято липса води до проблемите и с боклука. Дали е куче или торбичка, ако не си отговорен за “изхвърлянето” им, няма да ти пука. Държавата е поела функцията и на двете, и то на цена 0лв. Ако се приватизират и се създаде пазар за тези неща, никой няма да си хвърля болкука или кучето на пътя, като може да го продаде на съответна фирма, която пък ще го препродаде на сметището/приюта. Така всяка жаба ще си намери гьола. Но това би означавало кучетата да имат статут на собственост, а не на индивиди с права. Така че не вярвам природозащитници да се надъхат на подобен подход.
Според мен много добра идея, но както винаги ще се намерят няколко организации, които си нямат друга работа, а само да лаят и да защитават кучетата. които хапят деца, майки, възрастни.
Аз имам друго решение.
5 окръжни кучкарника или помещения, които са временно пристпособени за такива, които да обслужват цяла София. Уличните кучета да се ловуват и да бъдат прибирани там. Ако кучето е било заловено в определен район да се знае къде е откарано. Както като ти вдигнат колата – знаеш на кой паркинг ти е откарана най-вероятно. След като бъде заловено до 7 дена ако не бъде потърсено – евтаназия. На кутрета до 6 месеца примерно може да им бъде удължен периода, за да им бъде даден шанс за осиновяване. Така според мен при активна работа за около 6 месеца столицата би била изчистена и да останат само тези кучета, които са отглеждани. Съответно всичко това би било да е подкрепено със задължителна регистрация на домашния любимец и да се налагат глоби на собственици, които са изритали любимеца си.
Мечтая как хората заграждат околоблоковите си пространства с телени мрежи ,боядисани цветно за красота ,прибират си по едно-две кучета ,които и без това хранят и глупавия проблем приключва за един месец -няма ухапани ,намаляват взломните кражби по блоковете.. както и никога няма да разбера -защо между блоковете не се садят плодове и зеленчуци..
и за времето на обратната страна на Луната да пишеш, все ще има някой да каже нещо дето му се иска да го каже. Независимо дали има връзка с времето на обратната страна на Луната. А на мен ми е интересно това третото. Интересно ми е и нещо друго – в този наш 21 век, пълен с Нокии Лумия, HTC Sensation-и, ейпъли, мейпъли, реклами,оригами, политики, колики и какво ли не, как така не се намери някой, който да намери алтернатива на чадъра?! Вали дъжд, говориш по последен модел тилифон, облечен си с фешън и мега яки дрехи, обаче, с едната ръка държиш чадър. Иначе не става. Откакто е измислен от китайските братя по конфуциево време, чадъра не е претъпял съществени промени. Защо?!А на всичкото отгоре си мисля, че този мой въпрос има нещо общо с това, което си написал. А и следното си мисля – първо требе да се намери алтернатива на добрия стар чадър. Тогава жа са намери и решение на въпроса с кучетата. 🙂 И тогава ще плеснем с ръце, ще се прегърнем, ще качим всички фризьори на огромен звездолет и ще ги запратим в Космоса и ще заживеем един живот.. много готин.. Нали!?