драсти джипси какси
Wednesday, 15 June 2011 | таги: бизнес, пазар, цигани, човечност
Сутрешната ми разходка от вкъщито до офиса отново ме разкара покрай женския пазар. Там лудницата си е лудница, в един ретро и близкоизточен смисъл на думата – хората още от сутринта го раздават на [insert Arabic word for 'siesta'], стоят скупчени по разни ъгълчета и пият разни кафета. Тук-там някоя жена промълвява “Цигари?”, а аз я игнорирам спокойно (спрях ги, а и дори да пушех все още, надали бих си взел от тия измислените).
Та ходя си аз, а погледът ми се сблъсква с едно момиче, което с бастунче проверява пътя пред крачките си. Сляпо момиче – като в песента. И една едра, обла циганка, тип “баба Цоцолана” я превеждаше през улицата. Остави я, върна си се отсам, но от другата страна един съсухрен, изпит, болезнено слаб мургав чичка пое момичето и й помогна да се ориентира.
Женският пазар е странно място. Там очакваме да е мръсно, да ни излъжат, може би да ни откраднат нещо, да можем да се пазарим, да сме на далавера… Там е едно доста земно място – обратното на възвишения “Бизнес парк София”, далеч от “Витошка”, нищо общо с Мол-овете.
Там хората също са по-земни. По-хора, понякога? Там помагат на сляпото момиче да пресече, не я гледат безучастно. Там вероятно ще реагират на всичко, което се случи с друг човек – с друг индивид на обществото (им).
Не казвам, че в “Бизнес парк София” никой никому няма да подаде ръка. Или на “Витошка”. Или в Мол-овете. Но в по-модерните общества хората определено са по-дистанцирани, по-студени, по-далечни…
И е странно, че на онова “мръсно” място можеш да видиш оная, простичката човечност, несвързана с благотворителност, неправителствени организации и дарителски SMS-и – оная, личната, индивидуалната човечност.
Странно е, но е хубаво човек да я види рано сутрин преди кафето.
Loading ...
No. 1 — June 15th, 2011 at 8:48
Много ми хареса Миш
No. 2 — June 15th, 2011 at 8:58
И аз имам същите наблюдения. Като се качи бременна жена в трамвая и веднага стават да й отстъпят място. Даже веднъж се качи една страхотна мацка, на която в гръб не й личеше, че е бременна. Циганинът я огледа и в момента, в който тя се обърна, и се видя коремът, и той скочи като ощипан.
и / или продавачи.
По-емпатични са; това им позволява да са по-добри психолози и измамници
А по отношение кражбите и измамите, философията им е по-скоро – ти имаш пари, а на мен ми трябват
No. 3 — June 15th, 2011 at 9:13
Мммм.. способността да можем да виждаш.. не само твоите си неща.. И чувствителността да ги почувстваш.. Уважавам ги тия качества
Градът има друг цвят, мирис и вкус за такива хора.. Хубав ден!
No. 4 — June 15th, 2011 at 9:40
Басирам се, че сутрешното ти кафе е имало по наситен вкус и по-остър аромат – като пуснеш душата да гледа и тя помъква със себе си и сетивата.
No. 5 — June 15th, 2011 at 10:49
Много готино описано… и разбираемо същевременно.
А относно хората по бизнес парковете и моловете… знае ли човек, съмнявам се че ще има същата толерантност както при тези на “Женския пазар”, все пак видите ли, те са малко по- по- хай-клас от обикновенните хорица… (доста иронично)
Благодаря за готината статия!
No. 6 — June 15th, 2011 at 11:42
Юнг описва първичното – инстинктите – като хора от гората, рошави, брадясали с естествено неприкрито изразяване на сексуалността. Тогава си представих именно Женския пазар…
Колкото по-директно “комуникираш” с подсъзнателното в себе си, толкова по-добре ги разбираш.
No. 7 — June 15th, 2011 at 18:22
Не искам да развалям идилията ама това е чиста случайност, съвпадение, че един път на 50 години се случва нещо такова на женския пазар и ти си присъствал. Не казвам, че там хората са лоши ама наистина да видиш типична циганка дето помага е цяло чудо, достойно за заснемане. Днес мен една такава ме изнудва за 50 ст. и цигара. Ама не ги поиска ами настоява нагло.
No. 8 — June 16th, 2011 at 10:32
@Esi_f: От друга страна, ти не си била in distress, просто си била поредният обикновен човек, минаващ край тях. А както знаем, тогава вече ти се настоява за пари, карат ти се, проклинат те… Онзи ден едно циганче ме скастри “Бог гледа отгоре бе!” – но това е стандартната ситуация.
Докато в описаната случка, сляпото момиче беше поставено в по-лошо положение, спрямо останалите и тяхното общество. Мисля, че в такава ситуация те по-скоро биха помогнали. Докато в обратната ситуация – когато те са по-ниско – са склонни да се опитат да изравнят “налягането” чрез методите, които са им най-близки и познати.
Просто хрумка, помежду работата
No. 9 — June 16th, 2011 at 23:24
Мне, отидох да си видя колежките на работа и пушехме навън и една по една се събраха отбор бесни циганки. В тая ситуация никой не е по – долу, можеха да не се спират. Самият факт, че ти е направило впечатление ситуацията, в която си бил означава, че тя не е ежедневна и поваряща се. Тя е извънредна, иначе нямаше да забележиш. Ама похвално на хората, че са помогнали, аз не отричам хубавото, просто ми се иска да е норма, а не изключение