Moët или неMoët

Дали пък да не побогохулствам тук малко?

Знам аз, че без събития не може. НеMoët! Не е правилно, не се постъпва така, не е обичайно, не е прилично, не е общоприето, не е кво ли не.

И все пак повечето ми се струват по-скоро ненужни, повърхностни, подмазвачески…

Всеки ми казва “Нетуъркинг, брато!” – важно е да познаваш партньорите, колегите, клиентите, спонсорите, важните клечки и клечици…

Бе сигурно е така. Само дето по събитията ходят общо взето едни и същи хора. Ми те си се познават!

Събития се правят, за да се правят събития. Събития има, защото трябва да има събития. А защо трябва да има събития? За да има събития.

Ей така ми звучи и изглежда голяма част от събитийността ни.

Скоро попаднах на снимки от някакво международно парти, Chic & Cozy: Joie de Vivre – луксозно, лъскаво, привлекателно, красиво, секси, скъпо, изчистено… Красиви хора, красиви дрехи, Moët се пие и се лее…

Много съм смотан и старомоден. Наивен. Не схващам събития, които явно се правят 1) самоцелно/безцелно, или 2) за да се вземат едни там пари. Въпреки че повечето неща, които правим, са за да вземем едни там пари.

Още по-странни са ми събития, които представят луксозни марки, скъпи-прескъпи, красиви та чак прекрасни, на които събития се канят журналисти, рекламисти и хайлайфисти, които… да обградят съответната марка с присъствието си. Те не могат да си я позволят. Те не са в нужната финансова прослойка. Те просто работят където трябва, тях ги знаят някви хора… И затова ще ги нахраним с интересните предложения на Ред Девил Кетъринг, ще ги напоим с Moët, ще им дадем да се снимат на фона на Louis Vuitton wall-of-fame и ще им блеснат очите! Ще ги погалим с прескъпо перо, да видят как е тук, нависоко.

Струва ли ми се, или това е един порочен кръг?

Ама наистина съм наивен.

Казус (който сам ще си развия тук):

Пускате нова медиа. Тя иска да таргетира конкретна субкултура. Да речем биропиещи, дъбстепослушащи, кецоносещи, велосипедиращи, сноубордещи, паркоразхождащи, палаткуващи, къмпингиращи и т.н. млади градски хора.

Какво правите?

Организирате събитие!
Точната музика, точният дрескод, точният стил.

Кого каните?

Медии, медийни партньори, потенциални спонсори, партньори, важни имена, важни медии.
Точните хора, които после да ви дадат едно рамо задето сте ги нахранили тая вечер.

Какъв е проблемът ми с това?

Давате едни пари за да поканите едни хора, които така или иначе (ще) знаят за този нов проект, работят в такава сфера, че би трябвало да го отразят, а и вероятно същата вечер са на друго подобно събитие. За сметка на онези хора, които са вашият таргет, за които наистина би било интересно да чуят тази музика (тя е тяхната музика), да видят този стил (това е техният стил), да ви опознаят отблизо, лично, да споделят с вас. И си мисля, че обикновено пари за второ събитие, което да бъде насочено именно към тези важни за вас хора, няма. И си оставате с едното “лаунч-парти” на което да покажете на журналисти и рекламисти и хайлайфисти колко сте супер, а те да покажат колко ви уважават и колко са готини. За да може на следващия ден да видите статийка тук или там, в която да пише нещичко и за вас.

Да, знам, ясно ми е, че събитията са нужни, нетуъркингът е полезен, събитията са най-добрият и лесен начин да се постигнат тези познанства, представяния, положителни отразявания и т.н. Просто съм, както казах, наивен и старомоден и все мисълта ми е по-скоро насочена към крайния потребител – онзи, когото трябва да убедя, че моят продукт е за него, че услугата ми си заслужава времето и парите му, че моят бранд си отива с неговите разбирания… Знам, че е добре да се поддържат отношения с медиите и агенциите, с партньорите и спонсорите, защото те са катализаторът, чрез който максимално бързо и лесно ще стигнете до таргета си.

То всъщност събитията правят именно това.

Както обикновено, размишлявам в крачка.

Абе общо взето, по-склонен съм да си контактувам с крайния потребител, отколкото с посредника.

Но може би това е грешка.

В крайна сметка, това може би е един подкуп, без който няма как?

Като се замисля, Apple също организират събития, на които канят съответните хора. И Microsoft. И сигурно Google, HTC, Sony, Toyota… Журналисти, блогъри, специалисти, лидери в конкретни области… Тези хора отиват там, за да видят какво ще им покажат. С очакване да научат нещо ново и да го отразят. Да го отразят максимално бързо, защото потребителите им искат да видят тази информация.

Май главата ми е заровена основно в технологични блогове!

Не бе, просто се чудя и се мая защо снимките на Хайлайф, сайтовете за “ПиАр новини” (вече някоя “звезда” да кихне и веднага се пуска рилийс), събитията, на които отиваме да си покажем новите буки/дрешки/гаджета, защо тия неща изместват фокуса?

Вместо да общуваме с потребителите, ние псевдо-общуваме с каналите, които водят към тях. После им пращаме рилийси, те ги публикуват дословно… И всичко е тип-топ.

Всъщност сам не знам точно кое ми създава проблем в цялата тази ситуация. В крайна сметка имаме утъпкан коловоз, който явно върши достатъчно добра работа.

А аз просто съм смотан и не разбирам.

Хаотично съм го написал, без да стигна до някакъв извод, ама да знаете, че тя моята мисъл така тече. И понякога рязко спира.

EDIT:

Ето, че все пак (както обикновено) не съм съвсем прав. Е, поне не относно събитието, което съм използвал като илюстрация. Chic & Cozy: Joie de Vivre всъщност цели да събере млади, интелигентни хора, които познават себе си и света и имат желание да общуват със себеподобни. А брандовете, които присъстват там (и съм изброил тук) са спонсори на събитието. Това ми напомня и на събитията на Тук-Там. Това всъщност не са самоцелни/безцелни събирания на хора, затова съм склонен да оттегля страховитата си и безумно-влиятелна критика в случая 🙂

Но тя остава да важи за партитата, които най-редовно се състоят в Night Flight с основна цел разни хора да си разходят новите цици, гаджета и цепки.

7 thoughts on “Moët или неMoët

  1. Муй, прав си. Знаеш – съгласна съм. Ама и не съм. Трябват си 🙂

  2. Миш, че то ако нема такъви събития – кажи с какво ше се храни чичо Макси и сичките му руси, дългокраки, дълбоко-деколтирани ПР-възпитанички. Не мой така! Докато шефчето на фирмата Х смята че ПР значи “да пишат за нас по вестницити”, тъй ше е то…Може да идеш на култовото събитие “Event-а” среща Артистите” и да го зададеш там тоз въпрос. Сигурна съм че ще те гледат с “зяпнала уста” (ама се съмнявам да е от възхищение ;))

  3. chic & cozy е може би най-тъпото събитие, на което съм била. подлъгах се да отида на първото, но беше долно фалшиво 🙂 Moët си пия вкъщи, като ми се допие въобще шампанско…:)

Коментирай