in fides veritas

Колко много е въпрос на доверие…

Говорим си за брандове, за статуси, за лоялност, за продукти, но всъщност винаги говорим за доверие.

Наистина – какво е лоялността? Това е доверие. Пробвано и доказано – взаимно. Без значение дали е лоялност към бранд, лоялност към работодател, лоялност към приятел.

В един скорошен коментар, cenerentolla ме поправи: не сме това, което ползваме, а сме това, което вършим.

Да, този момент го пропуснах, донякъде умишлено – опитвах се да говоря от маркетингова и консумистка гледна точка.

Но всъщност не съм съгласен, че хората, които разчитат на себе си и на това, което вършат, не се съобразяват с марките, които ползват. Всъщност смятам, че точно дейните хора, онези с идеите, уменията и т.н. са хората, които наистина се интересуват от брандовете, които ползват. Защото за тях доверието е изключително важно.

Най-нагло монтирам и себе си сред тия хора.

Кога използваме една марка? Когато:

1) й имаме доверие
2) други, на които имаме доверие, имат доверие на марката
3) много хора, дори и непознати, демонстрират доверие към марката (един вид личен краудсорсинг)
4) когато нямаме избор
5) когато решим да дадем шанс

С изключение на т.4, в която влизат основно неприятни ситуации, всичко друго зависи от доверието. А когато един продукт (бранд, компания, услуга, etc.) е успял да спечели доверието ти, тогава ти се придържаш към него. Защото очакваш, че няма да бъдеш подведен. Защото му имаш доверие.

А това, което този бранд може (и трябва) да направи за теб, е да задоволи очакванията ти (които той сам е създал) и да ти отвърне с реципрочно доверие. Защото едностранното доверие е крехко и временно. А веднъж разпадне ли се, трудно се възстановява.

3 Replies to “in fides veritas”

  1. “А това, което този бранд може (и трябва) да направи за теб, е да задоволи очакванията ти (които той сам е създал) и да ти отвърне с реципрочно доверие. Защото едностранното доверие е крехко и временно. А веднъж разпадне ли се, трудно се възстановява.”

    Алелуя!

  2. Без много апологетика, питам: след като изпитваш доверие/лоялност към продукт, както към приятел и разчиташ на него, значи ли, че гледаш на приятелите си като на продукти?
    За мен, маркетингът разчита на този импулс, да се отнасяш към продукта като към човек, да humanize-ваш. За мен е стаден импулс. И оказва влияние на хората,с усещане за принадлежност към бранд в отношението им към хората; поведенческа матрица на отношение като към продукти. Пуста осмоза, не прощава 🙂

  3. @ JC: Съгласна съм. What most people need to learn in life is how to love people and use things instead of using people and loving things.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.