ти си това, което…

…ядеш.

Повтарят го често. Особено напоследък. Напоследък всички сме се превърнали в Е-та и ГМО-та.

Това може би е истината, въпреки че не се чувствам като купичка елда и филия хляб.

Аз друго се засилих да споделя, де. Това твърдение ми е някак твърде basic. Първи слой по Маслоу. Все се надявам, че ние тук живеем на някакво по-горно ниво на пирамидката – примерно, там, трето.

Ти си това, което ползваш.

Ей го на, кредото на консумизма. Ти си това, което купуваш. Ти си това, което притежаваш. Което гледаш, което посещаваш, което демонстрираш…

Ти си Nikon, Apple, Coca Cola, KIA, Sony, twitter, adidas, Cote d’Or, Culture Beat...

Ти си Sony Ericsson, Acer, Derby Cola, Opel, Facebook, Nike, Nestle Lion, Night Flight…

Това, което си ти, е твоят status symbol. Пред теб самия/самата и пред останалите.

Когато шофираш BMW, това е status symbol. Когато отвориш Sony Vaio насред Starbucks (да бе, имало и не-Apple лаптопи там!), това е status symbol. Когато извадиш Android смартфон на поляната, докато отпиваш от бутилка Шуменско – това е status symbol.

Чрез него ти показваш – това съм аз, такъв съм аз. Принадлежа на ето тази (суб)култура и там ми е мястото. Нося си отличителните белези, защото ги харесвам, харесвам хората, които са част от тази култура, харесвам и себе си.

(Или пък “не харесвам себе си, искам да съм част от тази култура, която ползва тези символи, затова и аз ще ги ползвам!”)

Всеки си носи символите. Не е въпрос на желание, те са там. Това, което можеш да избереш е кои символи да носиш и къде принадлежиш.

Е, има и едно нещо, по-силно от status symbol. Това е statement-ът. То е като status symbol на n-та степен.

Когато шофираш Audi-то си, това е status symbol.

Когато шофираш реставриран и излъскан ретромобил – това е statement.

Когато отвориш MacBook, това е status symbol.

Когато отвориш тунингован, шарен MacBook, това е statement.

Всъщност, ако отвориш какъвто и да е лаптоп насред хоремага на родопско село, това директно си е statement. Има, явно, някаква зависимост – средата поставя рамката.

И, разбира се, всеки избира status symbol, който принадлежи на следващото ниво… А statement използват хората, които 1) искат да надхвърлят следващото ниво, или 2) които са стигнали някакъв status максимум и се налага да го bold-нат.

Дори не знам защо пиша всичко това. Неструктурирано, разхвърляно, недомислено…

6 Replies to “ти си това, което…”

  1. Аз пък си мислех, че ти си това, което говориш, идеите, които споделяш, познанията за света, които имаш, позицията, която защитаваш и начина, по който се отнасяш към останалите. 🙂
    А храната има значение защото ние сме една торба хормони и нервотрансмитери.
    Бих могла да го обясня и по езотеричен, а не биологичен начин. Пак ще е вярно 🙂

  2. По много начини е вярно 🙂 Тук го говоря по “оня” начин – реклами, маркетинги, разхвърляни мисли посред нощ и неясна крайна цел.

  3. Статус символите имат огромно значение, но просто има хора, които гледат през тях.
    От друга страна, дори и аз ги използвам като оръжие (атаката е най-добрата самозащита) пред хора, които се впечатляват от тях. Включително и сертификатите за професионална квалификация – флашвам ги при всеки удобен момент 🙂

  4. много ми е интересно как подбра марките 🙂
    Някога за мен най-важно беше, че слушам електронна музика и много държах да се отличавам с цветния си стайлинг в тълпата 🙂
    Отдавна вече не държа на това..
    Сега еднакво добре ще се чувствам с dell/ibm, nokia/samsung, reebok/runners важното е да ми вършат работа…
    А като няма Смирнофф, не отказвам и Абсолют 😉

  5. 😀 statement-а е просто вариация на status symbol-а, както го описваш – различен подход към сноберията ми се струва, а идеята е различна. Хората, които правят впечатление обичайно не се интересуват дали правят впечатление. В същото време дори и на тях им се налага да използват продукти. Но за всички, които класифицират нещата като “status symbol” или “statement” им убягва как е възможно да има хора, които използват продуктите, които им харесва и са им удобни – те просто с един манхатънски 5-second onceover пресмятат и категоризират. Оттам нататък да говорим за друго ниво е излишно… къде е другото ниво? Другото ниво е да не класифицираш и да не обръщаш внимание на символите, а просто да ползваш, обръщайки внимание на това кой как ползва, а не какво ползва. Attitude I think is the different level, which is the real statement – what is happening inside your cell or notebook, where do your Keds go, what are the people around you in Culture Beat.

  6. @cenerentolla – Зависи… Статус-символът не е нужно да е умишлен, макар и от моето описание да не си личи. Докато стейтментът е самоцелен. Накара ме да се замисля малко и написах едно друго нещо: http://www.muiiio.com/2011/04/18/1490

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.