ебенеберемед
Thursday, 18 March 2010 | таги: измама, криза, общество, политика
Иййй, бре, не се ли научихме…
Кризисни мерки на поразия – страшна работа! Режат отвсякъде – пенсионери, майки, държавни, недържавни, това, онова. Страшно става, хората се сърдят, кипят, може и да прекипят!
И разбира се, ще дойде моментът, в който правителството ще каже “Ами всъщност 1/2 от тия мерки ги сваляме, от нас да мине.”
И ето, щастие ще обземе бедния ни, хрисим народец, защото, видиш ли, някой се бил смилил над нас, направил ни услуга…
И така, за пореден път. Ще ни поискат много, ще изчакат малко, после ще ни поискат половината. Радост неземна! Блян!
А държавният апарат, тоя егоистичен ад, търтеи недни, само ни ебат и не събират медеца. Наготово. И ако не се усетим какъв им е подходът, те ще продължат да ни искат 10, да ни взимат 5 и да се разминават.
Бой! Глад! Ебане!
Да видим дали няма да станем една държава за чудо и приказ – мислеща, можеща, обгрижваща и функционираща.
Радваме се ние на нисък дефицит… Който съществува благодарение на неплащания от страна на държавата към частния бизнес. Който частен бизнес, обаче, бива наказван при неплащания на своите задължения. Интересно – do as I say, not as I do. Бизнесът изнемогва, защото разчита на кредити, които не може да обслужва, щото държавата има нисък дефицит, видиш ли…
Вдигат се какви ли не проценти на какви ли не държавни облагания на хорските доходи, щото да пълним дупката. Ало! Аланкоолу! Ще ни заровите, бе, тупани! А работни места? А икономиката? Къде я забутахте? Що ли не си останах аз в Германия!
И между другото, какво става с ЕвроПарите? Хайде, движете. Мина достатъчно време, можете да спрете да обвинявате другаря Сергей, защото ако досега не сте успели да хванете юздите, явно кончето е твърде тежко за вас. И спрете да ни се извинявате! Обичаме извинения, но не и когато са планирани преди мнимите ви грешки.
Много сте умни, да ви таковам у PR-ите!
Всичко ми ври едновременно в главата – знам за какво говоря, но нямам време да го структурирам сега – закъснявам за работа. По хавлия съм, с чорап на левия крак. Бързам. Обаче това ме плесна по челото току-що и трябваше да го напиша, макар и хаотично.
Ай, махам се!
Loading ...
No. 1 — March 18th, 2010 at 11:42
Много добре си го казал!
No. 2 — March 18th, 2010 at 11:54
ами, като си под напрежение, се справяш по-добре
No. 3 — March 18th, 2010 at 11:55
“По хавлия съм, с чорап на левия крак” – мн секси
No. 4 — March 18th, 2010 at 11:56
вярна статия иначе
No. 5 — March 18th, 2010 at 12:39
Мн.добре, човече! Всъщност, отдавна си мисля, че единствената алтернатива за тоя овчи народ /дето се радва, когато едните му казват, че с кръв са я взели оная власт…, а другите сетне: че революцията е нежна/:
или абсолютна диктатура /първото болдвано подзаглавие на статията/ която обаче ще третира всички еднакво; да си спомним, че в Чили гражданското управление още бе далеч, когато страната тръгна нагоре икономически след абсурдите на комунистите;
или някой най-сетне да хване каквото може и да има малко кръвчица я пред парламента, я пред МС; да се поизбият не само мутрите, ами 2-3.ма банкери, един-двама депутати /може и всичките/… Защото и властта и доброденствието си имат цена.
Гледам по блоговете и коментарите отдолу, някои каже нещо верно, другите пишат – ти си такъв онакъв, червен-син-лилав. Има и такива, разбира се, но проблемът е, че си заравяме главата в пясъка и откритите ни задници всички политици ги таковат.
Гнилата държава Америка е държава от няколстотин години, а е преживяла граждански войни и стигнала до поправки в конституцията си. Днес имат две партии, само две, а гражданите им от цял свят /повечето – не много умни, ограничени, цветни и дебелеещи/ имат самочувствието, че управляват цял свят. Потомците на отрепки, затворници, неудачници, бегълци и аутсайдъри нехаят за световната конспирация, за масоните, за евреите, за частния им федерален резерв…, защото държавата им ги кара да се чувстват горди /а и задоволени/.
У нас обаче, ние задоволяваме държавата. И се самозадоволяваме да наричаме тоя-оня червен-син-пембен по форумите, с което показваме колко много си заслужаваме всичко, което ни се случва.
No. 6 — March 18th, 2010 at 12:46
аз бих попитал какво стана с окрадените пари?
показаха ни че няма как да имаш скъпа кола, кредит за хапартамент и да се осигуряваш на 400-стин леа..
тъ, какво стана с окрадените пари от предишните правителства?
или пак норода ще плаща сметката, огледайте се бе за тия кредитни баровци плащаме ние.сега да плащаме и на държавата щото от нас най лесно се взимало ай сиктир,нищо не плащам! по малко допирни точки до държавата по щастлив живот! отдавна съм го рекъл
No. 7 — March 18th, 2010 at 12:49
Отмък-примъка с мерките ми напомни на онзи виц:
Старшината: Редник Петров, майка ти, баща ти, сестра ти и баба ти са загинали в автомобилна катастрофа.
Редник Петров се олюлява.
Старшината: Спокойно бе редник Петров, само баща ти.
No. 8 — March 21st, 2010 at 22:07
Кофти ситуация
Чакаме онази дискета от Германия за швейцарските банки
No. 9 — May 11th, 2010 at 22:39
[...] Tъй като вярвам в разказването на истории – ще се радвам ако разкажете за „вашата улица“ . Първите поканени да го сторят са – Пейо, Вера, Мария, Деси и Мишо. [...]