размисли от задръстването

Мамка ми твърди, че манталитетът си проличава най-добре в задръствания.

В събота, преди да ме тръшне гадният грип, се разходих до Костинброд. Минах през Люлин, после се спуснах към бул. “Европа” и потеглих в посока Калотина. Всъщност, така казано, звучи безобидно. Реално, зле планираните временни проходи при строежа на точно тази част на околовръстното бяха създали сутрешно съботно задръстване, в което стотици автомобили пъплеха по половин час, за да успеят да се измъкнат от София.

Но аз говорех за манталитета.

В задръстването си личи кой колко уважава правилата и околните. Кой приема себе си за жертва на задръстването, вместо за участник в него. Проличават си джигитите и тарикатите.

Установих, че не се изнервям от самото задръстване – в крайна сметка, не мога да го забързам, но пък си имам музика (и си пея с нея). Обаче тия тъпанари, които са склонни да минат в насрещното и да присветват с дълги – те и всички подобни – ме вбесяват. Защото знам – убеден съм – че са същите в живота, в работата, в отношенията си, в политиката…

Това са тези, които всяка седмица блъскат някого на пешеходната пътека пред нас.

Нарушение след нарушение, отвсякъде! Тези пред мен, тези зад мен… Неуважение. Те са по-важни от мен, по-хитри, по-смели, по-богати, по-красиви, по-можещи, по-знаещи, по-заслужили?

Някои цепеха напряко, през паркинга на Mr. Bricolage, в далечния край на който вече имаше утъпкан от нарушители път – между края на паркинга и временния пробив. Явно никой не е видял нередност в това. Други просто изпреварваха в насрещното и се врязваха в трафика, разчитайки, че заплахата от одрани ламарини ще им отвори пътя. Така и ставаше.

Тези хора можем да ги видим сутрин във всяко задръстване. Защото само те бързат, а останалите сме там по собствено желание, за да им пречим. Карат по трамвайните релси – даже по насрещните трамвайни релси – за да минат пред чакащите на светофара и да се накачулят един връз друг по средата на кръстовището.

Ама като се замисля, кой катаджия ще е луд да стои да пази реда в сутрешния трафик-ад? Та тогава ще му се налага да бачка, да си скъса задника от истинско катаджийстване! Не е същото като да дебнеш случайните нарушители зад някой храст.

О, не съм ли споменавал, че към катаджиите не изпитвам нищо освен презрение?

Ама не съм аз виновен. За 32 години все щяха да се докажат, ако можеха, не? Да разбера и аз от опит, че това са хора, които мога да уважавам…

Но не, те са същите като нарушителите. Всъщност, редовно те са нарушителите! Без светлинна и звукова сигнализация, с телефон в ръка, с цигара в уста, разпасана униформа и поведение на малоумници, летящи в насрещното, по трамвайните релси, врязващи се нагло в движението, с оня поглед тип “ти знаеш ли кой съм аз бе!”, който съм свикнал да виждам у бойкоподобните мачо-неандерталци…

Когато контролният орган, който би следвало да ти нашока канчето при нарушение, демонстрира същото неуважение към правилата и към останалите на пътя, а на всичкото отгоре е склонен да ти се продаде за 20лв, тогава няма защо да се тревожиш. Ти си легитимиран от представителя на държавата по тия пътища.

по-лесната торта от моркови

Любимата ми торта от моркови не е много трудна рецепта, но е доста пипкава, а ако човек реши да я направи с всичките ѝ екстри (или дори да приготви пикантния ѝ коледен вариант), може да се озори.

Но реших да приготвя максимално лесна торта от моркови, за която трябват само 2 прибора – кухненски робот и тава за печене (най-удобно е с ринг за торта).

Обикновено описвам първо продуктите, а после приготовлението, но тук ще направя обратното, защото е много забавно.

Приготовление:

– Разбийте всичко в кухненския робот с металния нож до хомогенизиране (освен ядките и сушените плодове, тях добавете накрая и разбъркайте с лъжица).
– Печете около 40 минути на предварително загрята до 180C фурна.

Е, разбира се, накрая ще трябва да приготвите и крема – разбивате с миксер 2 Филаделфии, 1 масло, чаша пудра захар и кората на 1 лайм. Ако добавите 1/2чл сол и 1/2чл лимонтузу, няма да сбъркате. И намазвате блата, след като се охлади. И оставяте в хладилник, докато не дойде време да сервирате.

Продукти:

едно парче
едно парче

– 3-4 по-едри моркова (250-300гр)
– 1чч олио (ползвах орехово)
– 300гр захар (ползвах мусковадо)
– 4 едри яйца
– 300гр брашно
– бакпулвер
– подправки (ползвах ванилия, канела, джинджифил, индийско орехче, кардамон)
– по шепа ядки и сушени плодове (ползвах печен бадем, суров орех, червени боровинки)

храна за ангели със зелен чай матча и махлеб

матча
матча

Вече имам рецепта за храна за ангели, която общо взето не се различава много от настоящата. Предпочетох да не редактирам старата, а да напиша нова, за да не стане онзи текст твърде дълъг и с твърде много снимки, пък и сладкишът с матча и махлеб е достатъчно интересен, че да си заслужава нарочна статия.

Първо, ще представя главния протагонист в тази кулинарност – матчата. Най-просто казано, това е зелен чай на прах. Това е онзи зелен чай, който се използва за чаените церемонии. Матчата е много хубаво яркозелено, което не прилича на останалия зелен чай, който човек може да си купи. Това е, защото храстите, от които се прави този чай (нали знаете, че те са вид камелии?) се държат на сянка, което забавя растежа на листата, но пък увеличава концентрацията на хлорофил, което води до по-наситен зелен цвят. След като изсушат листата, мелят ги на фин прах, който после може да се ползва горе-долу както сме свикнали да ползваме какаото.

А какво е махлеб? Това е една много приятна подправка, с аромат на нещо между череша мараска (нали знаете, Мараскино) и кайсиеви ядки (Амарето), с малко ванилия. Прави се от ядката на костилката на дива череша махалебка.

Колко ли сортове череши има?!

Не на последно място, допълнителен вкус и аромат се съдържат в захарта. Вместо класическата бяла кристална, която се използва при приготвянето на angel food / бял пандишпан, този път използвах кокосова. Тя се прави от смолата на цветовете на кокосовата палма, която се редуцира, докато се получи максимално гъста или твърда смес. Има много приятен аромат – подобен на мусковадото, но с малко по-осезаеми ядкови тонове.

Продукти:

– 12 белтъка
– 1чл лимонтузу
– 1.25ч кокосова захар
– 1ч бяло брашно
– 2сл матча
– 1сл махлеб
– ванилия (1 течна, или 3-4 прахчета)
– 1/3чл сол

Приготовление:

– Загрявате фурната на 175С.

тесто
тесто

– Разбивате всичките белтъци на гъста пяна. Ако използвате течна ванилия, тук ѝ е мястото.
– Добавяте лимонтузуто.
– Разбивате на още по-гъста пяна.
– Добавяте захарта малко по малко, докато разбивате на твърд, лъскав сняг. Тук сместа ще стане светлобежова.
– Отделно, смесвате брашното, матчата, махлеба и солта (ако използвате суха ванилия, тук ѝ е мястото), след което ги пресявате.
– Сега, поръсвате сухата смес върху белтъците с лъжица, и след всеки 2-3 лъжици разбърквате внимателно със силиконова шпатула.
– Баба ви все със силиконови шпатули си е бъркала тестото! Т.е., може и с каквото имате.

изпечен
изпечен

– Един от начините да се разбърква е като шпатулата влиза в средата на съда, после минава по дъното му в посока към външния ръб, накрая излиза по ръба, след което съдът се завърта леко и движението се повтаря.
– Когато всичката суха смес е омешана в течната, тестото ще стане плътнозелено и ще мирише доста приятно.
– Пресипвате сместа в един от онези съдове за сладкиш, които имат коминче по средата и печете 40 минути.
– Вадите, оставяте да се поохлади и изваждате готовия сладкиш.

зелен кекс
зелен кекс

Идейка: Вкусът и ароматът на този сладкиш са много силни, но си отиват страхотно с мляко – то омекотява зеления чай. Ако не ви се пие мляко, може да си приготвите някакъв крем – примерно класически cream cheese frosting (една Филаделфия, едно малко масло, една чаша пудра захар, може и малко лимонова кора – разбивате с миксер, et voila!).

Да ви е зелено!

такива ли сме?

Харесвам младите, проактивни хора, креативни, иновативни, трошачите на границите, къртачите на статуквото, носителите на различността, тъкачите на бъдещето, приемащите многообразието…

Докато не се затворят в своя малък куул бъбъл, в който си бъбълбукат заедно, необезпокоявани от ужасния, толкова ънкуул свят от другата страна на тъничката бъбълска мембранка.

Докато не започнат да виждат само себе си и себеподобните.
Докато не се превърнат в един кошерен организъм с кошерно съзнание.
Докато многообразието им не се разтвори в киселината на себеобичта им.
И заводският им хумор не се превърне в заводски правилник.

Когато започнат да отблъскват света,
Да ръкопляскат само на себе си,
Да се потупват по собствените раменца,
Да се самоиздигат на пиедестал.

Изгубват представа за реалността, критиката на чуждите е несъществена, а своите не критикуват.
Целеустремеността към съзидание бива изместена от старанието за вътрешно одобрение.
Поводът остава същият, но причината се изражда, а с нея – и самите резултати.
Усърдието им вече е себеугодно.

И аз съм такъв… Просто моето бъбълче не е куул.

лечение на разврат

СЕМ решили да спрат “Видимо доволни” на Криско (с извинение) и Мария Илиева (с въздишка).

Разбира се! Тази песен е напаст. Тя е помия, пълна глупост, на хип-хопа чалгата, на чалгата брат ѝ… Естествено, че ще я спрат! Тя развращава младежта! И старежта! Легитимира кежуъл секса, тревата и разхвърляните стаи! Кочина! И най-лошото – подстрекава хората да ходят към Слънчака!

В цензурата е истината, пътят към бъдещето, и съхранението на нашите изконни, славянски, православни ценности…

Без нея, всеки ще си казва и пее каквото си иска, ще си танцува както си може…

Ще се мята…

Глупости!

Да бъде забранено на Криско да пее пред хора, а Мария Илиева да се позагърне малко! И Лора Караджова да се понаметне! Ако може и всичкото Пайнер и АРА Мюзик да почне да се облича! Азис вече се направи на мъж (конкретно – на Лазар Ангелов), така че за там коментари нямаме. А, жените по плажовете – задължително с цял бански, а мъжете – с гащи под коляното! Никакви чорапи под глезена! А тия със сандалите с бели чорапи – да полагат обществено полезен труд! Или каквото правят в Брацка Русия с тях, не проверих.

Така ще решим проблемите – ще преборим развращението и изпростяването на народа чрез поствантивни практики! Никво мятане, никво баране! Пълна забрана, и никога, никой повече да не си е помислил да се раздава!

Смирени, уважителни, подредени в колонки и в редички, с пригледни дрехи – никакви дълбоки деколтета и скъсани дънки! – така ще крачим заедно напред към едно по-чисто и по-светло бъдеще.

Амин!

– – – –

P.S.

Тая песен ми бърка в здравето, както и 12-годишните девойки (надявам се!) и хлапаци, които така хищно и дащно се мятат под бийта ѝ. Обаче отстраняването на симптоми води само до скриването на единствените индикатори за съществуващите проблеми, а не до ефикасни решения.