толерантната държава

В последните дни ми се изясни всичко. Цяло десетилетие съм живял в заблудата, че българите всъщност не сме толерантни хора. Десетилетие, защото преди това поживях извън милата татковина, а по-преди това просто си бях тъпичък. Поне в сравнение със сега. (В тоя ред на мисли, надявам се, че след още десет години, ще погледна назад и ще видя колко глупав съм бил.)

Но не, днес ми проблесна – най-после – че толерантността ни е присъща, и то толкова надълбоко, че цялата ни държава е пропита от толерантност. И това трябва да се знае от всеки един български гражданин, и никога да не бъде забравяно!

Сега може би е добре да се обоснова.

“Главният прокурор Сотир Цацаров смята, че наказание за полицайката Анна Витанова, която нашумя във ‘Фейсбук’ с коментари за ‘Орландовци’, би било лош знак от страна на държавата.”

И повече – в статията на Дневник.

“Аз не казвам, че Анна Витанова е мислила, действала по възможно най-правилния начин. Всеки греши, но и всеки има право да мисли по някакъв начин. Само че тя носи униформа. И понеже носи униформа, и понеже е заедно с колегите си всеки ден на места, които ние просто гледаме отстрани, хайде да проявим малко повече уважение и разбиране към хората с униформа.”

Думи на главния прокурор на България.

Това наричам аз толерантност. Един държавен служител, който е вече и публична личност (помните ли я при белия автобус?), си е позволил да проповядва насилие, и то въз основа расова принадлежност, при това в публични (бяха, вече не са) публикации в своя Фейсбук профил. И главният прокурор казва, че трябва да сме по-толерантни и разбиращи към хората с униформа. Явно защото са с униформа. И значка. И пистолет.

И така, милата ни рóдина демонстрира как трябва да бъдат толерирани престъпленията именно на онези, които би трябвало да ги предотвратяват. (Тук веднага ми идва паралел с КАТ и “войната по пътищата”.)

Дори да я уволнят сега, главният прокурор вече се е изказал. Полу-критика с половин уста и призив за толерантност. Към нетолерантността. На полицай. Спрямо малцинство.

Това се случва именно по време на конфликти “между българи и цигани” на няколко места в България, и преди ежегодния Прайд, за които се изписаха няколко тона лайна.

Oh, the fucking irony!

Experience Innovation vs. Product Innovation

What’s up with all that “User Experience” talk, you ask?

Customer Experience
Customer Experience (image source)

So, what do you do?

Sometimes people ask. And usually I reply “Well, I’m a UX designer.” The most common replies are:
– Oh… That’s nice…
– Ah, web design!
– Is that like User Interface?
– What is that?

Usually, UX design is confined to IT space; colloquially, it does include software UI. Frequently, people neglect workflow design and almost always overlook the “experience” part of it.

However, that’s where things spill over the borders of IT and overflow into Customer Experience territory.

User Experience is essentially Customer Experience within the confines of a software product or service

Customer Experience is a journey – from the first encounter with a product or service, up to the last interaction. It’s precisely the experience of that journey that UX/CX designers work on. It’s what a customer perceives, feels, goes through and, ultimately, remembers afterwards.

Once you sell a product, it’s up to the experience to keep the ball rolling. Once a customer accesses a service, it’s the experience that steps into the spotlight.

When a room is not a room

Well, a room is a room, just as much as a ride is a ride. After all, it’s not a product that sets Airbnb apart from a hotel; nor is it a product that distinguishes Uber from a cab company.

It’s the experience.

Much of recent growth – and excitement – is largely due to the evolution of customer experience, rather than to the invention of new products and services. Naturally, we cannot ignore the development of novel healthcare products (e.g. Google’s Smart Contact Lens), alternative interpretations of existing paradigms (Halfbike), or the brave hearts who hack a rigid system (TransferWise), but the numbers pale in comparison to the myriad innovations in usability, convenience, practicality… CX is all over the place!

Moving beyond the “What”

Many Whats have been answered – a “What” being an existing problem (remember needs and wants?), looking for an answer. Also, as new Whats are identified (or created – yay, marketing!), they are quickly offered solutions; vacuum doesn’t survive long in a free market.

The reason we’ve been seeing so much UX/CX/Design Thinking/User-Centered and Human-Centered Design talk recently lies in the “How” – as experiences evolve, improving existing solutions in order to make them more enjoyable and more efficient.

Ultimately, it’s not so much Product Innovation that we’ve been witnessing; its Customer Experience Innovation.

Service Design and Customer Experience (including UX) Design – closely overlapping fields – are going through a growth spurt. We will start seeing more and more Chief Experience Officers, Service Design Teams, Experience Improvement Programs, and so on, and so forth.

Customer-Centered will become the de facto Design paradigm, as older products and services upgrade, in order to fit in and to successfully compete against newcomers (we have already witnessed taxi companies introducing Uber-like models).

Next up – Human Experience Design

Service Design has always existed; it’s just that it has always gone the way of least resistance for the Service Provider – the abstract entity that is a company or an institution. It is shifting to User-Centered Service Design, where it is the end-users, as beneficiaries, who are being courted.

That, however, is just part of the road. It is highly likely that we will witness a further shift of focus, where all stakeholders are taken into consideration. This includes the following groups:

Investors/owners (as it always has) – in that businesses will aim for returns;
Customers (as we just covered) – in that businesses will provide the best possible customer experience;
Employees (as can be seen in some startup and tech companies) – in that the experience within the company will be optimized in order to create a progressive culture and sustain a positive medium;
Community (as companies with strong CSR programs demonstrate) – in that the social and natural environment will be nurtured, as much as possible.

Maybe the next steps will include advanced levels of product and service design, where not only the current stakeholders will benefit, but also future generations? The common pattern is definitely increasing levels of responsibility. What comes after Human Experience Design?

национална лотария за справяне с проблемите

Всички сме запознати с принципа на работа на нашите институции:

1. Някой нахален гражданин подава сигнал в някоя институция за нещо си, с което и без това всички са свикнали от години, та тоя за какъв се мисли?!

2. Институцията си бърка по дупките, сигналът е затрупан от някакви папки, в които никой не знае какво има, за сметка на това всички компютри имат пасианс.

3. Някой умира в ситуация, пряко свързана с въпросния сигнал.

4. Взимат се Мерки. Временно, докато има камери и Журналисти.

5. Давай сначала.

И така, кръговратът на живота си кръговърти, а ние си решаваме проблемите на цената на 1-2-4-5 живота. Колко му е, на фона на 6-7 милиона жители? То и без това повечето са безработни и само висят на врата на реформите… Пречат!

Та аз имам едно предложение. Вместо да чакаме на някой мрачен междуселски път без сантиметър маркировка, осеян с трапове, да се сблъскат челно един местен и един чуждоземски автомобил, и да загинат няколко човека, бихме могли да се разминем само с един отнет живот, при това нашенски. Да не разваляме външнополитическите отношения.

На лотариен принцип.

Да, можем да принасяме някого в жертва, вместо да чакаме това да се случи по естествен път! И за да бъде напълно честно, трябва да прибегнем към гореспоменатия лотариен принцип. Но за да не застрашаваме държавата, трябва поне правителството и парламента да изключим, че без тях кой знае какво ще се случи… Кораб без капитан и екипаж, нали знаете!

Та при завършването на всеки пътен участък, да даваме в жертва по един живот, може дори по стар български обичай – те нали традициите са ни важни! – да вграждаме печелившия от лотарията в основите на магистралите и мостовете! Така щото винаги да ни пази от злите духове!

Аз за пътищата говоря, защото нашата национална война се води най-вече там, нали по медиите все за “войната по пътищата” ни приказват. Ама сигурно има как да си решим и други проблеми чрез Лотарията за Справяне с Проблемите на България! Може да направим една лотария за пътищата, друга за строежите (тук влиза поддръжката на асансьорните уредби), трета за здравеопазването в провинцията… Диверсификация му е мамата!

Разбира се, участието ще е задължително (освен за горепосочените изключения), ще се тегли по ЕГН, софтуерът ще е написан от ония, как се казваха – Информационно Обслужване? Подобен на оня за случайното разпределение на делата в Съда, ама по-сложен.

Позната схема, то не една или две книги има с такъв сценарий, че и филми бол…

Така ще намалим броя на жертвите! Освен това, здравноосигурителната система може да има фонд за възнаграждаване на семействата на печелившите – все пак и те трябва да получат нещо от лотарията. Освен, разбира се, удовлетворението, че тяхното семейство е помогнало за спасението на цял един народ.

Да, мисля, че идеята е много добра!

Къде мога да внеса предложение? Онлайн става ли?

Всъщност, сигурно става, ама после вероятно трябва да ида до няое гише, за да им дам някакъв документ на живо, и вероятно да им връча попълнен някой формуляр, който съм си изпринтил вкъщи (и информацията от който имат в поне 2 от многобройните си, но все още несвързани една с друга системи)…

Ще проверя, но да, мисля, че идеята е много добра!

P.S. Видяхте ли ей това (във връзка с ей това):

брауни с червено цвекло

Брауни с червено цвекло

A photo posted by muiiio Blank (@muiiio) on

Преди време случайно ми попадна словосъчетанието “шоколадов сладкиш с цвекло” – звучи като оксиморон! Обаче всички, които са пробвали такава рецепта, твърдяха, че се получава много вкусно, и че цвеклото подчертава вкуса на шоколада.

Разгледах сума ти рецепти и накрая реших, както обикновено, да импровизирам по спомен от всичките.

Е, получи се  – доста е шоколадово, наистина.

За целта купих кило и половина цвекло. Спокойно, в рецептата използвах само около 350 грама :) Останалите стават за салатка!

Продукти:

– 3 яйца
– 350гр сварено червено цвекло
– 250гр сурови бадеми
– 1чч зехтин
– 150гр черен шоколад
– 1 много късо еспресо
– 150гр мусковадо
– 150гр меласа
– 90гр какао
– 40гр царевично нишесте (ползвах пудинг ванилия на Dr. Oetker)
– доволно количество ванилия

Приготовление:

– Фурната на 175С.
– Бадемите се смилат в кухненския робот на много ситно.
– Яйцата се разбиват със захарта, меласата и зехтина.
– Шоколадът се разтопява на водна баня.
– Цвеклото се сварява и се смила в кухненски робот до консистенцията на едросмляна лютеница.
– Цвеклото се омешва cartoon porn със шоколада.
– Бадемите се добавят към яйчената смес и се разбиват.
– Цвеклото и шоколадът се добавят към сместа.
– Еспресото, какаото, ванилията, и нишестето се добавят.
– Всичко се омешва до хомогенност.
– Взимате си 28-30см ринг за торта и покривате дъното с хартия за печене.
– Леко намазнявате стените със зехтин и поръсвате с какао, за да не залепне тестото при печенето.
– Изсипвате сместа.
– Печете 40 минути на 175С, горен и долен реотан, без вентилатор…
– После печете още 40 минути на 150С, само долен реотан, с вентилатор.
– Оставяте да се охлади добре (примерно цяла нощ).

Готово!

Много е шоколадово и определено няма вкус на пръст :)

дискриминатор

Да поговорим малко за дискриминацията!

Но не по онзи начин, по който всички говорят за нея – тази ужасна дискриминация, как не ни е срам, малцинства и т.н. Това вече го познаваме добре и няма как да допринеса.

За друго искам да поговоря. За дискриминирането в неговата номинална форма.

Имам си една любима история, която ми се случи преди няколко години, в момент когато бях “между работи”. Сещате се – between jobs. Незает. Безработен. Възползвах се от неочакваното свободно време и взех, че си написах и защитих магистърската теза, докато си търсех работа. Така де, защо да губя това подарено време?

Историята black porn се случи по време на един “асесмент център”, организиран от ейчар компания, наета от голяма, международна корпорация, като целта беше да се сведе броят кандидати за едни маркетингови позиции до някаква по-лесно управляема бройка. Нещото се случваше в продължение на 2-3 дни, в офиса на ейчар компанията и в централата на корпорацията, като процесът се управляваше основно от аутсорснатите ейчари, но на моменти участваха и вътрешните ейчари на самата корпорация.

Трябва да спомена, че главните герои тук не са нито ейчарите, нито корпорацията, а моите “съперници” по време на нещото.

Бях по-голям от повечето – те бяха наскоро завършили бакалаври. В онзи момент вече имах някакъв професионален опит зад гърба си, но поради стечение на обстоятелствата бях останал на сухо. В професионален аспект. Всички бяха качествен материал – завършили с добри оценки в някои от най-добрите университети в България, точно каквито хора търсят мултинационалните корпорации за позициите си у нас.

Като изключим строенето на кули от сламки и всякакви други занимания, търсещи конструктивно мислене, лидерско поведение и умения за работа в екип, имаше няколко самостоятелни задачки. Една от тях изискваше от нас да си представим, че ще търсим любовта чрез формуляр, в който трябваше да подредим близо трийсетина предварително зададени личностни характеристики в няколко групи: най-напред, 3-4 черти, които milf porn считаме за задължителни у потенциалния ни партньор; после 15-20 черти, които да градираме от силно желателни до особено нежелателни; и накрая, 2-3 черти, които считаме за “твърдо не”.

Голяма част от младежите сложиха “мек характер” в графата “твърдо не”, но кой съм аз да съдя! Личи си и без това, че хората масово предпочитат “по-силните характери”, пред разни мекушавци като моя милост.

Но не това ме забавлѝ в ситуацията.

Забавното дойде, когато аз прочетох моя списък. И конкретно, когато прочетох последната позиция – моето най-последно и най-твърдо “не”.

“Религиозност.”

Дали сега мисля по същия начин, дали това е “правилен” избор от моя страна, дали така бих рискувал да изпусна голямата любов – в момента няма значение. Тогава специално попитах дали трябва да приемаме “религиозност” за истинска вяра в, и следване на, дадени религиозни канони, книги и т.н. The works.

Забавното дойде от изумените погледи на младите хора и тяхната реакция:

“Но това е дискриминация!” надпреварваха се те да ми се карат. “Как може така!” възмутени се оглеждаха те и виждаха отражението на самодоволната си себеправедност си в очите на другите.

Дискриминация? Не думай! Ама ю дон’т ивън фъкин СЕЙ!

“Разбира се, че дискриминирам!” отвърнах аз.

ШОГ! Сещате се. БОНБА! Признание, и то ей така – плеснато на всеослушание!

Ама…
Ама…
Как тъй?

Разбира се, учени са децата, че не трябва да се дискриминра въз основа ре mobile porn лигиозност, пол, сексуална ориентация и какво ли още не!

Затова се обърнах към една от госпожиците, която през цялото време беше сред най-активните участници и без това. Харесваше ѝ да е център на внимание, затова реших да не я лиша от тоя спотлайт. Да излее гнева си срещу мен, долния дискриминатор. Да бъде оценена.

“Може ли да те попитам нещо?” започнах аз.

“Разбира се!” съгласи се тя.

“Би ли правила секс с друга жена?” рискувах аз.

“Не, естествено!” подхлъзна се тя.

“Тогава ти дискриминираш на полова основа, или може би сексуална ориентация?”

“Ами то не е…”

“Същото е. Съвсем същото е. Аз имам всичкото право на тоя свят да дискриминирам когато избирам с кого да прекарам, или, съответно, да НЕ прекарам дори част от интимния си живот. Аз не съм някоя фирма, не съм корпорация, не съм държавна институция, нито неправителствена организация. Аз съм един обикновен човек, който има право на свой индивидуален избор. Ако не дискриминирам, означава, че нямам право на избор,” обясних ѝ аз.

Докато тя си гълташе езика, а другите младежи гледаха объркано, забелязах, че ейчарите, които седяха встрани от кръга кандидати, се опитват да прикрият хихикането си. Олекна ми, че все пак има и други мислещи хора в това помещение.

Нищо особено не е тази история, но много си я обичам. Примерче за заучената инерция, от която някои хора сякаш не успяват да се изтръгнат. Ама, както казва мойта мамка, стигат само 2 грама акъл, но навреме!