дискриминатор

Да поговорим малко за дискриминацията!

Но не по онзи начин, по който всички говорят за нея – тази ужасна дискриминация, как не ни е срам, малцинства и т.н. Това вече го познаваме добре и няма как да допринеса.

За друго искам да поговоря. За дискриминирането в неговата номинална форма.

Имам си една любима история, която ми се случи преди няколко години, в момент когато бях “между работи”. Сещате се – between jobs. Незает. Безработен. Възползвах се от неочакваното свободно време и взех, че си написах и защитих магистърската теза, докато си търсех работа. Така де, защо да губя това подарено време?

Историята се случи по време на един “асесмент център”, организиран от ейчар компания, наета от голяма, международна корпорация, като целта беше да се сведе броят кандидати за едни маркетингови позиции до някаква по-лесно управляема бройка. Нещото се случваше в продължение на 2-3 дни, в офиса на ейчар компанията и в централата на корпорацията, като процесът се управляваше основно от аутсорснатите ейчари, но на моменти участваха и вътрешните ейчари на самата корпорация.

Трябва да спомена, че главните герои тук не са нито ейчарите, нито корпорацията, а моите “съперници” по време на нещото.

Бях по-голям от повечето – те бяха наскоро завършили бакалаври. В онзи момент вече имах някакъв професионален опит зад гърба си, но поради стечение на обстоятелствата бях останал на сухо. В професионален аспект. Всички бяха качествен материал – завършили с добри оценки в някои от най-добрите университети в България, точно каквито хора търсят мултинационалните корпорации за позициите си у нас.

Като изключим строенето на кули от сламки и всякакви други занимания, търсещи конструктивно мислене, лидерско поведение и умения за работа в екип, имаше няколко самостоятелни задачки. Една от тях изискваше от нас да си представим, че ще търсим любовта чрез формуляр, в който трябваше да подредим близо трийсетина предварително зададени личностни характеристики в няколко групи: най-напред, 3-4 черти, които считаме за задължителни у потенциалния ни партньор; после 15-20 черти, които да градираме от силно желателни до особено нежелателни; и накрая, 2-3 черти, които считаме за “твърдо не”.

Голяма част от младежите сложиха “мек характер” в графата “твърдо не”, но кой съм аз да съдя! Личи си и без това, че хората масово предпочитат “по-силните характери”, пред разни мекушавци като моя милост.

Но не това ме забавлѝ в ситуацията.

Забавното дойде, когато аз прочетох моя списък. И конкретно, когато прочетох последната позиция – моето най-последно и най-твърдо “не”.

“Религиозност.”

Дали сега мисля по същия начин, дали това е “правилен” избор от моя страна, дали така бих рискувал да изпусна голямата любов – в момента няма значение. Тогава специално попитах дали трябва да приемаме “религиозност” за истинска вяра в, и следване на, дадени религиозни канони, книги и т.н. The works.

Забавното дойде от изумените погледи на младите хора и тяхната реакция:

“Но това е дискриминация!” надпреварваха се те да ми се карат. “Как може така!” възмутени се оглеждаха те и виждаха отражението на самодоволната си себеправедност си в очите на другите.

Дискриминация? Не думай! Ама ю дон’т ивън фъкин СЕЙ!

“Разбира се, че дискриминирам!” отвърнах аз.

ШОГ! Сещате се. БОНБА! Признание, и то ей така – плеснато на всеослушание!

Ама…
Ама…
Как тъй?

Разбира се, учени са децата, че не трябва да се дискриминра въз основа религиозност, пол, сексуална ориентация и какво ли още не!

Затова се обърнах към една от госпожиците, която през цялото време беше сред най-активните участници и без това. Харесваше ѝ да е център на внимание, затова реших да не я лиша от тоя спотлайт. Да излее гнева си срещу мен, долния дискриминатор. Да бъде оценена.

“Може ли да те попитам нещо?” започнах аз.

“Разбира се!” black porn съгласи се тя.

“Би ли правила секс с друга жена?” рискувах аз.

“Не, естествено!” подхлъзна се тя.

“Тогава ти дискриминираш на полова основа, или може би сексуална ориентация?”

“Ами то не е…”

“Същото е. Съвсем същото е. Аз имам всичкото право на тоя свят да дискриминирам когато избирам с кого да прекарам, или, съответно, да НЕ прекарам дори част от интимния си живот. Аз не съм някоя фирма, не съм корпорация, не съм държавна институция, нито неправителствена организация. Аз съм един обикновен човек, който има право на свой индивидуален избор. Ако не дискриминирам, означава, че нямам право на избор,” обясних ѝ аз.

Докато тя си гълташе езика, а другите младежи гледаха объркано, забелязах, че ейчарите, които седяха встрани от кръга кандидати, се опитват да прикрият хихикането си. Олекна ми, че все пак има и други мислещи хора в това помещение.

Нищо особено не е тази история, но много си я обичам. Примерче за заучената инерция, от която някои хора сякаш не успяват да се изтръгнат. Ама, както казва мойта мамка, стигат само 2 грама акъл, но навреме!

мразя ви

Сутрин в задръстването.

Вечер в задръстването.

Когато няма паркоместа.

Вие си измисляте частни правила.

Една малка, алтернативна реалност, за момента, за случая, в която това, че вие няма да чакате на дългата опашка за левия завой, а ще се натрупате по средата на кръстовището за да преварите нас, чакащите балами, ви прави по-умни, по-хитри, по-умели, по-и-аз-не-знам-какви.

По-яки.

Мразя ви.

Сутрин в задръстването ви мразя, когато по трамвайните релси минете покрай всички нас, дето сме тъпи и уважаваме правилата, за да се струпате отново на кръстовището и да бъдете тарикати. Защото бързате, а ние сме там основно за да ви пречим да стигнете навреме.

Мразя ви като се покатерите с автомобилите си по градинките и тротоарите, защото няма паркоместа.

Мразя ви, като заемете паркомястото, предназначено за хора в неравностойно положение.

Мразя ви, когато правилата не важат за вас, а само за “останалите”.

Мразя ви, защото вместо да живеете в едно константно НДП поле, бихте могли да мислите и по-далече от собствения си скапан гъз!

Ако ви пречат правилата – надайте вой до небесата, за да бъдат те ревизирани!

Ако не могат да бъдат ревизирани – живейте според тях, мамка ви и свине, защото тия правила помагат на едно общество да съществува като такова – да има структура!

Но не! Вие – а колко ужасно много сте! – не уважавате правилата, защото “България е демокрация, ма!

Вие сте лайна! До един!

И да, аз ви мразя, защото в това ваше отношение към околните, към правилата, към света, се корени всичко, което не е наред с тая смотана Страна на Чудесата, с тая шибана държава и с тоя задръстен народ!

Защото детето ви вече знае, че така се прави. И че се пресича на червено. И че подкупите са супер. И че другите хора са само фон за вас самите, на който да можете да изпъкнете.

Общество?

Да бе!

Стадо?

I wish.

Глутница от единаци!

ронлив лешников сладкиш с нутела

Реших да експериментирам отново и да направя нещо, което да се връзва с Нутела. Значи – лешниково.

@muiiio has a #birthday => nom nom – untraditional #hazelnut #cake with #nutella 🐷🐽 #фофиса

A photo posted by Radi Kostova (@radosstt) on

Рецептата е вариация на сочния шоколадово-кокосов сладкиш, но всъщност се получи нещо, което е коренно mobile porn различно. Първо малко се изненадах от резултата, защото не стана толкова пухкав като оригинала, но в крайна сметка – промени в продуктите водят до промени в резултата.

В крайна сметка се получи вкусно и леко ронливо :)

Продукти:

– 2 големи яйца
– 1ч мусковадо
– 1/2ч течна сметана
– 125гр кокосово масло
– 100мл зехтин
– 1/2чч брашно
– 1/2чч грис
– 1чл сол
– 1 бакпулвер
– ванилия
– 80гр сурови лешници
– 80гр печени лешници
– Нутела (вместо milf porn крем)

Приготовление:

– Загрявате си фурната на 175 С.
– Смилате всички лешници на ситно в кухненски робот, с приставката с металните ножове.
– Разбивате яйцата със захарта, докато се получи кремообразна смес.
– Разтопявате кокосовото масло, но нека не бъде горещо.
– Добавяте кокосовото масло, зехтина и сметаната към яйцата и захарта, като разбивате постоянно.
– Добавяте брашно, грис, сол, бакпулвер, ванилия, и разбивате до хомогенизиране.
– Добавяте лешниците.
– Изсипвате във форма – аз използвах 26см bundt форма.
– Печете около 35-40 минути.

Когато извадите сладкиша, оставете го да се охлади, преди да го обърнете. Ще бъде много мазен – дори не препоръчвам да го ядете докато не се е охладил наистина добре. Когато се охлади, ще стегне.

За да го залеете с Нутела, първо поставете бурканчето в някакъв съд с гореща вода, за да е по-удобно да залеете сладкиша, вместо да го мажете с някакъв прибор, тъй като наистина е ронлив.

След като залеете, сложете го в хладилника за няколко минути…

И готово :)

Да ви е сладко!

hazelnut nutella cake

онеправданите източноевропейци

Каква е целта на туй нящо?

Да убеди народа колко сме подценени? Щото ние си знаем, бе! Винаги сме го знаели.

Европа не ни обича, а ний сме ебати пича!

Е, имам няколко проблема с твърденията в клипа, но аз съм леко капризен.

Какви проблеми?

Ами “каквото се искаше от нас, беше изпълнено” не е вярно. Съдебната ни система е шибана подигравка. Правоприлагането ни е кривоприлагателно.

Ами “равни сме по задължения, cartoon porn но не и по права”? Смея да твърдя, че правата ще си получим, когато докажем, че изпълняваме и спазваме въпросните задължения. Which we don’t.

Сори, майна.

И отново, каква е ЦЕЛТА на тоя клип? Може би да бъдат дадени някакви пари на някакви медии, под маската на легитимна кампания? Нещо като онова с The Контрабандата?

на гараш брат му

Този сладкиш започна миналата година, под формата на рецепта за гараш от моята баба. След като си я поразгледах и тествах, малко я промених, а след това премина през вариации лешник с лешников тахан и шоколадов крем, и фъстък с фъстъчено масло и солен карамел.

В крайна сметка, дойде времето и на добрия стар орех. С карамелизиран бял шоколад. И, отново, без глутен :D

Тъй като шоколадовите вариации, заради характерната текстура, много удачно бидоха класифицирани като “брауни”, мисля тази да попадне в графата “блонди” – това е на браунито безкакаовият еквивалент.

И тъй като за глазурата се карамелизира бял шоколад, трябва отрано да предупредя  – само качественият бял шоколад става за карамелизиране! Аз залагам или на Lindt, или на Carrefour – техният се оказа достатъчно добър.

Продукти:

– 250гр масло
– 100мл олио (орехово, зехтин, шарлан…)
– 1 бял шоколад (ползвах Carrefour с кокос и бадем)
– 7 яйца
– 200гр пудра захар
– 400гр сурови орехи
– 100гр печени орехи
– 1 бакпулвер
– много ванилия

За глазурата:

– 4 бели шоколада (ползвах обикновени на Lindt  и Carrefour)
– 2-3сл кокосово масло
– 1чл сол

Приготовление:

– Фурната на 175 С.
– Ако орехите ви са накуп, заделете си около 350-400гр и ги сложете в кухненския робот, където, с приставката с ножовете, ги направете на пух и прах!
– Останалите орехи оставете на едри парчета и изпечете във фурната, докато замиришат на печени орехи.
– Към първите орехи, суровите, дето са на пух и прах в кухненския робот, добавете всички сухи съставки (пудра захар, бакпулвер, ванилия) и побръмчете още малко с робота. Не забравяйте да минете по стените на купата с лъжица, защото ядките редовно полепват по стените. И после пак побръмчете, докато нещото е максимално хомогенно.
– Сложете всичките яйца накуп и пак побръмчете с робота.
– Отделно, маслото и белият шоколад се разтопяват в съд с олиото.
– Докато роботът постоянно бръмчи, лека-полека сипвате топлата шоколадово-маслена смес при яйцата и орехите, докато изсипете всичко и сместа е хубаво хомогенизирана.
– В сместа добавяте печените орехи и бъркате НА РЪКА! Не пускайте ножовете, иначе кел файда, че пекохме орехчетата :)
– В 28-30 сантиметрова тавичка (или ринг за торта), намазнена и набрашнена, изсипвате сместа и печете 40 минути, след което намалявате на 150 градуса, само отдолу (ако нямате тази опция, просто покрийте тавата с вестник) и печете още 30 минути.
– Охлаждате някъде, обръщате блата наопаки (така леко изпъкналата горна част ще бъде сплескана отдолу, докато отгоре ще имате сравнително хоризонтална повърхност за глазурата) и доохлаждате.

Caramelizing the white chocolate

A video posted by muiiio Blank (@muiiio) on

Междувременно, можете да приготвите глазурата.

– Фурната на 115-120 С, с вентилатор (ако има).
– Натрошавате 4-те бели шоколада в хубава, широка тавичка.
– Слагате във фурната.
– През 10 минути вадите и с хубава шпатула обирате шоколада на топка в средата, след което отново го разнасяте равномерно по тавата.
– Правите така за 40-60 минути, докато получите желаната от вас карамелизираност.
– Ако сместа е прекалено суха, може да добавите 1сл кокосово масло.
– Когато постигнете търсената карамелизираност, прехвърляте в голяма купа.
– Ако сместа отново е твърде суха, добавяте 1-2сл кокосово масло.
– Добавяте 1чл сол.
– Разбърквате хубаво!
– Ако е рядко като боза, изчаквате да се посгъсти. Нужна ви е гъстота поне колкото течен мед.
– Заливате блата, разнасяте равномерно и ръгате цялото нещо в хладилника, поне за 2 часа. Или до утре.

Pouring caramelized white chocolate over walnut blondie base

A video posted by muiiio Blank (@muiiio) on

Режете, ядете, охкате и ахкате, защото наистина много вкусно, бе! :)

Да ви е сладко!