постно бабино бровни

Бровнито с крем от банан и фъстъчено масло
Бровнито с крем от банан и фъстъчено масло

“Постно” може да се чете и vegan за по-чувствителните. Бабино, а не бабешко. Означава, че оригиналната рецепта дойде от едната ми баба, след което я хванах и малко ѝ извих ръчичките. На рецептата, това, не на баба ми.

Получи се нелошо нещо – аз опитах малко, но реакцията на онези, които все пак опитаха останалото е най-показателна. И ме радва.

Продукти:

– 1чч конфитюр (може и повече, даже може 2чч, аз ползвах вишнев)
– 1чч олио (ползвах орехово)
– 1чч захар (ползвах кокосова и кафява, но може каквато и да е)
– 3чч брашно
– 4сл какао
– 1 бакпулвер
– 1-2 шепи едро натрошени ядки (аз ползвах бадеми, може и повече)
– 2 банана
– 200-300гр фъстъчено масло
– 1чч пудра захар
– 1-2чл сол

Приготовление:

Експериментално "бабино бровни" с вишни и бадеми
Експериментално “бабино бровни” с вишни и бадеми

Бананите, фъстъченото масло, пудрата захар и солта се смачкват и омешват заедно, защото това е кремът за върху браунито бровнито.

Останалите продукти се смесват хубаво заедно. В зависимост от чашите, които ползвате (баба ми им вика “канчета”, а нейните канчета явно са малко по-малки от моите чаши), може тестото да се получи твърде гъсто. Ако стане така – сипвайте му вода и разбърквайте, докато сместа не заприлича на Нутела в топла стая. More or less.

Изсипете сместа в тава, достатъчно голяма, че сместа да е около 2-3см дълбока. И 4см не са драма. Всъщност и повече не е страшно – така или иначе, тестото отвътре трябва да остане поне леко глетаво.

Печете около час на 165-175С. За наша обща радост, тоя сладкиш носи на импровизации. Когато е готов, изважате от фурната и оставяте да се охлади. Когато е съвсем охладен, намазвате го с крема и оставяте да пренощува на хладно.

бровни

Когато е готов, връчвате го на някого, на когото сте обещали сладкиш преди поне година (клик върху снимката!)

Ако решите, че все пак бровнито е станало твърде дълбоко, защото сте имали прекалено малка тавичка за количеството смес, можете да разрежете блата хоризонтално и така да получите 2 по-тънки блата. Няма лошо! :)

Да ви е сладко!

за здравето

закуска

Здраве, викаш?

Балиго…

То здравето е много особено животно…
На принципа, че те таково жувотно нема!

Не бе, друго имам предвид – здравето не се дефинира като отсъствие на болести, болежки и недъзи, а като цялостно физическо, умствено и социално (себеусещане за) благосъстояние. Себеусещането го сложих в скоби, защото не е част от официалната дефиниция на СЗО, но според мен себеусещането е ключово.

Та нима ще позволя на някой друг да ми каже дали съм добре? Ми на мен като ми е скапано, ти ли ще ми обясниш, БЕ!?

По едно време се оказа, че е минало доста време и, видиш ли, аз съм врътнал 30, че съм и ги минал. Една вечер се бяхме събрали семейно да отпразнуваме поредните отминали 365 дни от пръкването ми на тоя сив-сив свят, хапнахме доволно, вдишах си тортата и… Вече бях на 31.

Права е Ана (тя е виновна за тоя текст, блогърска щафета е), нещо се случва около 30-те. Сума ти народ хукнаха по маратони, а аз си изядох парчето торта и спрях сладкото. Спрях цигарите. Започнах да ходя на фитнес. Започнах да чета какви ли не текстове на тема “Как да живеем цял живот?” и да се чудя как е възможно това! Защото явно отговор просто няма.

Няма!

Не яжте месо!
Яжте месо!
Не яжте яйца!
Яжте яйца!
Не тичайте сутрин!
Тичайте сутрин!
Не пийте фрешове!
Пийте фрешове!
Не мастурбирайте!
Мастурбирайте!
Масло!
Маргарин!
Зехтин!
Лен!
Чиа!
Акай! Асаѝ!
Киноа!
Годжи!
Гинко!

Мяу!!!

Разноглед станáх! А на всичкото отгоре, накъдето и да се обърнеш – добронамерен съвет ще откриеш. И то все от хора с опит, защото, поне досега, не са се споминали. Така де, иначе вероятно щеше да им е по-трудно да ми дават съвети.

Реших да се постарая да се ориентирам кои от съветите се припокриват при най-много от източниците ми. За да не разчитам на Мъдростта на Множеството (т.е. Wisdom of the Crowd), тъй като Множеството е тъпо като галош, реших да позволя на някои източници да тежат повече от други.

Какъв е резултатът?

По-долу е обобщение на това, в което вярвам и което правя за да се чувствам физически и умствено добре. (За социалното ползвам туитър.)

Движа се. Ходя на фитнес 3-4 (в по-добрите месеци 6) пъти седмично, сутрин, защото ако ходя вечер, редките ми срещи на живо с други човешки същества съвсем оредяват, ако не броим некомфортно близките контакти с лудницата във вечерната зала. Много е задушно вечер! А, понякога също подтичвам по 4-5км (т.е., 30 минути, т.е. до тотално изтощение) из някой парк. Също, уж щях да катеря всички стълби, които ми се изпречат, но някак най-удобно забравям в момента, в който забележа асансьор.

Ям храна. Както някой от всичките ми източници на информация беше писал някъде (кой ти помни конкретики!), това, което повечето хора консумират в ежедневието си, са храноподобни субстанции. Ядливи. Тоест, опитвам се да правя разлика между ядливо, вкусно и хранително. С други думи, опитвам се месото да е месо, зеленчуците да са зеленчуци, плодовете… не ям, защото не ги обичам. Ядките да са ядки. Вероятно бих се хранил био и органик и незнамощекакво, но твърде често точно някъде там се изчерпва силата, която ме кара да следвам разните здравословни мантри. И всичко – без добавени екстри*.

Пия вода. Сутрин – под формата на едно кафе и много зелен (и бял, и черен) чай, а следобед – под формата на билкови и плодови чайове. И понякога – просто чиста водица, особено по време на тренировка. Мисля, че общо се събират около 4л. вода на ден, че и мало више.

Взимам добавки. Понякога. Не мисля, че са задължителни, всъщност дори не мисля, че са необходими. Горе на снимката са някои от тях. Някои са свързани с фитнеса, други не са. По-конкретно, добавките, които съм приемал до момента, са витамин Це, витамин Де, Бе-комплекс, магнезий, калций, цинк, хром, л-карнитин, рибено масло (омега 3), ленено масло (други омега 3), спирулина, екстракт от гъби рейши, херициум и кордицепс (няколко вариации на капсули, както и кафе с гъби), кордипайн (кордицепс и ферментирал ананасов сок), моринжи (нони), креатин, глутамин, BCAA, протеин (първо суроватъчен, а сега – конопен), пробиотик, добавки за ставите. Реално погледнато, всичко изброено човек би трябвало да може да си набави чрез храната.

Колкото до предпочитанията ми дали, кога и колко въглехидрати / мазнини / белтъчини да ям, това е нещо, което смятам, че е строго индивидуално, и единственият човек, който може да дава съвет, е специалист, запознат с конкретния индивид и конкретната ситуация. Мисля, че дори само ограничаването (или по-добре спирането) на фафлите, лимонатата, чипсовете, снаксовете, шоколадите (I’m sorry!), тортите, кукитата, мъфините, курабиите, сладките напитки и общо взето всякакви хапвания “на крак” в пъстри опковки, върши чудесна работа само по себе си.

Та толкоз от мен за здравето. Предавам към Bloodymirova и Борислав.

– – – –

* Малко повече за гореспоменатите екстри. Вкусовете на храната ни помагат да се ориентираме. Соленото ни харесва, защото би трябвало да означава, че храната съдържа някакви микроелементи – минерали, които трябва да си набавим. Сладкото ни харесва, защото би трябвало да означава, че ще си набавим необходими въглехидрати, които да ни поддържат в дни и нощи на глад и студ. Киселото ни харесва, защото… нещо с витамини май беше. Лютото ни харесва, защото е много яко! Умамито не знам защо, вероятно протеини и аминокиселини.

Общо взето, естествените вкусове си имат естествени причини, които изкуственото овкусяване (екстрите) имитира. Мимикрия, която, обаче, не върви със съответната питателност. Та затова разните такива овкусени храноподобни субстанции ни харесват – защото имитират питателност. Така функционира тялото ни – харесва ги. Вкусни са. (Обожавам Нутела!) Няма да задълбавам повече – инфо в интернеда бол!

ама то е с мед!

мед

“Благодаря, но не ям сладко.” – така най-често отказвам, когато някой предложи да ме почерпи с някакъв сладкиш. (На 31-вия си рожден ден си изядох тортата и спрях да ям сладко. Случват се изключения, но те са именно това – изключения.)

Все по-често получавам един отговор, който все по-често ме нервира – “Ама то е с мед!” (Може и с агаве.) “Диетично е!”

Явно има някаква магия в меда. И в агавето. И в кленовия сироп. И в кафявата захар, че и в кокосовата. Защото те са “естествени” и “от природата”. Защото (уж) не са рафинирани и обработвани. И тази магия кара хората да ги възприемат като по-диетични алтернативи на good old бяла рафинирана захар.

Забележка: Когато “диетично” се подхвърли в разговор, приема се, че става дума за продукт, от който на човек няма да му бухнат паласките (както казва @katastrofia), тъй като това е най-честото значение на думата в ежедневието. Друг е въпросът какво всъщност означава диета и колко разнообразни могат да бъдате целите ѝ.

Какво точно го прави диетичен тоя кекс, като е с мед? Кое му е диетичното на меда? Какъв е тоя спешъл мед, дето вие ползвате, който е толкова некалоричен и нисковъглехидратен?

Ако наистина е “от природата” (а не обработван с цел одиетяване), то той си е чисто въглехидратен и висококалоричен, дори много близък до захарта. Ще кажете, че е богат на някакви си микронутриенти? Е, ако дефинираме “богат” като “по наситен на фона на бялата захар” – да, вероятно е така. Не знам колко от тия специални вещества оцеляват термичната обработка. Но мога да ви посоча десетки храни, които са много по-богати на въпросните витамини и минерали. И дори не са “суперхрани”! Само ми кажете кой от микронутриентите в меда ви е важен, за да ви кажа дали да си го набавите от спанак, от яйца или от някаква мръвка…

Всъщност това и сами можете да го разберете – само се поинтересувайте! Интернет е голям и информация дебне отвсякъде. И източници, и доказателства…

Сега, да се върна на основния проблем – дори и да беше толкова супербогат на тези витамини и минерали, медът си остава недиетичен. Приемам, че гликемичният му индекс може да варира, в зависимост от партидата – същото важи и за разните нерафинирани захари. Но по същия начин, вашият кекс може да бъде с по-нисък гликемичен индекс, ако вместо 2чч захар, сложите само 1/2.

Сега, в нечия глава вероятно назрява аргументът за “естествения антибиотик” – дори и да беше така (а то май е така, но само при външно/повърхностно прилагане), това не е аргумент в полза на “диетичността”.

А ако ви интересува агавето – респективно фруктозата, която е основната му съставка – просто изгледайте това!

Междувременно, смятам, че основната роля на меда и разнообразните пъстри захари е да допринесат за по-богат и интересен аромат. Най-вече.

– – – –

снимка от Dino Giordano

“potential” is a bad word!

work sucksI am no more (or less) crazy than the next guy, but I am here to tell you that “potential” is a bad word.

It’s seductive. (Or we’re easy.) It’s misleading. (Or we’re misreading.) It’s deceitful. (Or we’re dupable.)

Back when I was still in high school, my parents went to a parent-teacher conference. They had talked to many of my teachers, and a recurring pattern had emerged:

“He is really smart, he really has potential…” – so far, so good – “but he doesn’t study!”

They came home and told me all about my great potential. About how smart I was, and about how much my teachers liked me, and about how I needed to study more. How I had to work!

This is when “potential” showed its true self to me.

Potential is shorthand for “now you no longer have excuses for not working hard”. You know? It’s the “you got what it takes and it’s all up to you, and only you!” It is not the end-all to your 9-to-5, but may very well be the beginning of a brand new 24/7/365. Especially for everyone who’s come up with a great new idea, an idea with amazing potential, and for everyone who decides to chase his or her dream and turn that great idea into hard, shiny reality.

Why am I writing this?

Well, mostly because I have seen all too many enthusiastic young people, talking about too many great new ideas. Startups upon startups, who are so enthusiastic about their fancy concepts, which will definitely carry them to greatness and wealth, mostly by way of silly VCs who are, somehow, willing to simply throw money at them for their ideas.

For their potential.

Probably everyone has seen Southpark’s Startup episode “Go Fund Yourself.” Or heard about it. If not – you should. Also, everyone should read at least one or two first-person accounts of startup failures. Such as “How quitting my corporate job for my startup dream f*cked my life up” or “Seven lessons I learned from the failure of my first startup, Dinnr.”

Potential does not equal success. More often than not, it equals having to take a first step. Out of your comfort zone. Which, in the case of business ideas, means taking a risk.

– – – –

Image by michelhrv

The other FOMOsexuals and wearable technology

smartRemember when the smartphones came? It wasn’t long ago, yet it feels like forever. I’ve personally owned more than 10 fulltime smart devices over the past decade, so it feels like I’ve had a smartphone my entire life. Every other month something new comes out, with better specs, better software, surprising new capabilities, wonderful novel materials, sometimes even advances in battery technology (or at least battery life)…

We are drawn to new devices, lest we miss out on all the rage. More RAM and multicore CPUs mean better performance of the software (hence – less waiting for things to load). Better cameras turn us into better photographers. Apps allow us to share and connect at all times. (Seriously, have you noticed how every other tech startup has something to do with sharing?)

We don’t need them. Usually. We desire them. We live in FOMO – Fear Of Missing Out. On all the fun, all the vogue, the newness and hipness of that new smartphone.

Or smartwatch.

Or smartglass.

Or smartband…

The once all-in-one smart devices are now branching out, shedding functionalities onto various spinoffs, better suited for their nominal purposes. It’s definitely easier to receive notifications on a small gadget, generally worn on your face and before your eyes. And it’s simpler to detect one’s heartbeat via a wrist-worn device with the respective sensors, discreetly blended into its wristband.

We are used to living in FOMO; we anticipate and crave updates and upgrades – even if none are needed – to hardware and software, to device configurations and designs. And we are now entering an age where a larger paradigm shift will have us waiting just as impatiently – if not more so – for the next wearable module (or device) that works with (or instead of) our smartphone. Because an AiO smartphone is already outdated – soon to be obsolete – and could not possibly perform all those many functions that the fabled IoT – or even IoE – seems to necessitate.

This Smithian division of device functionality has been naturally born out of the evolution of focused, objective-specific mobile apps. Such as when geolocation apps went jogging. Or when social networks branched out into niche social apps – most notably social (or social-based) dating apps.

Zoosk, Badoo, OkCupid, POF, Grouper, Tinder, Grindr, 3nder, Blendr…

Interestingly, with the help of these easy-to-use and, generally, fun-to-use mobile apps (and their web-based ancestors), FOMO seems to have transcended above plain technological desires and has entered the delicate realm of intimate relationships.

Again, we have learned to anticipate and crave updates and upgrades, but, now, what we have to leave behind are the outdated – maybe soon to be obsolete – relationships and people, whose novelty seems to have worn out all too quickly. We have let ourselves become fickle and capricious. Newness and its challenges have become so ingrained into our lives that we seem to have lost the ability to sink deep into a relationship and let it engulf us, like a huge bed full of down pillows…

Just sinking in and letting the pillows take and preserve our warmth, relaxing, feeling supported, enveloped in familiarity and comfort…

We are all too eager to give it all up when presented with the potential to find someone new, different – maybe even better! Yes! Better! What if there is someone better for me out there, whom I am going to let slip by, just because I have settled for comfort? Just because I have decided that being with someone means compromise for both of us? What if I miss out on all of that potential out there?

FOMO!

This is the other FOMOsexuality*.

Well, then, if our intimate relationships so follow the pattern of mobile devices and applications, I cannot help but wonder:

Would we be able to consciously – and happily – create the perfect modular, intimate relationship? You know – one person for perfect sex, another for marvelous companionship, a third person to passionately love, a fourth to be unconditionally loved by…

No more missing out!

Would we?

– – – –

*For reference, FOMOsexuality is usually defined as staying with the obviously wrong person, for fear of not being able to find someone better.